САШО ДОНЧЕВ КЪМ НОВИЯ СОЦИАЛЕН МИНИСТЪР: ДАЙТЕ ШАНС НА ГРАЖДАНИТЕ ДА ОСИГУРЯТ С ТРУДА СИ СВОИТЕ СЕМЕЙСТВА И ДА БЪДАТ ДОБЪР ПРИМЕР ЗА ОБЩЕСТВОТО!

„Във фокуса на добрите социални политики са правовият ред, работещата съдебна система и бързото административно обслужване, а не подхвърлянето на дребни стотинки на тълпата. Тези практики не предполагат всички да бъдем нахранени с една риба, а ни подтикват сами да се научим да ловим риба. Те не инвестират публични средства в строителството на заводи, а в системите за защита на живота и собствеността на този, който е построил завода. И който си е направил грешни планове, ще загуби, но не публични, а свои средства. Но ако успее, ще създаде устойчиви и качествени работни места и ще даде шанс на гордите граждани да осигурят с труда си своите семейства, да намерят своята професионална реализация и да бъдат нужния на обществото добър пример, не само за своите деца.“

Това се казва в писмо на председателя на Българската стопанска камара Сашо Дончев до вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин по повод встъпването му в длъжност. Поздравлението на г-н Дончев от името на БСК и пожеланията за успех в изпълнение на поетите от г-н Калфин отговорности са придружени с коментар за философията на провежданата в България социална политика и необходимостта от радикалното й преосмисляне.

Сашо Дончев изразява готовността на членовете на БСК да бъдат активни участници в проекти за реализиране на обществено полезни политики, гарантиращи устойчиви и качествени работни места.

Вижте пълния текст на писмото:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАЛФИН,

Моля приемете моите и на всички членове на Българската стопанска камера искрени пожелания за успех в изпълнение на поетите от Вас отговорности в правителството на г-н Бойко Борисов!

По различни причини, но вече твърде дълго време животът на повечето българи е труден и лишен от каквито и да било перспективи за скорошна промяна. Фактът, че и в предишни години е имало периоди на трудности и лишения, не смекчава усещането за безперспективност. И чуждото нещастие на не толкова далечни от нас народи не е аргумент за приемане и примиряване с днешната ситуация в България.

Може би не всички политици в България помнят, но Вие със сигурност не сте забравили, че българите са горд народ. Да, има хора, която са превърнали своята бедност в успешен "бизнес". Които паразитират на гърба на обществото, парадирайки с нежеланието си честно да си изкарат хляба. Те са първи на опашката за помощи и последни на трудовата борса. Те са вечно недоволни. На тях все нещо някой им дължи, макар че самите те на никого нищо никога не са дали. Сигурен съм, че такива хрантутници има навсякъде по света. Ясно е, че всички простосмъртни имаме някакви недостатъци. Някои успяваме да скрием, други - не. Но за обществото, като цяло, е важно към кои от тези наши слабости може да се проявява толерантност и кои от тях трябва да бъдат категорично осъдени. Това е фундаментът на ценностната система на обществото. Онова, което наричаме морал.

Пиша Ви всичко това, защото вярвам, че за Вас понятията европейски ценности и европейска култура не са само част от задължителните за всеки политик в България политически коректни фрази.

УВАЖАЕМИ Г-Н КАЛФИН,

Без съмнение, има виновни за унизителната бедност, в която живее немалка част от българския народ. Но повод да добавя тези разсъждения към нашите пожелания към Вас е нелепият начин, по който всички български правителства "се борят" с тази бедност. Сигурен съм, че не го правят от глупост! Сигурен съм, че далеч не всички български политици презират нашия народ! Но недоумявам какво изпитват към него онези от тях, които делят нас, българите, на две части - на такива, които богатеят нечестно, и такива, които са готови да живеят от подаяния. Очевидно неверни са и двете твърдения.

За голямо наше съжаление, не можем да отречем, че в България има хора, които наричат себе си бизнесмени и които могат без скрупули да забавят или въобще да забравят да платят на своите работници заплатите и/или осигуровките. За които здравословни и безопасни условия на труд са само думи в безсмислена комбинация. Но аз категорично заявявам, че тези хора не са представителната част от българското предприемачество. Напротив! Те са откровени наши врагове. Те съществуват, въпреки нашето презрение към тях. Само благодарение на близките си отношения с някой, който по презумпция трябва да преследва и наказва такова поведение. Глупаво е да се опитваме да ги накажем с по-високи данъци. Те нямат навика да плащат нищо, в т.ч. и данъци. Нещо повече - с увеличаване на размера на данъците, държавата ще им даде допълнително, непазарно, конкурентно предимство пред почтените предприемачи. И сигурно ще се съгласите, че ако някой печели нечестно, нарушавайки законите, би трябвало да му се отнеме всичко, а не чрез данъците само малка част от натрупаното.

Предполагам, че и Вие като мен познавате много горди българи, които не искат да живеят от помощи. Които преживяват тежко факта, че не могат да бъдат добър пример за своите деца. Които са дълбоко обидени, че без помощта на децата си трудно се справят с ежедневието. Да, по-възрастните сред тях няма да върнат коледните добавки към пенсиите. Но няма и да ги приемат с благодарност, защото те никога няма да се примирят с тази участ.

Същевременно, всяка година милиони левове на българските данъкоплатци отиват за интеграция на ромите, за временна заетост, за производство на мениджъри от безработни и за много други глупави имитации на загриженост, които не са дали и никога няма да дадат някакъв полезен резултат за обществото. Решенията са други. Не казвам, че са по-лесни, но може би с по-малко бюджетни разходи ще дадат по-видим резултат. А със спестените пари ще можем да увеличим размера на пенсиите, получавани през цялата година, а не само на Коледа.

По-голямата част от българите вече разбраха, че за да има какво да се преразпределя, някой трябва да го е произвел. Предприемачеството е изкуство, което не е по силите на всеки. Предприемачите са естествените лидери на обществото. Те са създателите на технологии и на нови продукти, както писателите, композиторите, режисьорите... Тази порода хора не може да бъде изкуствено отгледана. Тези хора се създават сами. Те не молят и не очакват помощ. Напротив - обществото се нуждае от тяхната помощ.

Това са съзидателите, за които е задължително да са свободни. Свободни да създават и да се разпореждат със създаденото от тях. И ако се окаже, че в страната, в която са се родили,  държавата не може да гарантира защита на живота им и на създаденото от тях, те без колебание я напускат и си намират такава, която може. А държавите, които могат да ти дадат нужните гаранции, като правило са видимо социални, без тази им характеристика да е закачена като брошка върху тяхната конституция. Съществената разлика с държавата България са утвърдилите се добри практики на социална политика. Вие със сигурност познавате подобни европейски примери. Във фокуса на добрите социални политики са правовият ред, работещата съдебна система, бързото административно обслужване, а не подхвърлянето на дребни стотинки на тълпата. Тези практики не предполагат всички да бъдем нахранени с една риба, а ни подтикват сами да се научим да ловим риба. Те не инвестират публични средства в строителството на заводи, а в системите за защита на живота и собствеността на този, който е построил завода. И който си е направил грешни планове, ще загуби, но не публични, а свои средства. Но ако успее, ще създаде устойчиви и качествени работни места и ще даде шанс на гордите граждани да осигурят с труда си своите семейства, да намерят своята професионална реализация и да бъдат нужния на обществото добър пример, не само за своите деца.

УВАЖАЕМИ Г-Н ВИЦЕПРЕМИЕР,

Ако изказаните по-горе тези не противоречат на Вашето разбиране за социална политика, за нас, членовете на БСК, ще бъде въпрос на дълг и чест да бъдем активен участник в проектите, чрез които ще се реализират подобни обществено полезни политики.

С НАЙ-ДОБРИ ЧУВСТВА И УВАЖЕНИЕ,

САШО ДОНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА БСК