ПЕРСПЕКТИВИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО 2010-2019 Г.

Резюме от доклада Agricultural Outlook 2010-2019 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) и Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO)

Земеделието е подложено на редица тежки удари през последните години с рекордно високи цени на петрола, нарастващи цени на суровините, притеснения за сигурността на храните и вследствие на това - търговски ограничения, без да се смята най-сериозната глобална икономическа рецесия от 1930-те години на миналия век насам. Най-силен е ефектът върху бедните, особено в развиващите се страни, като сега гладуващите в света възлизат на над 1 милиард души. Земеделието показва забележителна гъвкавост, по-специално в страните от ОИСР, със силна реакция от страна на предлагането към високите цени и с продължаващо, макар и забавено, нарастване на търсенето по време на кризата. През 2010 година се забелязва известно нормализиране на доста пазари, с производство по-близко до историческите нива и с възстановяващо се търсене. Въпреки това много правителства се все още загрижени, да не се повторят сериозни сътресения предизвикани от ключови фактори като цените на енергията, валутните курсове и/или  макроикономически показатели, както и за евентуалните последствия от подобни шокове върху нестабилността на пазара.

Поглед към световните пазари

Макроикономическата среда на прогнозните стокови пазари е по-положителна в сравнение с тази изложена в изданието Перспективи на земеделието 2009. Това отразява началото на глобално икономическо възстановяване в края на 2009 година и един бавен преход към по-висок, устойчив и не инфлационен растеж, но не в близко бъдеще. Като че се забелязва възстановяване на две скорости, което се характеризира със слаб и колеблив растеж с висока безработица в много страни от ОИСР, както и със силния растеж и по-бързо възстановяване на големите развиващи се страни, който бавно се разпространява в останалата част от развиващия се свят и помага за нарастването на доходите. Високите цени на енергията пак са налице и се предполага, че ще останат характерна черта на периода, обхванат от настоящото издание Перспективи за земеделието. Може да се очаква по-нататъшното увеличение на цените на петрола да доведе до по-високи производствени разходи, което ще се отрази на предлагането на земеделски култури, на цените и търговските потоци, както и ще засили търсенето на изходните суровини за био-горива.

В цените на селскостопанските продукти продължава да нараства структурата на разходите, особено в региони, които използва интензивно енергийната суровина. Очаква се селскостопанското производство в световен мащаб да расте по-бавно през следващото десетилетие в сравнение с миналото, но без неочаквани шокове, като растежът продължава в правилната посока, с изисквания за дългосрочна прогноза от 70-процентно увеличение в производството на храни в световен мащаб до 2050 година. Нарастването на производството на глава от населението в най-слабо развитите страни трябва да е такова, че да се справи с бързото увеличаване на населението. Начело по секторен растеж в глобален мащаб ще бъдат страните от Латинска Америка и Източна Европа и в по-малка степен от някои страни от Азия.

Средните стокови цени на селскостопанските култури през следващите 10 години, според настоящото издание, се очаква да бъдат над нивата на десетилетието преди върховите 2007/08 година, както в номинално, така и в реално изражение (коригирани спрямо инфлацията). Средните цени на пшеницата и суровите/необработени зърнени култури се очаква да бъдат около 15-40 на сто по-високи в реално изражение в сравнение с периода 1997-2006 година, докато при растителните масла се очаква реалните цени да бъдат с над 40 процента по-високи. Световните цени на захарта до 2019 година също ще са над средната стойност на предишното десетилетие, но доста под най-високите през върховите за 29-годишен период в края на 2009 година. При животинските продукти средните цени на месото в реално изражение, с изключение на свинското месо, се очаква през следващото десетилетие да надминат първоначално тези от 1997 - 2006 година, поради по-ниските доставки, по-високите разходи за изхранване и нарастващото търсене. Реалните цени на свинското месо се очаква да останат относително стабилни, поради очаквано увеличение на доставките от Бразилия и Китай. Икономическото възстановяване ще засили потреблението на месо в сравнение с това на житни растения, особено в развиващите се страни, като най-голям растеж се очаква на евтиното месо - птиче и свинско месо - по отношение на говеждото месо. При цените на млечните продукти в реално изражение се очаква 16-45 на сто увеличение през периода 2010-19 година, в сравнение с периода 1997-2006 година, като цените на чистото масло ще нарастват най-много, а след тях - и цените на енергията и олиото.

Пазарите на био-горива са силно зависими от държавните стимули и мандати, но перспективите остават несигурни, поради непредвидими фактори, като например бъдещите тенденции в цените на суровия петрол, промените в политиката на намеса и развитието на второ поколение технологии. Продължаващото разрастване на производството на био-горива за задоволяване на потребностите ще доведе до допълнително търсене на пшеница, необработено зърно, растително масло и захар, използвани като суровини. Развиващите се страни са основен източник на растеж за света на селскостопанското производство, потребление и търговия. Търсенето от развиващите се страни се движи от нарастването на доходите на глава от населението и урбанизацията, подсилена от прираста на населението, който е почти двоен в сравнение с този на страните от ОИСР. С нарастването на доходите се очаква храненето бавно да се разнообразява извън основните храни, с повече месо и преработени храни, което ще насърчи растежа на животински и млечни продукти. Освен това с увеличаване на състоятелността и нарастване на средната класа, консумацията на храни в тези страни ще реагира по-чувствително към измененията в цените и доходите, както е в момента при страните от ОИСР. Това значи, че ще са необходими големи промени в цените и доходите, за да може потреблението да се адаптира към всякакви непредвидени шокове. При почти всички стоки, планираното нарастване на вноса и износа на развиващите се страни надвишава това на страните от ОИСР. Само износът на протеинови храни ще нараства по-бързо в зоната на ОИСР до 2019 година. По-големият дял на развиващите се страни в търговията влияе върху разширяването на търговията юг-юг, освен в търговията север-юг. Въпреки това страните от ОИСР ще продължат да доминират в износа през 2019 година (делът е отразен в скоби) на пшеница (52 %), необработено зърно (59%), свинско месо (80%), чисто масло (80%), сирене (63 %), пълномаслено мляко на прах (66 %) и обезмаслено мляко на прах (74%). Развиващите се страни ще доминират през 2019 година в търговията на: ориз (88% от общия дял), маслодайни семена (56 %), протеинови храни (80 %), растителни масла (91%), захар (90%), говеждо месо (57%) и птиче месо (63 %).

Цените на хранителните продукти, които останаха високи или "трудни" в много страни за продължителен период след Втората световна, както и първичните цени на основните стоки паднаха след ценовия скок през 2007/08 година. През 2009 година приносът към инфлацията от нарастването на цените на храните намаля значително в сравнение с 2008 година, особено в държавите от ОИСР, но все още остава значителен в някои развиващи се страни.

Колебания в цените и влияние

От върховите цени през периода 2006-08 година краткосрочните колебания в цените се увеличиха значително. Въпреки това няма категорични доказателства дали и как колебанията в цените са се променили в дългосрочен план при основните хранителни култури, разгледани в изданието. Ясно е, че степента, в която световните цени влияят на местните пазари варира значително в отделните страни и зависи от степента на интеграция на местния пазар. Влиянието на международните цени на вътрешните пазари може да бъде възпрепятствано от гранични мерки, вътрешни ценови субсидии и недостатъци в инфраструктурата. Изданието представя прогнози за относително стабилна цена, като се основава на предполагаеми "нормални" условия. Неяснотите свързани с времето, макроикономическите фактори, политиката на намеса, и особено на цените на енергията показват, говорят, че цените ще бъдат непредсказуеми. Много правителства са загрижени за колебанията в цените дори и в краткосрочен план, защото те са заплаха за жизнеспособността на стопанствата (ниски цени) и безопасността на храните (високи цени). Силната несигурност се отразява и на инвестиционните решения. Трябва да се разгледат множество варианти на политики, както на национално така и на международно ниво.

Варианти на политики

Правителствата могат да подкрепят стратегии на земеделските стопани за управление на риска чрез фокусиране върху онези непредвидими и неизбежни рискове, които макар рядко възникващи, са с големи последствия и са извън управлението на земеделските производители. Правителствата също могат да дадат възможност на земеделските производители да управляват собствения си бизнес риск и да осигурят добро управление на риска, включително чрез създаване на ефективни пазари, като не създават стимули за наеми под формата на не планирана или еднократна подкрепа.

Националните и местните запаси на основните храни свързани със сигурността, с извънредните ситуации, особено при страните-вносителки на хранителни продукти с ниски доходи, могат да засилят доверието спрямо достъпа до храна по време на криза и да спомогнат за стабилизиране на местните пазари. Необходими са повече научни изследвания, изграждане на капацитет и обмен на добри практики за по-добре функциониращи схеми за наличности за спешни случаи. Каквото и да предприемат правителствата, винаги е важно да се има предвид пълния набор от политически мерки, рискове и възможни реакции на населението, към което са насочени тези действия.

Пазарната цена за подпомагане на селскостопанските стоки е един вариант на политика, която ясно показа в много страни в продължение на няколко десетилетия своята неефективност, нейната употреба намалява. Ценовите помощи маскират сигналите на пазара на производителите, дестабилизират световните пазари и действат като регресивен данък към бедните чрез завишените си цени за потребителите. Ценовите помощи насочват подкрепата към едрите производители и стимулират интензификацията и потенциално неблагоприятното влияние върху околната среда, като в голяма степен ползите се капитализират в постоянни активи (като земя или квоти), а така с течение на времето се повишават производствените разходи, или ползите излизат извън стопанството. Такива мерки трябва да се оценяват и сравняват с други по-благоприятни алтернативи, като например директното подпомагане, инвестициите за по-висока производителност и др. На международно ниво некоординираните действия на правителствата през периода 2006-08 година доведоха до покачване на цените, остра нестабилност и препятстваха достъпа до пазари. Налице е необходимост от по-голяма сигурност за безпрепятствен достъп на предлагането в глобален мащаб и подобряване на доверието във функционирането на пазарите. Въпреки международните усилия за управление на запасите, опитът не е положителен, необходимо е да се проучат варианти за намаляване на непредсказуемостта на разходите за внос на хранителни продукти. Организираните стокови борси са полезни и изпитани институции за ценообразуване и хеджиране, ако са правилно регулирани и привличат достатъчно голям обем, за да се избегнат възможността за монополни практики. Те са улеснили предлагането на стоки на пазара в много развити страни и тяхното по-широко разпространение в развиващите се страни би било добър знак за институционално развитие и за развитие на пазарите.