СТАНОВИЩЕ НА БСК И СЪЮЗА НА ПИВОВАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (30.05.2005 Г.)

ДО

ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА НА 40-ТО НС

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ

ДО

ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО

ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ НА 40-ТО НС

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Г-Н АТАНАС ПАПАРИЗОВ

С КОПИЕ ДО:

Г-ЖА НИНА РАДЕВА

ЗАМЕСТНИК- МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА

 Относно:       Предложения за изменение и допълнение на текстове на

законопроекта на Закон за защита на потрeбителите  

                                   УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, 

Българската стопанска камара и Съюзът на пивоварите в България високо оценяват усилията на законодателя да се намери най-балансирано решение за уреждане на правоотношенията в тази сфера. Считаме, че до голяма степен законопроектът е в съответствие с духа и философията на прилаганите в Европейския съюз директиви, регламентиращи правата и задълженията на потребителите; производителите/търговците на стоки и услуги и компетентните държавни институции, участващи в този процес. 

Имайки предвид достиженията на европейското право в изграждането и регламентирането на тези взаимоотношенияотношения, националната нормативна уредба, както и Стратегията за политика за защита на потребителите 2004 - 2007 г., разработена от държавната администрация, предлагаме в Законопроекта за защита на потребителите, приет на първо четене от 40-то Народно събрание, да бъдат направени следните изменения и допълнения: 

1. В глава трета “Заблуждаваща, непочтена и сравнителна реклама” Комисията по търговия и защита на потребителите следва да предприеме определените й от закона действия по чл. 35 след предварителни консултации с експерти и/или представяне на експертни становища на работодателски организации и техните органи за саморегулация на търговските комуникации.

Мотивите ни за това са следните:

• Позовавйки се на законодателството и практиката за защита на потребителите в страните от ЕС, както и на констатацията от Редовния доклад на ЕК за напредъка на България/2004 г. по глава 23: “Защита на потребителите и тяхното здраве”, където е отразено, че “Недостатъчно внимание се обръща на заблуждаващата реклама и на защитата на интересите на потребителите при нелоялни договорни условия”, считаме, че отново е налице необходимостта от правна регламентация на саморегулаторни механизми за стриктно прилагане на кодифицирани правила на комуникация и маркетинг стандарти от страна на бизнеса;
• в Преамбюла на Директива 84/450/ЕЕС, отнасяща се до заблуждаващата реклама и в Преамбюла на Директива 97/55/ЕС, отнасяща се до сравнителната реклама, европейският законодател е поставил специален акцент върху ролята и правомощията на доброволните неправителствени органи за саморегулация, като част от общия процес на координирани действия за защита на потребителите;
• В чл. 5 на Директива 84/450/ЕЕС и в чл. 5 на Директива 97/55/ЕС има изрични текстове за насърчаване на доброволния контрол върху заблуждаващата и сравнителна реклама, упражняван от страна на съответните саморегулаторни органи на бизнес-сдруженията;  
• В Стратегията за политиката за защита на потребителите 2004 – 2007 г. съвсем правилно и справедливо е отредена отговорната роля на бизнеса, като част от колективното усилие на всички сектори и политики за защита правата на потребителите. За целта и в българското законодателство следва да се създаде възможност за регламентиране на алтернативни форми на регулация като саморегулация, съвместна регулация и стандартизация, изработване на кодекси за добри практики с цел постигане високо общо ниво на защита на потребителите. 

2. В глава трета “Заблуждаваща, непочтена и сравнителна реклама” предлагаме единствено съдът да е компетентният орган, който има право да разпореди спирането/забраната на заблуждаваща, непочтена и сравнителна реклама. В тази връзка да се запази действащата нормативна уредба за съдебна защита, съгласно чл. 30, ал. 2, чл. 31 и чл. 32 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, обн. ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г., изм. и доп. бр. 17/21.02.2003 г., доп. бр. 19 от 28.02.2003 г.. В тази връзка, чл. 36 и 37 от Законопроекта следва да отпаднат. 

3. В глава девета “Институционална структура за защита на потребителите” предлагаме в Националния съвет за защита на потребителите, освен представители на сдружения на потребителите, да бъдат включени и представители на работодателски организации. В същата глава да се уреди създаването на консултативни органи с участието на представители на бизнеса.

Мотивите ни за това са следните:

• за да са балансирани и равнопоставени отношенията администрация - производители/търговци – потребители, в Националния съвет за защита на потребителите следва да има представителност на всички участници в процеса по защита потребителските права. Без участието на представители на бизнеса, респ. неговите сдружения, винаги ще има съмнения за непрозрачност, натиск и толериране само на потребителските сдружения при взимането на решения от страна на Съвета;
• съгласно Редовния доклад на ЕК за напредъка на България/2004 г. по глава 23: “Защита на потребителите и тяхното здраве” се дава препоръка за укрепване капацитета на Помирителните комисии, където участва “представител на сдружение на търговците”( чл. 185, ал. 1 от Законопроекта). Тъй като дейността на помирителните комисии е свързана с част от отговорностите и функциите на Националния съвет за защита на потребителите, не е целесъобразно само единият орган да включва представители на бизнеса;
• българският законодател е приел редица текстове на действащата законова уредба, даващи право на представители на работодателски/браншови организациии да участват в междуведомствени административни комисии. Не прави изключение и сега действащият Закон за защита на потребителите и правилата за търговия, обн. ДВ, бр. 30 от 1999 г., изм. и доп. бр. 17 и 19 от 2003 г., регламентиращ създаването и дейността на Консултативен съвет на съсловните организации на търговци към министъра на икономиката;    
• в Стратегията за политиката за защита на потребителя 2004 – 2007 г. също се акцентира на развитието на диалога с бизнеса и отговорното му участие в процесите за постигане на високо общо ниво на защита на потребителите.

Като отговорни работодателски сдружения, изградили отношения на диалог и сътрудничество с държавните институции в страната, ние съзнаваме, че направените предложения изискват публичното обсъждане. Ето защо, вярваме, че в удобно за Вас време ще приемете да проведем дискусия по тях. Готови сме да Ви представим и предложения на конкретни законови записи по тук коментираните изменения и допълнения в законопроекта на Закон за защита на потребителите.

С уважение:

ВЛАДИМИР ИВАНОВ                                        БОЖИДАР ДАНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ

Съюз на пивоварите в България                       Българска стопанска камара