АОБР ИЗПРАТИ ПИСМО ДО МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ И ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ КЪМ НЕГО

2006-01-31

ДО
Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
МИНИСТЪР
НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Дискусия по някои аспекти на Националния план за развитие и оперативните програми
 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОРЕШАРСКИ,

Членовете на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) считат, че е необходимо да бъдете запознат с техните виждания по Националния план за развитие и по оперативните програми, с цел основните проблемни области да бъдат дискутирани и несъвършенствата да бъдат отстранени в съответните срокове, преди финализиране на документите.

Изложените проблеми са дискутирани в рамките на работните групи по съответните оперативни програми, както и на работната група и координационния съвет по Националния план за развитие, но до момента не са предложени варианти за тяхното решение.

1. Предвидените средства за реализиране на ОП Конкурентоспособност са крайно недостатъчни (847 от общо 11 112 млн. евро от фондовете на ЕС). Българската икономика се нуждае от сериозни инвестиции, за да постигне конкурентност, съпоставима със страните от ЕС. ОП Конкурентоспособност е единствената, която предвижда приоритети и мерки в това направление, като директна подкрепа, но размерът на средствата, които се алоцират по програмата, далеч не могат да покрият нуждите на икономиката. Следвайки тези аргументи, нашето предложение е да се преразгледа ОП Конкурентоспособност, като се разтовари от всички дейности, които биха могли да бъдат прехвърлени в някоя от следните оперативни програми: Човешки ресурси, Околна среда, Регионално развитие и Развитие на селските райони.

Например, на последното заседание на Координационния съвет по Националния план за развитие бе изнесена информация, че текат двустранни разговори между Министерство на икономиката и енергетиката и Министерство на околната среда и водите по отношение на прехвърлянето на приоритет, свързан с изграждането на възобновяеми енергийни източници от ОП Конкурентоспособност към ОП Околна среда, което е логично, тъй като крайният резултат би бил подобряване на качеството на въздуха и намаляване на замърсяванията. МОСВ, обаче, не проявява готовност и желание да включи приоритета в ОП Околна среда. Това предпоставя опасността изграждането на възобновяеми енергийни източници в страната да остане без достъп до финансиране от европейските фондове след 2007 г., което поставя под въпрос постигането на поетите от България ангажименти в тази сфера към ЕС.

Също така, финансирането от Държавния бюджет по ОП Конкурентоспособност да бъде в максимално възможен размер. Същият подход да бъде възприет и за оперативни програми Човешки ресурси, Околна среда и Административен капацитет, за сметка на възможно най-нисък размер на националното финансиране по Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и Оперативна програма за рибарство.

2. Друг сериозен проблем е липсата на приоритети в оперативните програми, свързани с развитието на информационното общество. Социално-икономическите партньори застават напълно зад стремежа на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения за създаването на нова оперативна програма в рамките на НПР – Развитие на информационното общество и се обръщат към Вас с молба да подкрепите тази инициатива. В момента по почти всички показатели в сферата на информационното общество България е на последно място в Европа – 27, и това е сериозна пречка пред повишаването на конкурентоспособността на страната и на бизнеса. Същевременно, анализите показват, че България има сравнителни конкурентни предимства, потенциал за развитие и възможности за привличане на инвестиции в сектор Информационни и комуникационни технологии. Тези потенциални възможности едва ли могат да бъдат реализирани без достъп до финансиране от европейските фондове след 2007 г., което ще се случи при липсата на ОП Развитие на информационно общество или при липсата на приоритети, свързани с това в останалите оперативни програми, ако Националният план за развитие бъде приет в настоящия си вид. (В момента, за развитие на информационното общество във всички оперативни програми предвидените средства са  под 1 % от очакваните средства от европейските фондове при 46 % за развитие на земеделието и селските райони, например.)

3. Поетите от България при преговорите с ЕС ангажименти в сферата на екологията са изключително и излишно амбициозни и предполагат сериозни инвестиции, както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса. В Оперативна програма Околна среда, обаче, не фигурират МСП като потенциални бенефициенти по бъдещите проекти. Мотивите на МОСВ са, че средствата по оперативната програма са недостатъчни и следва да бъдат ползвани само за финансиране на държавни и общински проекти. Отказването на бизнеса на достъп до европейски фондове за проекти, свързани с подобряването на екологията, поставя под въпрос не само конкурентоспособността на предприятията, но и тяхното оцеляване. За сравнение, в оперативните програми на новоприсъединените към ЕС страни реалният сектор има достъп до средства за екология.

По предварителни оценки, потребностите на частните фирми от средства за привеждане на дейността им в съответствие с изискванията на ЕС в областта екологията в периода 2007 – 2013 г. възлизат на 3 – 4 млрд. евро, без да се включват разходите за постигане на съответствие с изискванията, за които не са договорени преходни периоди и тези, свързани с транспониране на нови директиви на ЕС по околна среда. Особено важно в този смисъл е да бъде осигурен достъп на МСП до финансиране в следните направления:

• В следните операции по ОП Околна среда като бенефициенти да бъдат добавени “оператори на инсталации от частния сектор и техни сдружения и асоциации”: т.т. 1.5., 2.5., 3.5., 4.5., 7.5. (като в тази точка се включат и лаборатории от частния сектор);
• По приоритети 1 и 2 на ОП Околна среда да бъде предвидено финансиране за проекти от критично значение на предприятия, генериращи промишлени отпадъчни води и отпадъци и оператори на съоръжения за третиране на (опасни) отпадъци и ПОСВ от частния сектор;
• В съответствие с така направените предложения, да бъде преразгледано индикативното разпределение на средствата по ОП Околна среда, като от Приоритет 1. Инфраструктура и отпадъчни води се прехвърлят минимум             7 – 10 % към приоритет 3. Подобряване на качеството на атмосферния въздух.

4. При воденето на преговорите за определяне на конкретните условия за усвояването на Структурните фондове и Кохезионния фонд между Делегацията на ЕК в България и Дирекция УСЕС на МФ, сме силно обезпокоени от факта, че социално-икономическите партньори нямат достъп до информация за хода на преговорите и за договаряните условия. Настояваме социално-икономическите партньори да получават актуална информация за предвижданите ред и процедури за усвояването на средствата от фондовете на ЕС, както и техни представители, да бъдат включени в работната група, преговаряща по конкретния регламент с Делегацията на ЕК в България.

5.  Бихме желали да се намери адекватен регламент за условията на съфинансиране при усвояването на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, така че да се предотврати възможността за неравнопоставеност при съфинансирането на проекти от държавната администрация и от социално-икономическите партньори, от малките и средни предприятия и от структурите на организираното гражданско общество.

6. България е първата страна, в която се изготвя оперативна програма “Административен капацитет”. По препоръка на ЕК, 30 % от средствата по тази оперативна програма следва да бъдат насочени към изграждане и подсилване на капацитета на социално-икономическите партньори за усвояването на Структурните фондове и Кохезионния фонд. Бихме желали държавата да поеме ясен и конкретен ангажимент за предоставянето на тези средства, както и да бъдат предвидени в НПР и оперативните програми към него възможности за активно ангажиране на националните и регионалните структури на социално-икономическите партньори и на организираното гражданско общество в процеса на усвояването на фондовете.

7. Следва да се уреди адекватно още в регламента за усвояването на Структурните фондове и Кохезионния фонд и въпросът с освобождаването от ДДС на доставките и услугите по проекти, финансирани от фондовете на ЕС. В противен случай, усвояването на фондовете от страна на социално-икономическите партньори и структурите на организираното гражданско общество ще бъде изключително затруднено, доколкото те в основната си част са сдружения с идеална цел и като такива не извършват стопанска дейност и не са регистрирани по ДДС, тъй като това би възпрепятствало нормалното извършване на дейността им.

8. С оглед прецизиране на терминологията в Националния план за развитие, предлагаме да се разграничат двете основни групи субекти, както това следва от действащата нормативна уредба в страната:

• Социално-икономически партньори – представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите;
• Структури на организираното гражданско общество – НПО - представители на гражданския сектор, като тяхната представителност е уредена по смисъла на Закона за Икономическия и социален съвет.

В момента в различните оперативни програми към НПР понятията се смесват, което води до неясно дефиниране на бенефициентите по програмите и създава опасност от достъп до фондовете на непредставителни субекти, създадени специално да усвояват средства от ЕС.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОРЕШАРСКИ,

Считаме, че социално-икономическите партньори, структурите на организираното гражданско общество и малките и средни предприятия следва да бъдат напълно равнопоставени с държавните институции по отношение на условията за достъп до и усвояване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Гореизложените дискусионни области в Националния план за развитие са от изключителна важност и предвид на кратките срокове, в които са възможни промени в него, Ви молим за организирането на среща между Вас и Асоциацията на организациите на българските работодатели във възможно най-кратки срокове.

Гр. София,
31. 01. 2006 г.

С уважение:

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ: /п/ Васил Велев
БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА: /п/ Божидар Данев
БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА: /п/ Божидар Божинов
БСЧП “ВЪЗРАЖДАНЕ”: /п/ Ваня Тодорова
СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА: /п/ Борислав Борисов