БСК ПРЕДЛАГА МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО ПИРАТСТВО В СФЕРАТА НА КОМПЮТЪРНОТО И НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

2004-08-30

АКЦЕНТИ ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ с участието на:

• Божидар Данев – Председател на Българската стопанска камара (БСК)
• Галя Божанова – Директор на Център за професионално обучение при БСК
• Росен Димоларов – Председател на Асоциацията на лицензираните центрове за професионално обучение
• Велизар Соколов –  Управител, АРСИС консултинг, юридически представител за територията на Р България на Сдружението на издателите на бизнес софтуер (The Business Software Alliance)
• Румяна Савова - Изпълнителен директор на Oxford Centre - изключителен представител на Oxford University Press за България

***

ФАКТИТЕ....

Съществува ли лоялна конкуренция между кандидатите за
обществени поръчки в сферата на професионалното обучение?

Голяма част от конкурсите по обществени поръчки (ОП) в сферата на компютърното и чуждоезиковото обучение се печелят от малки, неизвестни, с по няколко компютърни станции кандидати, дори има случаи обучението да се извършва в жилищата на физическите лица, управляващи тези фирми. Чести са и случаите, при които конкурсите се печелят от фирми-"фантоми", подставени лица в конкурсните процедури, които след това прехвърлят дейността на друг изпълнител, а това е недопустимо съгласно критериите за възлагане на ОП. От това страдат не само изрядните кандидати, но и потребителите на тези услуги, поради заниженото качество на обучението, което им се предлага. Причините се коренят, преди всичко във факта, че голяма част от спечелилите конкурси по обществени поръчки предлагат дъмпингова офертна цена, в която не са калкулирали лицензиран софтуер или права за ползване и разпространение на учебните помагала, тъй като не притежават такива.

Цените на учебните материали за езиково обучение, например, са известни и публично обявени. Целесъобразно и лесно изпълнимо е да се сравняват предлаганите в офертите на кандидатите цени за "оригинални" учебници и помагала с публично обявените, при което веднага се установява разлика от 3-4 пъти и, съответно - нарушение на авторски права. В същото време подобни фирми печелят максималния брой точки по методиката за оценка на офертите за чуждоезиково обучение, отново поради предложената най-ниска офертна цена.

Допускайки подобна практика в конкурсните процедури, възложителите на ОП стават съучастници на нелоялните доставчици на пазара на квалификационни услуги и, същевременно - с бездействието си насърчават разрастването на сивия сектор в тази сфера и създават условия за възникване на организирана корупция. Аргументът, че всеки участник на пазара на квалификационните услуги е длъжен сам да спазва законите в страната, в конкретния случай е недостатъчен, дори циничен.

Важно е да се отбележи, че според проучване на BSA (Business Software Alliance) през 2003 г. софтуерното пиратство у нас е нараснало с три процента - делът на нелегално използваните програмни продукти е достигнал 71 процента, след като през 2002 е бил 68 на сто. В парично изражение софтуерната индустрия е загубила от използваните у нас нелегални копия 26 млн. долара. Една от причините за растежа е витаещото усещане за безнаказаност и "оправдана" кражба, което живее у хората. Решаването на проблема е въпрос на създаване и прилагане на цялостна държавна стратегия за защита от софтуерно пиратство. Елементи от такава система могат да бъдат установени незабавно на пазара на квалификационните услуги в областта на компютърното и езиковото обучение, организирани по реда на ЗОП от държавната администрация.

ПРЕДЛОЖЕНИЯТА...

Как да бъде решен проблемът с нелоялната конкуренция
на пазара на квалификационни услуги?

Учудващ е фактът, че независимо от разумността и леснотата на подхода, до момента не се среща разбиране в институциите, управляващи професионалното обучение – Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта (включително Дирекциите "Бюро по труда"), Национална агенция за професионално обучение и образование, Министерство на образованието и науката и др. Нещо повече - срещаме отпор и нежелание такава мярка въобще да бъде дискутирана, което води до по-сериозни изводи по отношение на прозрачността и равнопоставеността между доставчиците на квалификационни услуги.

Важно е да се отбележи, че държавните институции би следвало да са най-заинтересовани от създаване на ясен регламент и гарантиране качеството на обученията, тъй като най-голям потребител на квалификационни услуги по линията на обществените поръчки е именно държавната администрация, в лицето на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Министерството на отбраната и др.

Във връзка с това ПРЕДЛАГАМЕ:

1. Министърът на труда и социалната политика, Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, Министърът на отбраната, Министърът на държавната администрация и други ресорни министри, възлагащи обучения по реда на ЗОП, със свои заповеди да разпоредят като задължителен критерий за оценка на кандидатите по ЗОП да се счита наличието на документ за притежаване на лицензиран софтуер за компютърно обучение и права за ползване и разпространение на учебни помагала за чуждоезиково обучение.
2. Председателят на Националната агенция по професионално обучение и образование да предприеме необходимите действия за въвеждане на горните критерии за оценка при лицензирането на центрове за професионално обучение.
3. Икономическа полиция и Сектор "Интелектуална собственост" към НСБОП да въведат практика за задължителни проверки на фирмите, кандидатстващи и изпълняващи обществени поръчки в сферата на компютърното и езиково обучение, по отношение на използваните от тях учебни помагала и софтуер.

ЕФЕКТЪТ...

Как ще се отрази въвеждането на допълнителни изисквания
по отношение на кандидатите по обществени поръчки?

            Въвеждането на подобна мярка ще допринесе, преди всичко, за гарантиране на равнопоставеността между кандидатите в конкурси по ОП, а от пазара на квалификационни услуги ще бъдат изключени фирми с недоказан капацитет за извършване на обучения с необходимото качество и надеждност.

 Чрез въвеждането на изискване за притежаван лицензиран софтуер ще се направи важна крачка в борбата със софтуерното пиратство, за което България търпи огромни негативи в световен мащаб.

Не на последно място, въвеждането на по-строг регламент при конкурсите по обществени поръчки ще намали потенциалните възможности за корупционни действия от страна на администрацията.