ПРОЕКТ НА ТАРИФА ЗА ТАКСИТЕ, КОИТО СЕ СЪБИРАТ ПО ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА

Проектът на Постановление на Министерския съвет за приемане на нова Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта, е изготвен на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за хазарта и в рамките на тримесечния срок по § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗХ.

В проекта се предвижда приемане на нова тарифа, както и отмяната на действащата Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Действащата тарифа е приета през 2002 г. и определя дължимите държавни такси по отменения Закон за хазарта. Тарифата е съществено изменяна през 2007 и 2011 г. и ново изменение би затруднило работата с нея. Необходимите промени са многобройни, предвид факта, че с новия Закон за хазарта е въведен нов способ за осъществяване на съществуващите хазартни игри и са предвидени нови административни услуги, като за всички тях са определени нови държавни такси.

В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ, таксите са групирани в четири раздела, в зависимост от основанието, на което се дължат:

• за разглеждане на документи по подадени искания по ЗХ;
• за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ;
• за разглеждане на документи за извършване на промени в обстоятелствата по издадените лицензи, както и за издаване на удостоверения с вписани промени;
• за извършване на други административни услуги по ЗХ.

В проекта на тарифа е предвиден начин и срокове за заплащане на дължимите държавни такси.

Предвижда се за висящите производства по ЗХ, за които има заплатена такса по отменената тарифа, да не се довнася такса. За висящите производства по ЗХ, за които в отменената тарифа не е предвидена такса, е даден срок за заплащане на дължимата такса, съгласно новоприетата тарифа.

При определянето на размера на таксите в тарифата не е използвана Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите и разходването им, поради това, че в случая намира приложение чл. 7а, ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Хазартната дейност е сред секторите на икономиката, в които, освен прякото влияние върху интересите на непосредствено ангажираните в нея лица, се засягат и широк кръг обществени интереси. Упражняването на тази дейност без осъществяването на надзор от страна на държавата би могло да доведе до нарушаване на установения в страната общeствен ред. Това налага намесата на държавата чрез прилагане на регулативни мерки - лицензионен режим и контрол по прилагане на предвидените в закона с цел защита на обществения интерес правила и процедури за осъществяването на хазартна дейност.

В Република България лицензионен режим върху хазартната дейност е въведен още през 1993 година, като този режим има своята историческа обусловеност. Лицензирането е съобразено с обстоятелства от морално, културно и религиозно естество и е въведено с оглед на една от важните цели на държавата за борба и противодействие на организираната престъпност, прането на пари и измамите, както и за защита интересите на потребителите. Лицензирането е предпоставка за извършване на задълбочена проверка и проучване с цел недопускане до организиране на хазартни игри на лица от престъпни среди, които биха използвали хазарта като начин за изпиране на мръсни пари, получени от продажба на наркотици, рекет и др. престъпни дейности. Друга важна цел при определяне на държавната политика при регулиране на хазартната дейност е защитата на участниците в хазартни игри, в това число осигуряване на засилена защита на уязвими социални групи – непълнолетни и пристрастени. Регламентираният за пръв път с новия ЗХ способ за осъществяване на хазартна дейност – от разстояние може да се окаже източник на увеличени рискове в областта на защитата на потребителите. Поради лесния достъп до предлаганите по Интернет игри и потенциално високия обем и честота на такова предлагане с международен характер в среда, която освен това се характеризира с изолираност на участника в игрите, с анонимност и с липсата на социален контрол, представляват също така фактори, които могат да благоприятстват развиването на пристрастяване към игри и разходването на прекомерни средства във връзка с тях, както и съответно да засилят свързаните с тях отрицателни социални и морални последици за цялото общество.

Именно поради необходимостта от държавно регулиране на хазартната дейност, включително и на извършваната такава чрез Интернет в Плана за действие за превенция и противодействие на организираната престъпност през 2010 г., 2011 г. и 2012 г., изготвен в съответствие с приетата от Министерския съвет Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност са залегнали като мярка и проекта на нов Закон за хазарта и подзаконовите актове по неговото прилагане.

Съществуването на лицензионен режим е свързано със защита на обществото и икономиката - основно за гарантиране на възможността на държавата да предотвратява измами, сделки и операции, свързани с изпиране на пари. В тази връзка законодателят е регламентирал в чл. 3, ал. 2, т. 7 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, лицата, които организират и провеждат хазартни игри са обект на задължителна проверка по отношение на идентификация, текущо наблюдение и разкриване на информация за съмнителни сделки и операции – мерки, посочени в чл. 3, ал. 1 от същия закон.

В проекта на тарифа са определени таксите за административни услуги, предоставяни от Държавната комисия по хазарта при прилагането на лицензионния режим на хазартната дейност. При определяне на размерите на тези такси е запазен съществуващият и при действието на отменената тарифа подход за определяне размера на таксите за осъществяване на хазартна дейност. Размерът на таксите е една от мерките за осъществяване на държавната политика при регулиране на хазартната дейност. Размерът на таксите цели да осигури кандидатстване за лиценз от лица, притежаващи финансови средства и възможности за организиране на този вид дейност при строго спазване на законовите изисквания.