СРБ - ПРЕКРАТЕНО ЧЛЕНСТВО В АОБР - ПРОТЕСТНО ПИСМО ДО В. ПАРИ

ДО
Г-Н СТЕФАН НЕДЕЛЧЕВ -
ГЛАВЕН РЕДАКТОР
НА ВЕСТНИК “ПАРИ”
 
КОПИЕ ДО:
СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НЕДЕЛЧЕВ,
 
Повод да се обърнем с настоящото писмо към Вас са публикациите в два поредни броя на в. “Пари” от 20 и 21 април т. г., със заглавия “СРБ настоява за нови критерии за представителност” и “Раздорът между работодателите ескалира”, в които се представя позиция на Съюза на работодателите в България за “замразяване” на членството на съюза в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Противно на журналистическата етика и практика, в двата материала е представена само едната гледна точка – тази на СРБ, и е игнорирана позицията на АОБР.

Припомняме, че в официално съобщение, изпратено до редакцията на в. “Пари” на 19 април т.г. АОБР оповести решението на своето Общо събрание да бъде прекратено членството на СРБ в асоциацията, поради самостоятелното подписване от страна на съюза на “Обща рамка за национален и социален пакт до 2010 г.”, предложен от КНСБ и КТ “Подкрепа”.

Вместо съобщението за изключване на СРБ от редовете на АОБР, вестник “Пари” предпочете да публикува една изключително некоректна и, преди всичко – невярна информация, представена от ръководството на СРБ. Във въпросната позиция:

1.      се подменя понятието “изключване” със “замразяване на членство”;

2.      прави се опит да се маргинализират пет национално представителни организации, обединяващи преобладаващата част от българските работодатели, а СРБ е представен пред обществото като единствени изразители на работодателските интереси в България;

3.      отправят се необосновани и неетични квалификации за национално представителните работодателски организации;

4.      изказват се намерения за иницииране приемането на нови критерии за представителност на работодателските организации, при положение че именно благодарение настоящите изключително занижени критерии СРБ успя да получи национална представителност.

Длъжни сме да заявим, че подобни “информации” са опит за дезинформиране на обществото, насаждане на заблуди и негативно отношение към доказали своето влияние и авторитет организации. Жалко е, че именно вестникът, имащ претенциите да информира деловите среди у нас, си позволява (при това, не за пръв път) да публикува подобен род материали, поставяйки се в услуга на определени лица и организации.

Приложено Ви изпращаме писмото на АОБР до всички членове на СРБ и БИБА, в което ги уведомяваме по кои пунктове от посоченото споразумение не можем да постигнем съгласие. Ако членовете на СРБ и БИБА подкрепят споразумението в този му вид и са делегирали права на ръководствата си да поемат подобна отговорност, това е тяхно право. Членовете на нашите организации, обаче, са категорично против подобни договорености и това ни принуди след многократни разговори с представителите на СРБ да преминем към крайна мярка – изключване на съюза от АОБР.

С настоящото писмо отправяме настоятелно искане за коригиране на редакционната политика на в. “Пари” с оглед зачитане правата и доброто име на нашите организации. Моля да публикувате, както изисква журналистическата етика, настоящото писмо, както и това до членовете на СРБ и БИБА.

 С уважение,

За АОБР:

Асоциация на индустриалния капитал

Българска стопанска камара

Българска търговско-промишлена палата

БСЧП “Възраждане”

Съюз за стопанска инициатива

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА
БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА
БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЧАСТНИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ “ВЪЗРАЖДАНЕ”
СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА
ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪЮЗА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И БИБА
Относно: подписаната Обща рамка за национален икономически и социален пакт на България до 2010 г.
  
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
На 12 април т.г. КНСБ, БИБА и Съюзът на работодателите в България подписаха Обща рамка за национален икономически и социален пакт на България до 2010 г., която да бъде представена на вниманието на политическите сили. Национално представителните работодателски организации бяха поканени, но отказаха да се присъединят към този документ, противоречащ на нашите общи принципи.
1. Документът предлага на бъдещите правителства до 2010 г. да се преразпределя не по-малко от 40% от БВП чрез държавния бюджет. Това не отговаря на изискванията за модерно пазарно ориентирано управление на икономиката. Значителното изземване на финансов ресурс от бизнеса и преразпределението му от администрацията означава запазване на сегашната висока данъчно-осигурителна тежест, реализиране на огромни преизпълнения на държавния бюджет, както през 2004 г., и изразходване на тези преизпълнения по усмотрение на правителствата.
2. Общата рамка предвижда правителствата да въздействат пряко и косвено върху цената на труда. Подобна философия влиза в конфликт с политиката на работодателите за икономическа самостоятелност и ненамеса на държавата при определяне на един от основните компоненти на производствените разходи, който в момента представлява конкурентно предимство за българската икономика.
3. Документът предвижда гарантирано увеличение на разходите за социално осигуряване. Подобно гарантирано увеличение може да се постигне или чрез засилване на преразпределителната роля на бюджета, или чрез увеличение на осигурителните вноски, които са на трето място по величина между новите членки на ЕС.
4. Съмнения буди и предложеното освобождаване на експортноориентираните предприятия от корпоративен данък. Такъв непазарен подход ще доведе до неконкурентоспособност на тиловите предприятия и до намаляване на добавената стойност в икономиката.
5. Документът предлага при всички приватизационни сделки задължително да се изискват социални и инвестиционни програми, което ще затрудни купувачите на предприятията да ги оздравят финансово.
6. Документът предлага да се повиши не само размерът, но и продължителността на получаваните обезщетения за безработица. Предлага се също да се повиши социалната защита на неактивните лица в трудоспособна възраст. И двете мерки ще доведат до засилване на наблюдаваните тенденции на отказ да се заемат обявените свободни работни места и до продължаване на паразитните настроения в маргинализираните слоеве на населението.
7. Предвиждат се стимули за участието в пазара на труда на нискообразовани младежи, което е в пълно противоречие с работодателските виждания за използване на квалифицирана работна ръка и с намеренията за рязко повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
8. Сериозни съмнения буди въвеждането на индивидуални пожизнени “спестовни” сметки за обучение и квалификация, което създава условия за нелоялно привличане на човешки ресурси и за стимулиране текучеството на работната сила.
9. Предлага се увеличение на трудовите възнаграждения за компенсиране на нарасналите лични осигурителни вноски. Подобна компенсация, без да се отчита производителността на труда и личния принос на заетия ще доведе не само до уравниловка, но и натоварване на работодателя с допълнителни разходи.
10. Документът предлага двуцифрено увеличение на заплатите в бюджетната сфера, а след това ежегодно увеличение, равно на сбора от ръста на БВП и инфлацията. Това означава изпреварващ ръст на заплащането в бюджетната сфера за сметка на данъкоплатеца и преливане на висококвалифицираните кадри от частния в държавния сектор. Подобни темпове на нарастване на заплатите изискват запазване на данъчно-осигурителната тежест. Не трябва да се забравя, че осигурителните вноски на държавните служители се поемат от държавния бюджет.
11. Документът предлага при договарянето на заплатите в стопанската дейност водеща да бъде инфлацията. Това противоречи на позициите и вижданията на европейските работодатели основен фактор за нарастване на заплатите да бъде производителността на труда. Подобно виждане е неприемливо като работодателска позиция.
12. Документът изисква приоритет на браншовото договаряне на заплатите. При съществуващите големи различия в икономическото състояние на отделните предприятия това може да постави много от тях в екстремни условия.
13. В документа не се споменава нищо за намаляване на високата осигурителна тежест, която в момента натоварва най-много българските работодатели.
14. Документът предлага промени в трудовото и социално законодателство да се осъществяват само при постигнато съгласие между социалните партньори. Това означава синдикалните организации да могат винаги да блокират промяната на разпоредби, които не съществуват никъде другаде по света, като например допълнителните заплащания за продължителна работа, компенсациите за вреден труд, забраната на извънредния труд и др. Необходимо е да подчертаем, че това е съществена стъпка назад в отстояването на работодателските интереси.
 
Изложеното не ни позволява да се присъединим към посочения документ, противоречащ на интересите на работодателите.
 
София, 18.04. 2005 г.
 
ЗА АИКБ: /подпис/
ЗА БСК: /подпис/
ЗА БТПП: /подпис/
ЗА БСЧП “ВЪЗРАЖДАНЕ”: /подпис/
ЗА ССИ: /подпис/