ЕТО ЕДНА КЛАСАЦИЯ, В КОЯТО БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ БЪРЗО НАГОРЕ

Наскоро бе изготвена карта на аптеките в България – можете да потърсите за всяко населено място, да разгледате и филтрирате наличната информация за регистрираните обекти. От днес на Портала за отворени данни на правителството е публикувана и карта с резултатите от Държавните зрелостни изпити (матурите) в цялата страна – можете да видите къде са най-високите и най-ниските оценки, можете да сравнявате резултати от различните училища, можете да научите къде са най-силни по география например.

Още отпреди можете да следите качеството на атмосферния въздух на всекидневна база – данните от измервателните станции са достъпни онлайн. Можете да ги сравните с данните от предишни години. Изредените примери са факт благодарение на отварянето на само три масива с данни. До момента държавната администрация е публикувала в машинно четим вид общо 177 масива с данни, а до края на годината е предвидено отварянето на още 304 масива.

„Предстои ни да осъзнаем, че информацията е най-ценният ресурс. Това е ресурсът на бъдещето и искаме повече хора да се възползват от него“, коментира вицепремиерът Румяна Бъчварова, която отговаря за административната реформа.

По време на конференцията „Данни канят – една година по-късно“ Бъчварова отчете свършеното за година и обяви намерение за ускоряване на работата по отворените данни. Преди година Порталът за отворени данни започна работа само с десетина достъпни масива от данни. След държавните институции сега идва ред и на общините да започнат да публикуват своите данни.

Каква е ползата?

Отворените данни дават възможност на всеки да използва и обработва както прецени информацията. Това е полезно както в процеса на вземане на решения от държавни и общински власти, така и за бизнеса. Отворените данни са и за медиите. Миналата година за първи път бяха публикувани данните за новите адресни регистрации по общини и по месеци от цялата страна. Разследване на Клуб Z с помощта на тези данни разкри, че близо 40 хиляди души мистериозно са решили да се заселят в малко на брой села, за да могат да предопределят резултата от кметските избори. Благодарение на тези разкрития институциите бяха принудени да проверят част от тези адресни регистрации, а медийният шум по темата поне ограничи размера на измамата.

Отворени са и данните от Централната избирателна комисия – файловете са достъпни на сайта на институцията и могат да бъдат обработвани машинно. Това прави лесно – отнема само минути – оборването на популистки твърдения, че например активността в секциите зад граница била много по-ниска от активността в секциите в страната, както и че гласуването в чужбина обслужвало само ДПС/ДОСТ.

Отворените данни намаляват и разходи. Съобщената от началника на кабинета на вицепремиера Бъчварова Антон Герунов прогноза е за 300 милиона лева ползи до 2020 година, за 1000 нови работни места в бизнеса и неправителствения сектор, за 4 милиона икономии за администрацията и за общо 154 милиона лева директна икономическа полза за бизнеса, неправителствените организации и гражданите.

Какво предстои?

Освен отварянето на още стотици масиви с данни, предстои изграждането на система за автоматично качване и осъвременяване на данните в Портала за отворени данни, за да бъдат те актуални към всеки един момент. Необходимо е и повишаване на качеството на масивите, които институциите създават – на първо място да могат да се четат и обработват машинно и да са съвместими с други масиви.

„Много от данните, които отваряме, са със скандално качество. Има много полезни неща, но има и неща, които са ад. Затова отварянето на данните е революционен процес“, коментира Герунов.

Отворените данни са и възможност за разработване на приложения, които да използват информацията, да я комбинират с геолокация и да предлагат различни услуги. Но най-вече процесът на отваряне на данни е важен за управлението, за да се взимат информирани решения.

Миналата година България е била на 51-во място в Глобалния индекс за отворени данни, тази вече е на 16-о място.