БЪЛГАРИЯ СТИСКА ОЧИ ЗА КРИЗАТА
Въпреки повсеместните предупредителни сигнали най-бедната страна в Евросъюза - България, настоява, че ще устои на глобалната финансова криза. Миналия месец агенция "Стандард енд Пуърс" понижи кредитния рейтинг на страната по дългосрочния дълг на 'BBB', а "Фитч" свали оценката си до 'ВВВ-', тоест само една степен над рисковите облигации.
Преди дни Българската стопанска камара призова финансовото министерство да преразгледа бюджета за следващата година и да понижи прогнозите за растеж от 4,7 на 2%. "Свидетели сме на безпрецедентна глобална криза. За първи път напрежението в българската икономика се дължи не на вътрешни, а на външни фактори", посочва БСК. Независимо от това финансовият министър Орешарски отхвърли допускането, че след спасителната намеса на МВФ в Унгария и Украйна, България може да се окаже следващата.
"Не сме в подобна позиция. Банковата ни система изглежда стабилна, с добра ликвидност и солидни резерви. По-загрижени сме за реалната икономика, но продължаваме да очакваме относително силен растеж следващата година", казва министърът.
Благодарение на рекордната зърнена реколта икономиката през тази година се очаква да нарасне с 6,9 на сто. Но дефицитът по текущата сметка, който е най-високият в Югоизточна Европа и представлява около 24% от БВП, изглежда неудържим, като се има предвид спадането на чуждите инвестиции.
Премиерът Станишев допусна, че догодина България може да се присъедини към европейския валутен механизъм, но макар страната да поддържа бюджетен излишък и нисък публичен дълг (от около 18% от БВП), годишната инфлацията от 10% елиминира всички шансове страната да премине по-рано към еврото.
Орешарски твърди, че натрупаният финансов излишък от 12 млрд. лева дава сигурност на финансовата система.
Въпреки бързата кредитна експанзия след влизането в ЕС общите задължения на банките са ниски и са около 30% от БВП. Отпускането на кредити обаче е затегнато, защото българските клонове нямат вече достъп до финансиране от европейските банки, притиснати от кризата.
Казаха ни да разчитаме на собствените си ресурси, което означава, че отпускането на кредити е забавено, казва високопоставен представител на чужда банка в България.
Инвестициите спаднаха с 48% през третото тримесечие, според данни на БНБ, след спукването на строителния балон и замразяването на трансферите от банки в еврозоната към техните български клонове. Строителството беше най-важният двигател, дори повече отколкото в Испания, така че прогнозата е мрачна, заявява бившият главен икономист на БНБ Любомир Христов. Валутният борд в България премахва валутния риск. Друго изискване е парите в обращение да не надхвърлят резерва на централната банка. С резерви от 180% от парите в обращение, в условията на валутен борд левът е защитен срещу всякакви атаки, казва Орешарски. Валутният борд в други страни като прибалтийските обаче явно не е толкова стабилен, след като Латвия потърси миналата седмица съдействие от ЕС, за да се справи с кризата.
Източник: The Financial Times
