Чрез мащабно, бързо и целенасочено усилие България да се превърне в научен център и привлекателна страна за научноизследователска и развойна дейност. До 2020 г. парите за наука да достигнат 0.5% от БВП и след това да продължат да се увеличават до 1% през 2025 г. Модерната инфраструктура, която ще се изгради, благодарение на увилечените средства и предвидените мерки, ще направи България място за изследователска дейност и обучения и ще задържи и привлича специалитстите тук.

Тези амбициии, разписани в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., цитира министърът на образованието Красимир Вълчев пред народните представители днес по време на дебат за науката. Парламентът прие с мнозинство актуализираната национална стратегия за научните изследвания, която беше изготвена от служебния кабинет и допълнена и придвижена от новото редовно правителство.

Сега националната система за наука е недофинансирана заради ниската си ефективност, смята Вълчев. В бюджета за миналата и тази година са отделени по по-малко от 0.3% от БВП, а целта е постоянен ръст на финансирането в сферата през следващите 12 години. Според стратегията през 2018 г. държавната подкрепа за наука ще е 0.38% от БВП, през 2019 г. - 0.45%, през 2020 г. - 0.5% и 1% през 2025 г.

Освен от държавата в стратегията се предвижда финансиране и от европейските фондове и други източници, като основните средства ще са концентрирани във Фонд "Научни изследвания".

От БСП упрекнаха правителството в отстъпление, защото ръстът на инвестициите в научната сфера са занижени спрямо това, което предвиждаше първият вариант на документа на служебното правителство, както и от целите на програмата "Европа 2020", където са зададени 3% за наука през 2020 г. в страните от ЕС (1% от държавата и 2% от частни инвестиции). Опозицията настоя да се увеличат стойностите и се обяви против новия текст, но това не повлия на мнозинството.

Предвиждат се три етапа на изпълнението на стратегията за наука в България. Първият е

  • етап на възстановяване от 2017 до 2022 г.,
  • вторият - на ускорено развитие от 2023 до 2025 г.,
  • и третият етап - за достигане на световно ниво до 2030 г., пише в актуализирания документ.

Предвидено е въвеждането на критерии за атестиране на учените, с надеждата, че това ще даде стимул за привличане на млади учени и за завръщането на учени в България. Заедно с това стратегията предвижда създаването на научно-иновационни комплекси в партньорство с бизнеса, включващи четири национални центъра за върхови постижения и осем иновационни центъра, свързани с регионалните бизнеси.

Прочетено: 2298