КАКВО СЕ КРИЕ ПОД БЮДЖЕТНИЯ ИЗЛИШЪК

Бюджетът за първото полугодие накратко – стабилни приходи от ДДС, сериозен ефект на увеличената осигурителна вноска, спад на акцизите, който се дължи на цигарите, нищожни капиталови разходи.

Към юли 2017 г. бюджетът отчита излишък, като за седем месеца разходите му са 50% от планираното за цялата година. В резултат към юли 2017 г. се очаква излишък в размер 1 961,2 млн. лв. (2,0 % от прогнозния БВП), според предварителни данни на МФ. Това означава, че хазната е в състояние да посрещне непланираното увеличение на най-ниските пенсии, както и предстоящото вдигане на учителските заплати.

Резултатът за полугодието е излишък по националния бюджет в размер на 1 777,7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 31,0 млн. лева.

За доброто изпълнение на бюджета най-голям принос има ръстът на приходите от осигуровки поради увеличаването на вноската и ДДС, както и отлагането на някои разходи, на първо място – за инвестиции.

Това става ясно от данните за полугодието, които са подробни за разлика от предварителните данни към юли.

Данните за шесте месеца показват, че общо приходите и помощите намаляват с 228 млн. лева спрямо първото полугодие на миналата година, но това се дължи на европейски фондове – в началото на 2016 г. бяха изплатени средства, отнасящи се за предишния програмен период, докато сега не е имало такива траншове. Ако се елиминира влиянието на европейските средства на съпоставима база приходите по националния бюджет отчитат номинален ръст от 6,8 на сто, пише в бюлетина за бюджета.

Към полугодието са постъпили 51,9 на сто от данъчните приходи, планирани за цялата 2017 г.

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 2 771,0 млн. лв., което представлява 54,4 % от разчета за 2017 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 7 110,3 млн. лв., което е 50,7 % от плана, а от осигурителни вноски – 50.8%.

При приходите (данни за републиканския бюджет, без осигуровките и местните данъци) прави впечатление доброто изпълнение при преките данъци и изоставането при акцизите.

По-конкретно, приходите от корпоративен данък са 58% от планираното за годината и нарастват с 8.5% спрямо полугодието на миналата година. Приходите от данък върху заплатите и извънтрудови правоотношение се увеличават повече – – със 9.4% при 6.9% ръст през миналата година. Това отразява ръста на заплатите.

Постъпленията от ДДС нарастват номинално с 8.6% (10,4 % през 2016 г.) и са 53,9 % (51.8% към същата дата през 2016 г.) от планираното за цялата година, което е добре. Приходите от ДДС от внос към юни 2017 г. растат с 470 млн. лева спрямо миналата година. Приходите от ДДС, събирани в страната обаче намаляват, което се дължи на приспадането на част от вноса като данъчен кредит (тоест може би данните малко подвеждат). Увеличените приходи от ДДС при внос отразяват преди всичко поскъпването на петрола спрямо първото полугодие на миналата година.

Постъпленията от акцизи обаче намаляват със 111 млн. лева спрямо събраното през миналата година (тогава имаше ръст с 18%). Това се дължи единствено на спада на събрания акциз върху цигарите (след затварянето на "София БТ") със 150 млн. лева. Постъпленията от акциз върху горивата (те не зависят от цената) и останалите стоки се увеличават, макар и малко.

Постъпленията от социални и здравни осигуровки са 4 112 млн. лева, като се увеличават с 12.6%. Само увеличението на вноските за ДОО е донесло над 400 млн. лева повече в консолидирания бюджет. Очевидно това се дължи на вдигането на осигурителната вноска, освен на ръста на заплатите и има сериозен принос за бюджетния излишък. В бюлетина за изпълнение на бюджета не се посочва тази причина за увеличените приходи, но се посочва увеличаването на вноските за осигуровки за работещи в бюджетния сектор като причина за увеличени разходи.

Разходите по консолидираната програма са в размер на 15 735,1 млн. лв., което представлява 42,8 % от годишния разчет.

Сериозно намаление има при разходите за социални помощи (под 40% от предвиденото за годината) и особено при капиталовите разходи – платени са 8,5 % от планираните за 2017 г. и с почти 100 млн. лв. по-малко от миналата година. Това може да отразява забавянето на големи проекти.

Разходите за субсииди са нараснали, като от посочените суми прави впечатление увеличението на субсидиите за тютюн.