Не е ясно кой ще покрие дълговете, ако лечебните заведения не бъдат търговски дружества, казва в интервю пред "Монитор" председателят на Националното сдружение на общинските болници.

___________

- Д-р Тотев, една от идеите за реформа на здравната система е държавните и общинските болници вече да не са търговски дружества. Това добре ли е за тях?

- Трудно е да се каже как ще им се отрази тази промяна. Надявам се да е за добро дотолкова, че би отстранило всякакви опасения за бъдещето и финансовият ресурс да покрива повече нужди на болниците. Това обаче е труден за реализация процес.

- Защо?

- Защото лечебните заведения имат много задължения. При това обстоятелство пререгистрирането им като нетърговски (неясно в каква форма) дружества е трудно осъществимо, защото не е ясно кой ще изплати дълговете им. Освен това химера е общините да успеят да финансират своите лечебни заведения, ако се стигне до този вариант. Пределно ясно е, че повечето общини в България са бедни и за тях е неосъществимо да поемат издръжката на една болница. Това означава държавата и общините да ги покрият, за да тръгнат на чисто. Трудно обаче е при една такава промяна държавните и общинските лечебни заведения да формират печалба. Едно е да имаш „печалба“ на счетоводна книга и съвсем различна е практиката – тя не се отразява на благосъстоянието на болниците. Съвсем различно е тя да се използва за запълване на дефицити - сега каквото постъпи, отива за преки разходи и покриване на задължения. Има вариант и всичко в здравеопазването да остане така, както е в момента. Поне така ни беше обяснено, без подробни разяснения, на среща при здравния министър Кирил Ананиев. А това значи - който оцелее, оцелее.

- Как ще коментирате евентуалното въвеждане на втори стълб от допълнително здравно застраховане, което ще бъде 12 лв. месечно?

- Това означава, че като цяло за здравни вноски и застраховане българинът ще трябва да отделя не 8, както е сега, а 10 процента. Има идея и за по-активно включване на хората в допълнителното здравно осигуряване, за да се влеят повече пари в здравната система, за да бъде тя подпомогната. Тези средства ще се влеят в лечебните заведения като допълнително заплащане от съответния фонд или кешово от пациента, ако влезе в сила намерението Националната здравноосигурителна каса да плаща клинични пътеки до 700 лева, а разликата в стойността на лечението да идва точно от застрахователя, при който пациентът има полица за допълнително здравно застраховане, което няма да има нищо общо с въвежданите задължително допълнителни 12 лева. Така НЗОК ще спести пари, които ще може да инвестира в нови дейности.

- Ако тази идея стане факт, как би се отразила на работата на общинските болници и контингента ви пациенти?

- Ние, общинските болници, приемаме, че е налице крайна необходимост от реформа в здравеопазването. Нужна е промяна в медицинската част на системата, защото в момента се говори не за промяна на правилата, а за източниците на финансиране, като ги увеличаваме. Тези пари уж трябва да са повече, но следва да има и преостойностяване на клиничните пътеки, защото в противен случай ще бъдат разпределяни както досега.

- Нищо добро ли не виждате в предлаганите промени?

- Има и нещо позитивно, най вече за общинските болници.

- Кое е то?

- Позитивна е идеята да отпаднат всички медицински стандарти, без които сега болниците не могат да получат регистрация и разрешение за дейност по една или друга лечебна дейност. Не само ние, общинските, но и частните болници го искаме от години. Тези стандарти са количествени и не помагат на работата ни. Нещо повече, често пъти, дори в повечето случаи те пречат. Виждането за работата на едно лечебно заведение мерило да са само правилата за добра медицинска практика е най-доброто, което може да бъде направено. Стандартите сега буквално ни връзват ръцете и ни карат да оскъпяваме продукта, който произвеждаме – лечението. Например сега ни задължават да поддържаме двойка лекари по една и съща специалност, които не можем да натоварваме максимално с работа, но им се плащат заплати и осигуровки. Пределно ясно е, че една общинска болница няма пациентооборота на една университетска или многопрофилна в голям областен град. Изискват още апаратура, каквато рядко се използва, квадратура на помещения, която е напълно излишна. Така ние сме принудени да ги изпълняваме само и само да можем да работим, но те ни вкарват в ненужни разходи. Освен това ясно е, че в страната има остър дефицит от общи хирурзи, неонатолози, кардиолози, ендокринолози, нефролози, рентгенолози, вътрешни болести. Дори големите болници в големия град трудно могат да намерят такива лекари, какво остава за нас от общинските. Всички тези изисквания откъснаха лечебните заведения от дейността, като ги превърнаха в едни търговски заведения, които само трябва да привлекат пари, за да си покрият нуждите.

- Какво е финансовото състояние на общинските болници, имате ли дългове?

- Финансовото състояние на общинските болници не е цветущо, това е ясно за всички. Общините помагат, но и те нямат достатъчно средства. При нас няма скъпо остойностени клинични пътеки. Само на някои бяха вдигнати, но много малко. Същевременно лимитите не бяха вдигнати. При това положение, колкото и да работиш, НЗОК все няма да ти изплати това, което си изработил. Ето така се въртим в омагьосан кръг и излизане от него няма. С парите, които успеем да вземем за лечебна дейност, трябва да се платят заплатите и осигуровките на лекарите, медицинските сестри и останалия персонал, да се купят лекарства и консумативи, да се покрият задълженията за електричество, отопление, пералня, храна за пациентите и какво ли още не. Затова и положението на всички общински, а и на голяма част от областните държавни болници не е никак добро. Цифри не споменавам, защото все още сме търговски дружества и те са търговска тайна. Тези, към които е адресиран проблемът, не го имат предвид изобщо. Трудно се издържа, не знам как ще се оцелее, особено през зимните месеци, когато разходите скачат.

- Някои общински болници започнаха сливания, за да оцелеят. Има ли положителен финансов ефект тази операция към момента?

- Би могло да има ефект, ако се обединиш с по-богата болница, но да се обединят две, че и три бедни, които едва свързват двата края, не може да доведе до добър ефект. Нито тези, които се сляха, просперираха, нито тези пред фалит излязоха на чисто без помощта на съответната община. Положението е безнадеждно. Мерки и промени трябва да има и те да бъдат спешни.

______________

Визитка:

Завършил е медицина, специалност акушерство и гинекология
Има над 18 години трудов стаж по специалността
От осем години е управител на Общинската болница в Чирпан
Председател е на Националното сдружение на общинските болници

Прочетено: 5633