ВРЕМЕ Е ЕС ДА ИЗПОЛЗВА ФИСКАЛНИЯ СИ АРСЕНАЛ

Президентът на САЩ Доналд Тръмп бе критикуван основателно за твърдението си, че „търговските войни са добри и лесно се печелят“. Но в известен смисъл той е прав. Американската икономика е огромна и сравнително затворена. Тази комбинация означава, че търговските сътресения, включващи САЩ, могат да нанесат много по-големи щети на другите, пише Мартин Сандбу за Financial Times.

Въпреки свиването на американската индустрия и по-високите цени за местните потребители, общият растеж остава добър. Остава да видим как най-новите пазарни колебания влияят на икономиката, но засега основната тежест на макроикономическите щети пада не само върху основната цел на Тръмп – Китай, но и върху Европа, която попадна под кръстосан огън.

За разлика от САЩ икономиката на ЕС е с толкова интензивна търговия, колкото китайската и има най-голям дял в световната търговия от трите. Докато Китай изпитва забавяне отчасти поради действията на САЩ срещу него, Европа страда също толкова поради косвените ефекти.

Европа едва расте, като темпът беше значително по-нисък от този в САЩ през последните две години. Търговията не е единствената причина, но е най-важната. ОИСР подчерта, че ръстът на търговията в европейските страни е бил преустановен миналата зима, както помежду им, така и с външния свят. Германия, търговско-ориентираното икономическо ядро ​​на континента, беше една от най-лошо представящите се страни в региона през последната година. През второто тримесечие на 2019 г. брутният й вътрешен продукт се сви, производството на автомобили продължава да спада, а индустриалната слабост се разпространи в други икономики на ЕС.

По-лошото може би предстои. Както предупреждава Шахин Вале от Германския съвет по външни отношения, противопоставянето между САЩ и Китай може да прерасне от търговска във валутна война, като конкурентните обезценявания ще добавят към неволите на Европа при износа. Големият въпрос сега е дали кризата в зависещата от търговията промишленост ще повлияе на вътрешното доверие и ще намали търсенето за много по-големия сектор на услугите. Има признаци, че това вече се случва.

Всичко това е достатъчно лошо, но е само един от трите възможни шока, свързани с търговията, които са на път да ударят ЕС. Освен че е косвена жертва, Европа има риск да се превърне в следващата пряка цел на американската търговска агресия. Главният икономист на ОИСР Лорънс Буун заяви през юли, че търговската война ще се премести в ЕС „вероятно в края на лятото“. Тръмп точи ножа както за френското вино, така и за германските автомобили - най-големите експортни продукти съответно в селскостопанския и индустриалния сектор. Търговските потоци между САЩ и Европа възлизат на повече от 1 трлн. долара годишно.

Третият риск е Brexit без сделка на Хелоуин, който би издигнал големи търговски бариери за една нощ. Великобритания и Ирландия биха били най-силно засегнати, но това не означава, че шокът за другите членове на ЕС би бил незначителен.

Ако тези три ефекта от търговските шокове се материализират, германската автомобилна индустрия, която има големи пазари както в САЩ, така и във Великобритания, отново ще бъде в центъра на проблемите. Като се има предвид нейното значение за немската икономика и взаимовръзките й с останалата част от Европа, секторът може да действа като свръхпроводник на шокове за други индустрии и държави. Това е урокът на първия от трите шока. Има също толкова голяма причина да се страхуваме от подобни ефекти и от другите два шока.

Какво трябва да направи ЕС? Не може да се изолира от търговските сътресения. Това би означавало променяне на немския икономически модел и европейските вериги за доставки, свързани с него, като се преустанови разчитането на промишления износ. Такава стъпка ще отнеме време, ще изисква изключително политическо лидерство и може да бъде неоправдана, ако търговските неприятности се окажат краткосрочни. По икономически и стратегически причини ЕС може просто да се наложи да свикне със сътресенията в търговията.

Това, което Европа може да направи, е да използва политиката на търсенето, за да ограничи по-широките ефекти. Макроикономическите стимули биха подкрепили търсенето, доходите и доверието в местната икономика, по този начин ограничавайки вредите от търговските войни за експортния сектор. Засега тази задача се пада на Европейската централна банка. На срещата си през септември ЕЦБ трябва да надхвърли очакванията и да засили доверието, като обяви голям пакет от още по-отрицателни лихви, предприеме повече дисконтирано рефинансиране за банките, които кредитират бизнеса, и поднови покупките на облигации.

Крайно време е също така Европа да активира фискалната страна на своя макроикономически арсенал. Фискалната политика почти не допринесе за седемгодишното икономическо възстановяване на еврозоната. Най-доброто, което може да се каже за тази плахост, е, че ниските дефицити сега правят безопасно за повечето страни членки да развържат кесията.

Препятствието е политическо. Има твърде голяма съпротива срещу антицикличната фискална политика, най-вече в германската върхушка, която е абсурдно и най-критичната към паричните усилия, които ЕЦБ бе принудена да предприеме поради фискалните рестрикции.

Но именно през Германия търговските шокове ще се разпространят в цяла Европа. Ако страната иска да предложи решение, а не да представлява проблем, тя трябва да се примири с идеята, че икономиката на ЕС се нуждае от стимули - и то скоро.