ИСС ОТНОВО ПРИЗОВАВА ЗА УСКОРЕНО ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕХОД КЪМ ИНДУСТРИЯ 4.0
Икономическият и социален съвет прие становище на тема „Предизвикателствата пред труда в контекста на цифровизацията на икономиката“. Това е поредната позиция на ИСС, свързана с отражението на Четвъртата индустриална революция върху развитието на обществото. Както и в предишни свои позиции, ИСС подчертава, че ако се прилагат подходящи и правилни политики, технологичното развитие ще доведе до положителни резултати и ще бъдат избегнати редица рискове.
В изводите си ИСС предупреждава, че в международен план разликите в нивото на развитие на държавите по отношение на новите технологии може да доведат до нови неравенства и да се забавят процесите на реалната конвергенция в целия ЕС. Затова ИСС препоръчва постепенно и устойчиво да се създават високоплатени работни места, създаващи висока добавена стойност, защото българските работници губят конкурентоспособност, поради бавни и неефективни решения, свързани с технологичната трансформация. ИСС предупреждава също, че е възможно връзката между производителност на труда и работна заплата да се изгуби в дългосрочен план.
В становището се изразява позиция, че са необходими значителни промени в правилата, които да установят прозрачни и демократични условия на взаимодействие между хората и цифровите технологии като се преразгледат части от европейското трудово законодателство, свързани с нестандартни форми на заетост, социално осигуряване, данъчно облагане и др.
За пореден път ИСС настоява да се изготви национална стратегия на България за преход към Индустрия 4.0 и отбелязва, че в това отношение няма напредък след 2017 г., когато е приета единствено концепция. Според ИСС концепцията трябва да бъде първо актуализирана след дълбок анализ за последиците върху пазара на труда и да се ускори процесът по приемане на самата стратегия.
В становището се разглеждат различни аспекти на влияние на технологичния напредък върху пазара на труда, като например, процесът на учене през целия живот, инвестициите в научно изследователска и развойна дейност, статистическо наблюдение върху качествените и количествени промени на професиите и др.
ИСС отбелязва, че в следващите десетилетия новите технологии ще заменят нискоквалифицираната работна ръка и ще играят допълваща роля по отношение на висококвалифицираните професии. В тази връзка е необходимо да се предприемат мерки за адекватно обучение и квалификация, за усъвършенстване на умения и т.н.
ИСС посочва основните възможни последици за труда от навлизането на нестандартни форми на труда, станали възможни поради технологичния напредък. На първо място е загубата или трансформирането на работни места, изискващи ниски или средни нива на умения и създаването на нови работни места с по-високи изисквания за компетентност. Риск е нарастването на разликата между търсените от бизнеса умения и придобитите умения и познания чрез обучението във висшите учебни заведения, застаряването на населението, бавното въвеждане на новите технологии в производствения процес. Разширяването на неравенства от различен тип може да бъде сериозна последица от трансформацията към дигитализация, предупреждава документът.
Становището на ИСС е ценно и с подбора на добри практики в други държави, които са насочени към преодоляване на предизвикателствата пред труда вследствие на технологиите. Посочени са различни национални стратегии и политики, както и конкретни промени в трудовото законодателство на различни държави.
ИСС припомня и факта, че според Световната банка България е на 58-о място от 115 държави в годишната класация за цифровизация на бизнеса, както и че България изостава от средните европейски нива и се нарежда на последно място сред 28-те държави членки. ИСС препоръчва българското правителство, социалните партньори, бизнесът и всички заитерисувани страни да съсредоточат вниманието си на процесите на цифровизация и да постигнат консенсус за ускоряване на тези процеси без да подценяват рисковете пред труда.
