СТАНОВИЩЕ НА АОБР ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВА НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

ДО

Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС

ОТНОСНО: Ваше предложение за Проект на Закон за допълнение на Закона за ограничава на изменението на климата

УВАЖАЕМИ Г-Н НИКОЛОВ, 

Обръщаме се към Вас във връзка с предложението за Проект на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата, внесено между първо и второ четене от Вас и народния представител Димитър Бойчев Петров. В предложения нов §6 е записано, че предприятията, изложени на значителен риск от изтичане на въглерод, ще могат да получават помощ за разходите за непреки емисии само за периода 1 юли 2020 г. – 31 декември 2020 г., като размерът ѝ не следва да надвишава половината от годишния бюджет от 33 млн. лв., т.е. 16,5 млн. лв. Това представлява рязко изменение на рамката, предложена от вносителя на законопроекта – Министерски съвет, която е годишен бюджет на помощта от 33 млн. лв. и период на прилагане 1 юли 2019 – 31 декември 2020 г. Тази рамка е съгласувана в резултат на едногодишна работа на работна група към Министерство на икономиката, в която влизат още представители на работодателските организации, Министерство на финансите, Министерството на енергетиката и Министерство на околната среда и водите. Тази рамка е подкрепена от работодателите чрез положителни становища на АОБР от 23 юли 2019 г. и 10 февруари 2020 г.

Съгласно чл. 10а, параграф 6 на Директива 2003/87/ЕО, държавите-членки следва да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии като средствата за тези мерки произхождат от приходите от продажба на квоти въглероден диоксид. Страните-членки следва да се стремят размерът на тези финансови мерки да не надвишава 25% от годишните приходи от продажба на емисии. Следователно, бюджетът на помощта от 33 млн. лв. годишно следва да се изплаща от приходите на Република България от продажби на квоти въглероден диоксид и да не бъде прехвърлян към останалите потребители чрез повишаване на цена „задължение към обществото“. В противен случай би се получило, че средствата за тази компенсация се набират от крайните потребители, което противоречи на Директива 2003/87/ЕО и на Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година („Насоките“). За 2019 г. страната е получила 861 151,6 хил. лв. от тези продажби, като годишният бюджет на помощта възлиза на 3,8% от тях, което е далеч под позволените от Европейската комисия 25%.

Дори да се приеме хипотетично, че разходите за компенсацията за непреки разходи за въглеродни емисии ще се събират чрез цена „задължение към обществото“, то това би довело до ефект от около 1,00 лв./MWh на годишна база. Това не би следвало да се отрази на крайната цена на електроенергията за битовите и стопанските потребители, тъй като е налице намаляване на редица от компонентите на цена „задължение към обществото“ – компонентата за „зелена“ енергия е намаляла трикратно, а тази за „кафява“ енергия – петкратно между предходния и текущия ценови период. Поради това считаме, че дори при хипотетично прехвърляне на компенсациите за непреки емисии към останалите крайни потребители, обстоятелството, че съставляващите на цена „задължение към обществото“ намаляват в пъти, би компенсирало евентуални негативни въздействия и не би довело до повишаване на крайната цена на електроенергията за крайните потребители. Дори да се допусне, че прилагането на компенсациите за непреки разходи би се отразило на цената на елекртоенергията за крайните потребители, стопанското потребление в България е от порядъка на 22 000 000 MWh, т.е. две трети от ефекта би бил понесен от стопанските субекти, нещо, което те са приели, съгласявайки се с размера на бюджета чрез позициите, изразени многократно от АОБР.

Настояваме за запазване на първоначално предвидения срок на прилагане на компенсаторната схема 1 юли 2019 – 31 декември 2020 г., който е съгласуван така, че компенсацията да има нужния ефект върху бенефициерите, като същевременно евентуалното отрицателно въздействие върху останалите субекти бъде ограничено. Тъй като съгласно Насоките помощта се изплаща на годишна база за предходна година и размерът ѝ зависи от цената на емисиите, то за периода 1 юли 2019 г. – 31 декември 2019 г. ще се изплати компенсация за разходи, извършени през 2018 г., а за периода 1 януари – 31 декември 2020 г. ще бъдат компенсирани разходи, извършени през 2019 г. Това са годините с най-рязък скок на цените на емисиите, съответно Прилагането на първоначално договорения период ще доведе до най-голям позитивен ефект за бенефициерите, като същевременно не би се отразил негативно на останалите потребители. Подчертаваме също така, че прилагането на механизма за компенсация може да влезе в сила единствено след нотифициране и одобрение от Европейската комисия.

Поради гореизложените съображения, настояваме намаляването на срока на прилагане на компенсацията за непреки разходи за въглеродни емисии за предприятия от отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради прехвърлянето на разходите за квоти емисии парникови газове в цените на електрическата енергия, да бъде изтеглено оттеглено. 

С уважение,

Кирил Домусчиев

Председател на КРИБ
Ротационен председател на АОБР за 2020 г.,
От името и по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ