ДЕСИСЛАВА ДОНЧЕВА: ОЧАКВА СЕ ЗАБАВЯНЕ НА КИТАЙСКИЯ ВНОС, НО НЕ ЗА ДЪЛГО

Все още няма големи преки щети за нас, тъй като българските търговци са предвидили неработния период в Китай за тяхната Нова година, казва председателката на Българо-китайската камара за индустриално развитие:

- Какво е отражението на епидемията от коронавирус върху китайското производство, г-жо Дончева?

- Мерките на карантинен режим в момента са драконовски в най-засегнатата провинция Хубей и на практика не може да протичат нормални бизнес, производствени или социални процеси. Карантинни мерки и специални извънредни правила за превенция са в сила и в по-голямата част от територията на Китай. Това няма как да не повлияе негативно върху икономиката на страната. Много от предприятията все още не работят.

Наблюдава се спад на потреблението в Китай. Ресторантите работят само с доставка за вкъщи. Някои магазини вече са отворени, но с намалено работно време и специални изисквания клиентите на опашките на касите да стоят на един метър един от друг.

Санитарни пунктове за проверка на здравното състояние има на много места по улиците. Всичко това и много други мерки възпрепятстват нормалните бизнес процеси. Правителството се стреми да въвежда политики на облекчаване за бизнеса и в известна степен това са положителни сигнали. Например в момента се оказва професионална правна помощ на всички китайски компании, които са експортно ориентирани, по отношение на международното право при форсмажорни обстоятелства.

Издават се ударно удостоверения на тези фирми за невъзможност да доставят договорени стоки. Създадена е национална електронна платформа за китайския бизнес с цел оказване на съдействие и юридически консултации по международно търговско право. Това означава, че ще продължава да има забавяне на доставките и невъзможност за изпълнение на договори.

Провинция Хубей е важен производствен регион в Китай. Тя е на кръстовището на икономическия пояс на река Яндзе от изток на запад и железопътния икономически пояс на Пекин-Гуанджоу от север на юг. БВП на Хубей през 2015 г. е на 2- о място сред шестте провинции в Централен Китай и на 8 -о сред всички провинции в Китай.

В Хубей има 88 университета, много природни ресурси, добра транспортна и комуникационна инфраструктура и огромни индустриални бази. Основните индустрии са автомобилостроене, хранителна промишленост, електроника и информационни технологии, биотехнологии, производство на оборудване, производство на текстилни изделия, нефтохимическа промишленст.

Индустриалният парк за автомобили и авточасти е един от осемте на Ухан. Там са разположени заводите на големите европейски компании за автомобили и автомобилни части. Там се намира и производствената база на моторни превозни средства Dongfeng и три компании за производство на домакински електрически уреди (Gree, Midea и Haier), както и повече от 100 предприятия за резервни части, които имат годишна продукция от над 500 милиона юана (75,4 милиона долара).

- Как това влияе на България?

- В момента все още няма големи преки щети, тъй като българските търговци са предвидили традиционно едномесечния неработен период в Китай за тяхната Нова година. Предстои да видим в близко бъдеще какво ще стане.

Експортният център се опитва да заработи, но все още чуждестранните търговци, опериращи на територията му, са извън страната и не предвиждат скоро да се върнат. Това ще се отрази на вноса от Китай както към България, така и към Европа и целия свят. Мерките за превенция са същите - 14-дневен карантинен период на завръщащите се. Всички офиси, които отварят, трябва да имат вътрешни правила за превенция, одобрени от местните санитарни служби. Всичко това ще доведе до забава на внос от Китай.

- Кои стоки може да се окажат дефицитни?

- Да не забравяме, че във всеки дом има нещо, произведено в Китай. Трудно е да се каже при кои стоки ще се появи първо дефицит, времето ще покаже. Това до голяма степен зависи и от наличните количества при нашите търговци. Но ето че вече има дефицит на маски. А те се произвеждат в Китай. Вероятно ще има дефицит на стоките за широко потребление, но той лесно може да бъде компенсиран от други държави.

- Всъщност какво внасяме и какво изнасяме за Китай? Кои сектори на икономиката може да бъдат засегнати най-силно?

- Внасяме много неща. Телефоните, по които си говорим; компютрите, на които работим, бяла и черна техника, дрехи и обувки; мебели, резервни части и какво ли още не. Изнасяме вино, розово масло и козметика, машиностроене, медни аноди, суровини от химическата промишленост и фуражи.

- Може ли страната ни да очаква преки загуби от вируса, или те са само косвени?

- По отношение на забава на изпълнение на търговски договори вероятно ще има преки загуби, но те не би трябвало да са големи. Косвените предстои да видим.

- Ог гледна точка на търговията и инвестициите в България сякаш страната ни не е приоритет на Китай. Голямото разстояние ли спъва ръзвитието на икономическите отношения, или има и други фактори?

- От една страна, е голямото разстояние, но от друга, можем да говорим и за цивилизационни различия, които възпрепятстват инвестиционните процеси. Китайците имат силно развито чувство за принадлежност към земята си, към държавата си и към народа си. За тях е по-важно да допринесат за развитието на китайската икономика, като внесат ноу-хау, като се развиват там на място. Те могат да приложат международен опит и практики, но целта им не е да правят икономическа или инвестиционна инвазия извън пределите на страната си.

- Към какво имат интерес китайските компании у нас?

- В сферата на текстилната промишленост и модната индустрия имаме заявен интерес от една от най-големите държавни фирми в Шанхай. От "Ориент интернешънъл холдинг" бяха в България няколко пъти и проучват възможностите за инвестиции в текстилното производство.

Посетихме няколко шивашки фабрики, срещнахме ги с водещи моделиери. Интерес предизвика и производството на розово масло в България. Получиха одобрение за стартиране на голям проект за техен бранд с редица продукти с българско розово масло, предстои да видим как ще се развие.

- А какъв бизнес могат да правят българските компании в Китай? Какви стоки може да изнасяме?

- Можем да изнасяме това, с което сме разпознаваеми там -вино и розово масло, някои продукти от машиностроенето. България има капацитет за съвместен бизнес и в сектора на информационните технологии.

- Има заявен интерес от Китай към АЕЦ "Белене", пристанища, летища? Ще има ли конкретни проекти в тези сектори или в други?

- Предстои да видим. Това са двустранни процеси с точни и ясни административни процедури.

- Интересна ли е България за китайските туристи?

- Трябва да разгледаме първо профила на китайския турист. Когато пътува за първи път в Европа, той предпочита да посети Париж, Лондон или Германия. Най-вече Париж заради модната индустрия. След това при повторно посещение в Европа се изместват посещенията към Австрия, Италия, Испания. И при третото си посещение в Европа те се насочват към Източна Европа и Балканите.

Организираните бизнес и служебни пътувания са свързани с държавите от 17+1 и по тази причина имаме много делегации в нашата страна. Китай следва политиката си на отваряне и тя влияе изключително благоприятно на развитието на туризма. За съжаление, нямаме директна самолетна линия и това е едно от недостатъците ни като туристическа дестинация.

Китайските туристи срещат редица комуникационни проблеми, както и проблеми с храната тук. Ако искаме да увеличим туристопотока към нашата страна, трябва да работим много в тази посока. Туристическият сектор трябва да използва новите технологии за преодоляване на езиковите бариери и цивилизационните различия.

- Може ли България занапред да се възползва от икономическия възход на Китай, който се очаква да стане първа икономическа сила до 2030 г.?

- Все по-добра става бизнес културата на българските предприемачи по отношение на китайски партньорства. Да не забравяме, че в такъв процес ще бъдат изключително важни и културните ни отношения. Културният обмен създава условия за изграждане на трайни връзки, взаимно разбирателство и опознаване на различията. Бизнесът и културата трябва да вървят заедно в едно такова начинание. Гледайки към 2030-а, трябва да променим нашето бизнес мислене и да сме способни да предлагаме продукти, услуги и бизнес среда с висока добавена стойност. Само тогава ще бъдем оценени достойно.