ДЕПУТАТИТЕ ПОЛУЧИХА ВЕТО ОТ ПРЕЗИДЕНТА – КРИМИНАЛИЗИРАЛИ СПОДЕЛЕНОТО ПЪТУВАНЕ

Президентът Румен Радев наложи вето на гласуваните от парламента изменения в Кодекса за търговско корабоплаване, с които бяха направени промени в Наказателния кодекс (НК) и Закона за автомобилните превози (ЗАП).

С тях депутатите криминализираха нерегламентирания обществен превоз и предвидиха от 2 до 5 години затвор и конфискация на автомобила, независимо чия собственост е. Гласуваните промени предизвикаха остри дебати и в парламента, като от БСП обявиха, че по този начин управляващите криминализират т.нар. споделено пътуване.

Държавният глава също посочва в мотивите към ветото си, че от гласуваните текстове не става ясно как ще бъде правено разграничение и твърди, че те оставят прекалено широко поле за преценка на правоприлагащите органи, тъй като според Закона за автомобилните превози, това деяние все така остава и административно нарушение.

Според приетата промяна в НК се създава чл. 234 г, който гласи, че извършването на обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, ще се наказва с от 2 до 5 години затвор и отнемане на превозното средство.

Ако деянието е извършено от две или повече лица, наказанието е от 5 до 10 години затвор, глоба от 5 до 15 000 лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Президентът пише, че не оспорва обществената опасност от нерегламентирания превоз на пътници, който и сега е административно нарушение, но пита как след тези промени ще бъдат преценени случаите, в които деянието ще се преследва по административен и по наказателен ред.

Според президента няма ясни критерии и за разграничаването на нерегламентирания обществен превоз на пътници от споделеното пътуване. Управляващите защитиха промените с мотива, че споделеното пътуване не е обществен превоз и няма основание да бъде търсена отговорност например от депутат, който пътува с колеги за работа и си разделят парите за гориво.

Радев обаче заявява, че дефинициите на „обществен превоз“ и „превоз на пътници“ са прекалено широки и дават възможност за различно тълкуване. Според ЗАП обществен е превозът с моторно превозно средство, извършван за чужда сметка или срещу заплащане, или икономическа облага. Превозът на пътници е определен като „дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане, или икономическа облага“.

Президентът подчертава, че в новите текстове няма други обяснения, а е записано само, че административната санкция ще се прилага, ако извършеното деяние не е престъпление.

„Те не поставят точна граница кога едно лице може да поделя разходите си за пътуване до определено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно превозно средство, от случаите, когато деянието съставлява административно нарушение или престъпление. Ако едни и същи действия могат да бъдат третирани като административно нарушение и като престъпление, се оставя твърде голяма свобода за преценка на правоприлагащите органи, а гражданите нямат яснота относно квалификацията на извършеното от тях деяние. И двете последици са несъвместими с изискванията на правовата държава“, пише в мотивите към ветото.

Радев посочва още, че предвидената конфискация на автомобила, без да има значение и чия собственост е, може да се окаже и необосновано нарушение на конституционното право на собственост. Той цитира и практиката на съда в Страсбург, според която мярката трябва да преследва легитимна цел и да е пропорционална на нея, като особено значение се придава на поведението на собственика и дали той е имал вина. Отделно от това, президентът изтъква и несъразмерните наказания, предвидени от депутатите, защото в по-тежкия квалифициран състава на двама и повече извършители, не е предвидено отнемане на колата, а само възможност за конфискуване на имущество.

Радев напомня, че сегашните промени са изненадващо продължение на забравен от депутатите проект за промени в НК от началото на годината, с който пак искаха да инкриминират нерегламентирания превоз на пътници. По този проект са постъпили становища от Министерството на правосъдието, ВКС, Висшия адвокатски съвет и прокуратурата, но повече движение по него не е имало. Президентът цитира становището на прокуратурата, според което проектът не съобразява принципа, че наказателноправната защита е „крайна и най-сериозна форма на държавна реакция на общественоопасни противоправни деяния“ и разширяването ѝ допустимо само когато няма други възможности.

„По посочения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, освен получените становища, не е отчетено друго движение. Няма доклад нито на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, нито на участващата комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. След месеци на бездействие промените в Наказателния кодекс се приемат с друг закон, който не е свързан по никакъв начин с техния предмет. Да се компенсира това бездействие, като се приемат разпоредби, които оставят съмнение в тяхната прецизност, но въвеждат наказателна отговорност, е недопустимо“, заключва президентът и допълва, че подкрепя преследването на „сивата икономика“, но това трябва да става с механизмите на правовата държава.