В търговията с дрехи втора употреба има неписано правило, че по време икономическа криза продажбите процъфтяват – потребителите стават по-предпазливи в разходите и търсят ка­чествена стока на достъпна цена. Подобно на всички големи търговци Севдалин Спасов, който притежава няколко компании за съби­ране, сортиране и продажба на дрехи втора употреба и аутлет продукти, очаква скоро повторната вълна клиенти. Създадената от него популярна франчайз верига „Мания“ е от първите в страната за дрехи втора употре­ба и най-голямата, с 42 обекта и над 300 хил. клиенти. Или поне толкова са картите, раздадени програмата за лоялност.

Спасов, който стриктно следи тенденци­ите в сектора, е обнадежден от последния анализ на базирания в Сан Франциско онлайн доставчик ThredUp с акцент върху промяна­та в отношението към използваните стоки. В него се казва, че следващото поколение не се притеснява от продуктите втора ръка и купува двойно повече използвани дрехи. Тази прогноза гъделичка неспокойния му дух на предприемача, който е постоянно подложен на изпитания заради „приключения в бизнеса“.

Миналата есен той отваря най-големия, по думите му, в България магазин за дрехи втора употреба – „MAXX Мания“ върху 2000 кв. метра в ритейл парк „Джъмбо плаза“ в началото на магистрала „Хемус“ на излизане от София. Това е първият от ново поколение магазини за дрехи втора употреба и аутлет с продукти, върнати от потребители в го­лемите онлайн магазини в Западна Европа. Част от тях са използвани или с нарушена опаковка. Облечен спортно елегантно, Сев­далин Спасов минава покрай щендерите и насочва вниманието на Forbes към стоки с оригинални етикети на Tommy Hilfiger, Calvin Klein, Nike. После прави бърза ретроспекция на последните 20 години в компанията – с прехода от гаражна търговия към магазини по главни търговски улици на възлови места и ритейл парка:

СЕГА ХОРАТА ИСКАТ ДА ПАЗА­РУВАТ С АВТОМОБИЛИТЕ СИ. КОЛКОТО ПО-БЛИЗО Е БАГАЖНИКЪТ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА Е КОШНИЦА­ТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ

Той успява да доведе докрай проекта „MAXX Мания“ въпреки големите труднос­ти по време на корона кризата миналата пролет, когато е принуден да затваря мага­зини и да съкращава персонал. За известно време замира реекспортът на дрехи втора употреба, който „Мания тийм“ прави от За­падна Европа към Пакистан, Африка и Русия. Партньорите в чужбина затварят складове­те си и компанията трябва да плаща наеми за нови складови площи, за да съхранява про­дукцията, докато пристанищата и пазарите отворят. В сортировъчните бази във Варна, САЩ и Канада има близо 600 работници, които чакат заплати, а приходите в първи­те месеци на изолация падат с 50%.

Финансовото положение на българските компании в „М холдинг“ е нестабилно от 2018 г. Проблема Спасов вижда в конкурен­цията на бързата мода на H&M, Zara, LC Waikiki и KiK, Pepco и дискаунтърите, както и в поведението на хората, свикнали в ико­номическия подем да харчат щедро пари за нови дрехи. „Маржовете падат драстично“, казва Спасов, а кризата води до 20% спад в приходите през 2020 г. – в предишните години те стоят стабилни около 48 млн. лв.

От три години бизнесът в България се поддържа от печалбите на Green Team – аме­риканската компания на Спасов, която пре­доставя решения за рециклиране на текстил. Green Team има 2000 контейнера в 12 щата, предимно по Източното крайбрежие на САЩ и във Ванкувър, Канада, и събира близо 10 хил. тона употребявани дрехи годишно. Близо 90% от стоката се продава в Латинска Аме­рика, а останалите 10% в Африка. Тези паза­ри обаче не са част от първоначалния план.

Решението да стъпи в САЩ през 2012 г. е породено от нуж­дата да се справи с дефицита на дрехи втора употреба от Европа. По това време „Мания тийм“ има 55 магазина в България, четири в Румъния и два в Гърция. Бизнесът е в подем, но няма достатъчно стока. Жителите на Западна Европа са свили покупките по време на финансовата криза и изхвърлят малко за разлика от консуматорското общество в САЩ, което винаги купува много и изхвърля много, включително чисто нови дрехи. Целта е събраната в САЩ стока да се сортира на място и в базата във Варна, след което да отива в магазините „Мания“ в България, Ру­мъния и Гърция.

Първата сортировъчна база на Green Team е в един малък склад в Ню Джърси. Първите контейнери са разположени около църкви, малки търговски местности и бензи­ностанции, но Спасов иска да играе на едро – с големите корпорации. Хората му наемат лобистка компания, с чиято помощ подписва договор с Vornado Realty Trust, голям инвести­тор в недвижими имоти с 1.5 млрд. долара приходи за 2020 г. Така Green Team получава възможност да разположи контейнерите си в няколко щата на Източното крайбрежие, където стандартът на живот е по-висок, а с това и качеството на стоката.

На третата година компанията излиза на печалба, което е голям успех за екипа, изпра­тен от Спасов в САЩ. Пробивът води до нови договори с големите американски ин­веститори в търговски центрове – Simon Property Group и Macerich. Всичко това носи стабилност и прогнозируемост на доходите.

ПРЕЗ 2014 Г. ВЕРИГАТА С ДОСТАВКИТЕ В БЪЛ­ГАРИЯ СЕ КЪСА. „ЧЕРНИ ЛЕБЕДИ“ НАНАСЯТ „СТРАШ­НИ УДАРИ“ НА ВСИЧКИТЕ МУ КОМПАНИИ, А НА НЕГО ПРИЧИНЯВАТ „ОГРОМЕН ШОК“

Само за няколко седмици американският долар и швейцарски­ят франк скачат с 30% спрямо лева и сто­ката става трудно продаваема. („Мания“ се зарежда със стока и от Швейцария.) В също­то време стачка затваря пристанищата на Западния бряг в САЩ и транспортът е бло­киран няколко месеца. Складовете в САЩ се пълнят. Работниците си чакат заплатите и се налага плащането да дойде от български­те дружества, които също са ударени. Крим­ският конфликт затваря големите пазари в Украйна и Русия и голяма част от високо­качествената стока от Европа се изсипва в България. Жестоката конкуренция подбива целия пазар на дрехи втора употреба.

За Спасов няма друго решение, освен да намери други пазари за стоката от САЩ. Насочва се към Латинска Америка – Чили, Гватемала и Коста Рика, а за „Мания“ нами­ра доставчици в Европа: „Бях прочел исто­рията за Ford, компанията, която през 20-те години на миналия век е работила с напълно интегрирана верига, но не бях чел за General Motors – Алфред Слоун прави пълна децентра­лизация. Изживях си го по мой начин.“ Нови­ят подход дава резултат. През 2017 г. Green Team вече има пет склада – в Ню Джърси, Сиатъл, Сан Франциско, Лос Анджелис и Ван­кувър, и над 30 камиона. Бизнесът е във въз­ход със стабилни „12 млн. долара приходи го­дишно“ до началото на пандемията.

Миналата година 25% от контейнерите на Green Team остават затворени в складовете, защото са на загуба. Стока има – останали по домовете си, американците разчистват гардеробите си, но няма пазар заради карантината в Латинска Америка. „През април не знаехме дали ще съществува­ме“, казва Спасов. Правителството в САЩ обаче отпуска грантова схема с безвъзмезден заем в размер на 2.5 пъти от разходите на компаниите, които кандидатстват, и Green Team се възползва. За осем седмици 75% от сумата се раздава за заплати и заемът се оп­рощава. В Канада държавата поема 75% от заплатите на работниците за три месеца безвъзмездно и плаща половината от наеми­те за складовете.

Той създава бизнеса във Варна през 1996 г. Завършил Техникум по текстил, Спасов започва га­ражна търговия веднага след казармата. За четири години инвестира в 20 обекта, а през 2001 г. вече има магазини в Добрич и в столичния квартал „Люлин“. Нарича ги „Мания“, защото „страстта да се намери нещо марково и стилно на добра цена се превръща в мания“.

Обхванат от еврооптимизъм, през 2007г. той навлиза на румънския пазар и остава там седем години. Търговията с дрехи втора употреба върви повече от добре, но висо­ките наеми и постоянно нарастващите за­плати изяждат печалбите.

ТОВА НИ УТРЕПА, КАЗВА ТОЙ. ГРЕШКА БЕШЕ, ЧЕ СТЪПИХ В БУКУРЕЩ ВМЕСТО ПРОВИНЦИЯТА

Макар и с опит, не е застрахован от капа­ни и винаги е нащрек. Рециклиращият бизнес е „много волативен“, което го прави труден. При много транзакции на малки суми може да се получи лавинообразен ефект. „Ако си пренебрегнал 1-2 ст. на килограм, при 10 хил. тона на година става с 200 хил. лв. по-скъпо“, казва Спасов.

За да набере повече скорост, през 2007 г. той решава да потърси кредит от банка, но за негова изненада получава отказ. Шефът на риска прочел прогноза на „Капитал“ за пет бизнеса, които ще залязат, сред които и търговията с дрехи втора употреба, и взел крайното решение. „В „Капитал“ бяха прави за останалите бизнеси, но не и за дрехите втора употреба“, казва Спасов.

Кризата през 2008 г. дава нов тласък на „Мания“. Макар че хората в Европа изхвър­лят по-малко дрехи и това създава известни затруднения да се покрият нуждите на паза­ра, решението да се покрие дефицитът със стока от САЩ през 2012 г. води до „злат­ната ера на дрехите втора употреба“. В това време Спасов развива франчайз вери­гата. Магазините винаги са голямо главобо­лие за собственика, особено когато става въпрос за дрехи втора употреба, а той има 55. Иска да намали броя им и да извлече ка­питал за американския бизнес, само че зали­та до крайност. За две години разпродава на франчайз партньори всички магазини. Където има външни кандидати, много бързо сключ­ва сделки, а останалите обекти предлага на управителите и дори на счетоводители от фирмата. Чувства се задължен да им подси­гури работа, след като съкращава 20 души в администрацията и оставя само с 10. „Наси­ла исках да направя предприемачи от чинов­ници, но не се получи. Те закъсаха, а репута­цията на „Мания“ увисна“, казва той. После съжалява, че не си запазва поне 30% от ма­газините, и тръгва да ги изкупува обратно. Не всички. За капак в тежката 2014 г. някои от франчайз партньорите решават да се отделят и ребрандират магазините под своя марка. Компанията завежда съдебни дела и „след пет години ги печели“.

Спасов прави и друга грешка, като инвес­тира едновременно в развитието на Green Team в САЩ (общо 5 млн. лв. за осем годи­ни), в бизнеса в Румъния и в автоматизира­ния сортировъчен център във Варна, което му идва прекомерно. Смята се за прекалено голям оптимист, а това му носи главоболие, особено при форсмажорни ситуации.

Една година след първоначалния шок от пандемията той обмисля нов подход за раз­витие на бизнеса в САЩ. Наемите за място в големите квартали започват да тежат и екипът се насочва към договори с общините. Green Team си сътрудничи с L.E.A.D., неправителствена организация за борба с разпространение на наркотици, зад която стоят полицаи ветерани. Компанията подпомага L.E.A.D. с месечни вноски, а организацията помага при изваждането на разрешителни за ползване на определена локация и охранява контейнерите. Логото на L.E.A.D. стои на всички контейнери, а в „САЩ към полицията и пожарната всеки имат респект“.

Макар в краткосрочен план да се очаква спад в събраните дрехи – последната година са купени 20% по-малко дрехи и респективно 20% по-малко ще бъдат изхвърлени в следващите една-две години, прогнозите за пазара на дрехи втора употреба са позитивни. „След пандемията пазарът ще бъде много силен, защото хората искат да купуват всичко. Особено в Латинска Америка“, смята той.

Новата зелена вълна в някои щати вижда като възможност за Green Team. Общините на няколко много големи окръга основно в Калифорния, които следват политиката на президента Байдън, интегрират в системите си разделно събиране на текстил. Целта на Green Team е да се включи в процеса на рециклиране. През март компанията отваря нова, пета, база в САЩ – в столицата Вашингтон, а след три месеца предвижда да направи същото във Финикс, Аризона.

В България „Текс тийм“, фирмата, която се занимава с внос, обработка и търговия на едро с дрехи втора употреба, също се готви за скок с нов склад с фотостудио на три пъти повече площ. Ковид кризата раздвижва онлайн продажбите със 100% ръст. За 18 месеца новата дигитална програма за лоялност MANIA VIP CLUB събира над 140 хил. регистрации. Спасов очаква още един скрит коз да се покаже: „Масовото затваряне на търговски обекти в корона кризата ще свали цената на наемите и интересни и общественополезни магазини като „Мания“ ще се множат.“ Той предвижда един „разумен растеж“ на нови магазини – по пет-шест годишно.

Прочетено: 3148