ОИСР: НЯМА КАК ДА СЕ РАЗБЕРЕ ИЗНАСЯ ЛИ БЪЛГАРИЯ КОРУПЦИЯ В ЧУЖБИНА

Bъзможно ли е държавата от Европейския съюз, от години смятана от гражданите си за най-корумпираната, да не изнася корупция в чужбина? Отговорът според нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е, че не се знае какво е положението.

А не е известно, защото българските власти практически нямат разследвани случаи за българи, подкупващи в друга държава. Същото важи и за преминаването на пари за подкупи в чужбина през български фирми. Както и за прекратяването на участие в български обществени поръчки на чужди граждани, осъдени за измами и корупция в друга държава. Не съществува ефективна правна рамка за търсене отговорност на граждани за корупционни действия - или свързани с това нарушения - извън България.

При отсъствие на приключили случаи от този тип не може да се оцени и дали органите на реда си вършат ефективно работата и дори доколко полезни са обученията на магистрати по тази тема, която България отчита пред ОИСР. Макар да е препоръчано да се въведе преди 10 години, още няма адекватна статистика за международното сътрудничество на България с други страни.

Заключенията са от разпространен преди дни доклад за на Работната група за подкупите в международните бизнес транзакции, отговаряща за прилагане на една от конвенциите на ОИСР. Тя е за борба с подкупването на чуждестранни официални лица при международни бизнес транзакции и свързаните с нея инструменти и влезе в сила в България още миналия век - в началото на 1999 г.

Става дума основно за мерки - организационни и законодателни - засягащи случаи на български физически и юридически лица, както и за български компании, принадлежащи на уличени в корупционни действия граждани на други държави. Предишният доклад беше от 2011 г. с последван през 2013 г. от междинна проверка, установила, че са изцяло приложени 8 от 28 препоръки (частично - други 8 и не са приложени 12)

Докладът от 14 октомври 2021 г. е по повод Четвърта фаза от прегледа на прилагането на Конвенцията на ОИСР срещу подкупите. Работата по него започва през 2016 г., одобрен е на 14 октомври 2021 г. от представителите на 44-те страни членки на организацията и е огласен на 22 октомври.

Още първото изречение в съобщението за публикуването е безпрекословно: "Засичането, преследването и засиленото внимание за чуждестранната корупция са неща, които остро липсват в България и ситуацията трябва значително да се подобри, включително с обширни промени в законодателството".

Сред изредените нови препоръки има съвсем конкретни, като:

- спешно предприемане на мерки за повишаване на вниманието към рисковете от чуждестранна корупция сред всички релевантни обществени и частни заинтересовани страни

- гарантиране, че обвиненията за чуждестранна корупция правилно се оценяват от компетентни власти, предприемат се подходящите проверки и разследвания и насочване вниманието на прокурорите към това колко важно е да действат срещу чуждестранни лица

- приемане на законодателство, осигуряващо ясна и цялостна защита срещу отмъщение от чужденци на подаващите сигнали за предполагаема корупция.

Обществени поръчки без антикорупционна клауза

Един от системните проблеми, продължаващи вече десетилетие е, че в договорите за обществени поръчки няма антикорупционна клауза и не се проверява дали чуждестранна компания-кандидат е известна с участие в измами и корупция. Препоръката е била първоначално отправена към Агенцията за обществени поръчки, но след това България обяснила на ОИСР, че този държавният орган, който регулира обявяването и възлагането на обществени поръчки, всъщност не отговаря за възлагането на конкретните поръчки. Поради това АОП не се интересува от вътрешния контрол или етичните правила във фирмите кандидати, нито прави сравнение с данните на международни финансови институции. Така се оказва, че Световната банка е посочила 5 български фирми за вършили забранена дейност (измама и корупция).

В текста се отчитат и положителни промени като обновяване на текстове в Наказателния кодекс и нов закон за борба с прането на пари, усилията за обучаване на органите на реда, сътрудничеството между институциите, както и това на финансовото разузнаване с финансовия сектор. За някои от мерките има становище, че може да не се окажат съразмерни и ефективни - такава е санкцията за водене на счетоводство, прикриващо корупция. Тук наказанието стига до 10 000 лв при фирмите, но авторите обръщат внимание, че това са едва 5100 евро - сума, която едва ли е проблем за бизнеса, особено този, който е готов да се включи в корупционна схема.

Посочени и случаи, като този, в който българската прокуратура знае, но не предприема нищо, за български гражданин, обвинен за измама и подкупване във връзка с банков кредит в друга държава. Обяснението било, че нямало нужда да провеждат паралелно разследване, защото българинът се признал за виновен и е осъден и престъплението не било извършено на българска територия. В друг случай става дума за подозрение за прекарване на пари за подкуп през бълтарски "кухи" компании и молба за сътрудничество от друга държава към софийската прокуратура. Не са предприети никакви предварителни проверки или досъдебно производство със същите мотиви.

"Водещите проверяващи (от групата на ОИСР) са сериозно загрижени, че продължава отсъствието на задържания, разследване и повдигане на обвинения по случаи с чуждестранна корупция в България, особено по обвинения, за които се съобщава публично или за които групата е подала информация на българските власти", пише в коментар на тази материя от авторите на докада. В допълнение се казва, че разбират, че в България приоритетите са борба с организираната престъпност и злоупотребите с еврофондове, но се напомня, че тя има ангажименти и по международни документи като конвенцията на ОИСР.

Ролята на медиите и тормоза над "Икономедиа"

При посещението си в България през май представители на групата обсъждат и състоянието на свободата на медиите и ролята им на източник на данни за споменатия вид корупция. На срещата става дума, че публикациите за корупция "бързо отшумяват", защото "обществените власти не реагират на въпроси и запитвания от медиите". Трудно се достига до публична информация заради нежелането на властите и слабото сътрудничество с тях, пише още в доклада.

Авторите цитират и случая със съдебния тормоз срещу един от издателите на "Дневник" и "Капитал". "Икономедиа" и Иво Прокопиев не са изрично посочени, но се казва, че "съдебният тормоз срещу независими медии продължава да се засилва. В часнност, през ма 2020 г. "Репортери без граници" спомена делот осрещу издател по обвинения за приватизационна измама. Според RSF този процес изглежда е пример за "растящ политическ инатиск срещу голяма независима медийна група" от "политически контролирани агенции" в "отговор на журналистическ иразследвания, разкрили неприятни истини за случаи на корупция".

По данни на БНБ водещите страни за преки чуждестранни инвестиции от България през 2020 г. са:

- Люксембург
- Обединените арабски емирства
- Чехия
- Молдова
- Северна Македония
- Лихтенщайн

Последната по-показателна за нормална работа на бизнеса бе 2019 г. и тогава инвестициите от България към други страни са били 332 млн. долара срещу 1.2 млрд. долара, вложени директно в България.

България трябва до една година да информира какво е направила за преследването в контекста на конвенцията на юридически лица и защита на информатори. След две години в работната група на ОИСР трябва да бъде внесен български писмен отговор какво е свършено по всички препоръки.