БСК - ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО - ДОГОВОР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Днес, 3 февруари 2006 г., беше подписан Договор за сътрудничество между Патентното ведомство на Република България (ПВРБ) и Българската стопанска камара (БСК). Подпис под документа поставиха председателите на двете институции – Костадин Манев и Божидар Данев.

Подписаният днес Договор предвижда обединяване на усилията на ПВРБ и БСК с цел създаване на предпоставки за повишаване на иновационната активност и приближаване на българската икономика до изискванията на Лисабонската стратегия в частта й за технологично обновление на производствата.

За постигането на тази цел се предвижда реализирането на серия съвместни проекти и инициативи, вкл.:

• Създаване на територията на регионалните стопански камари и асоциации на PATLIB-центрове за информационно обслужване на бизнеса в областта на индустриалната собственост. Центровете ще предлагат на бизнеса информация, документация, консултации и обучение в областта на индустриалната собственост на. Очаква се първият подобен център да бъде открит в гр. Пловдив.
• Подпомагане на браншовото развитие чрез предоставяне на патентно-информационни обзори и анализи на заявителската активност в определени сектори на икономиката.
• Обединяване на усилията за създаване на съвместни бизнес инкубатори, които да изследват и довеждат до прототип заявени нови конкурентоспособни изделия и технологии, с цел прилагането им за внедряване от бизнеса.

Координацията на съвместната дейност ще се осъществява от работна група, включваща представители на двете институции. Като партньори по отделните проекти и дейности ще бъдат привличани браншовите и регионалните организации, членове на БСК.

***

Задълженията на България в областта на индустриалната собственост (ИС), произтичащи от Европейското споразумение за асоцииране, в основни линии са изпълнени и закрилата на правата върху ИС е до голяма степен в съответствие с acquis communautaire. Въпреки това, обаче, прилагането и ефективното използване на системата на ИС у нас не е на нужното за една конкурентоспособна среда ниво. Изключителните права върху обектите на ИС все още не се използват практически и адекватно за условията на една свободна пазарна икономика. Това налага повишаване на степента на информираност и, съответно – обучение на фирмите в областта на цялостното използване на системата на ИС. Специализираните звена в предприятията са един от начините за постигане на желаната промяна. Там, където създаването на такива звена е невъзможно или икономически неоправдано на определен етап, фирмите трябва да прибягнат до консултантски услуги.

Един от приоритетите в политиката по насърчаване на иновационната активност на фирмите трябва да бъде повишаване на тяхната информираност за същността и възможностите на системата за защита на ИС:

• Патентната система, като част от системата за ИС, стимулира създаването на нови технологии, като предоставя на изобретателя изключителното право да използва търговски патентованите изделия и да не позволи на никой друг да произвежда, използва и продава изобретението за определен период от време. Така фирмите, които създават новости, имат възможност да възстановят разходите, вложени в дадено изследване. От друга страна, чрез патентната система се насърчава инвестирането на средства и усилия в изследователска и развойна дейност. В процеса на трансфер на технологии използването на патентната система осигурява връзка между притежателите и получателите на нови технологии. Патентната система има важно значение и в информационен аспект – използването на патентната информация е от изключителна полза при оформянето на фирменото решение дали да се развие дадена собствена изследователска дейност или да се използват резултатите от вече извършена такава дейност от друг, като се търсят лицензии и коопериране.
• Промишленият дизайн прави даден продукт естетически привлекателен за потребителя и купувача, като по този начин увеличава пазарната му стойност и подпомага търговската му реализация. Външният вид на продукта оказва пряко влияние върху печалбата на фирмата, затова увеличаването на инвестициите за разработване и закрила на подходящи промишлени дизайни е елемент от успешната фирмена политика.
• Търговските марки. Една от основните функции на търговската марка е да отличи стоките на един производител от тези на друг, което допринася за подобряване на пазарните позиции и улеснява трансфера на технологии. Обикновено потребителите свързват определени стоки и услуги с дадена марка, като по този начин марката се превръща в своеобразен критерий за определено ниво на качество.

Ефективното използване на индустриалната собственост в цялостната дейност на предприятията – развойна, производствена, рекламна и търговска, трябва да се превърне в основен осъзнат елемент от усилията, насочени към конкурентоспособно икономическо развитие с цел гарантиране на добри позиции на единния европейски пазар.

***

През 2000 г. Съветът на Европа прие в Лисабон стратегия за развитие на Европейския съюз, която да го превърне до 2010 г. в най-динамично развиващата се и конкурентоспособна икономика в света, основана на знанието, способна да постигне устойчив икономически растеж с повече работни места, по-голямо социално единство и грижа за околната среда. Стратегията предвижда действията по нейното изпълнение да бъдат насочени в пет области на европейската политика, първата от които е т.нар. Общество на знанието - увеличаване атрактивността на Европа пред изследователи и учени, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност в приоритетни зони, и насърчаване използването на информационните и комуникационни технологии.

Република България като бъдещ член на европейското съобщество, от 2007 г. ще трябва да изпълнява критериите за конкурентоспособност на стратегията от Лисабон. Необходимо е да се стесни изоставането от страните от ЕС по производителност и конкурентоспособност, доходи и потребление, технологично обновяване, инфраструктура, образование и наука, регионално развитие. Ключов елемент на конкурентоспособността е технологичното обновление на българската икономика и повишаване на иновационната активност.

Размерът на разходите за научноизследователска и развойна дейност в България като дял от БВП (0.5% през 2004 г.) е четири пъти по-малък, отколкото средното ниво на показателя за страните от Европейския съюз (1.99% през 2004 г.) и съответно 6 пъти по-малък от нивото, което е заложено в Лисабонската стратегия. Според индекса  на УНКТАД  за способност за иновативност, България се намира в групата на страните с високи нива на този индекс, което отразява потенциала и възможностите на човешкия капитал за научна работа и иновации. Но България за 6 години е понижила своята позиция от 35 (1995 г. - 0.671) на 38 (2001 г. - 0.665) място в класацията сред изследваните 117 държави.

Делът на иновативните предприятия в България е приблизително една-четвърт в сравнение с аналогичния показател на ЕС. Едва едно от всеки десет предприятия с персонал над 9 души в България е предложило на пазара нов продукт, въвело е иновативен процес или е започнало иновационна дейност. Обективна пречка в това отношение са ниската покупателна способност на населението и консервативните потребителски навици, които не позволяват по-широко експериментиране и въвеждане на нови продукти.

Що се отнася до държавната политика по финансиране на иновациите, тя може да се илюстрира с факта, че средствата във Националния иновационен фонд (НИФ) са многократно по-малко, отколкото във Фонд "Тютюн", например. Трябва да се отбележи и все още ниската активност от страна на бизнеса за търсене на финансиране чрез НИФ - от представените през 2005 година 237 проектни предложения са одобрени за съфинансиране 15 проекта за технико-икономическо проучване и 90 научноприложни проекти, като общата стойност на съфинансирането от Фонда е на стойност от 5 700 000 лева. За 2006 г. в НИФ са заделени 7 млн. лв., а набирането на предложения ще стартира в средата на м. Февруари. Предстои, също така, обсъждане на процедура за предоставяне на така наречените “технологични ваучери”, като нов инструмент в работата на НИФ за стимулиране създаването и укрепването на “технологичните посредници” на браншови признак – звена, които да бъдат в реална полза на бизнеса и особено на малките фирми при подготовката на иновационни проекти.

В периода 2003-2005 г. Българската стопанска камара и фондация MSI – България, изпълняваща Проект "Развитие на предприемачеството и инвестициите" на Американската агенция за международно развитие, осъществиха проект "Иновации за бизнеса", чиято цел бе да съдейства за повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез привличане на повече местни иновации в стопанската сфера. В рамките на проекта бяха осъществени 12 тематични срещи с представители на бизнеса от различни сектори на икономиката, където бяха представени брошури с конкретни научни разработки, готови за внедряване в производството. Паралелно с това, бе подготвена и пусната в действия on-line ориентирана информационна система – „Технологичен пазар”, поддържаща обширен регистър от иновационни разработки и технологични услуги, класифицирани по степен на развитие и приложна област, както и регистър от запитвания по конкретни проблеми в индустрията.

***

Статистическите данни за периода 2000-2005г. показват тенденциите в развитието на заявителската активност по отношение различните обекти на закрила на индустриалната собственост, като в същото време отразяват настъпилите в световен и регионален аспект икономически и политически промени.

Забелязва се тенденция на намаляване на заявителската активност по отношение на патентите за изобретения и полезни модели, което е очаквано следствие от присъединяването на Р България към Европейската патентна система през 2002 г. Друга основна причина за това е пониженият интерес към иновации на българския бизнес като цяло. Активността на българския заявител за подаване заявки за патенти за изобретения, съгласно Договора за патентно коопериране, през януари настоящата година изненадва приятно с достигнат ръст от 30% спрямо заявеното през 2005г.

По отношение на защитата на марките за периода 2000-2005г. се наблюдава двойно увеличение на заявките по национален ред. Налице е също повишен интерес към защита на марки в България от чуждестранни заявители, която най-често се извършва съгласно Мадридската спогодба и Протокола към нея.

Тенденция към увеличаване количеството заявки за промишлени дизайни също е налице. Сравнително устойчив е броят на регистрираните промишлени дизайни по международен ред съгласно Хагската спогодба.