ОИСР: СКАНИРАНЕ НА РЕГУЛАТОРНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИИЯ

На 07.06.2022 г. на специално събитие в Министерския съвет Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представи първия по рода си доклад, съдържащ резултатите от проведеното от нея диагностично сканиране на регулаторната политика на България след началото на реформата от края на 2016 г.

Основните констатации, направени в доклада са, че:

• България е въвела солидна система на регулаторна политика, но липсва целенасочена, самостоятелна, цялостна правителствена стратегия за нейното провеждане;
• Институционалната рамка за регулаторна политика е добре развита, но проблемът е с нейното прилагане на практика, а липсата на междуинституционална координация възпрепятства създаването на ефективно законодателство;
• Регулаторният надзор и контролът за качество са неефективни. Контролът за качеството на предварителните оценки на въздействието и процесите по ангажиране на заинтересованите страни се извършва твърде късно. Няма въведен механизъм за контрол на качеството и на последващите оценки на въздействието;
• Предварителната оценка на въздействието понастоящем не спомага за информиране на процеса по регулиране защото се извършва на твърде късен етап от разработването на нормативните актове, както и качеството на анализа в нея е недостатъчно;
• Ангажираността на заинтересованите страни в България е на добро ниво в сравнение с други страни от ЕС. Правителството обаче рядко уведомява предварително за планираните консултации. Значителна част от предлаганите по инициатива на народни представители закони все още не са изготвят по прозрачен начин;
• Системната последваща оценка на съществуващото законодателство предстои да бъде въведена на практика. Липсва аналитичен капацитет в администрацията за извършване на такива оценки. Институционалната рамка за намаляване на регулаторната тежест е неефективна и регулаторните бариери пред конкуренцията в България остават изключително високи.

Ключовите препоръки към нашата регулаторна система, отправени от ОИСР, са изключително ясни, целенасочени, точно фокусирани и добре балансирани. Те са на две основни нива: практическо и политико-стратегическо.

В първата група препоръките на практическо ниво са за:

• Преработване на институционалната структура за регулаторен надзор, за да се подобри качеството на инструментите за управление на регулирането, като за тази цел следва да се преразгледат няколко варианта, включително създаването на „независим надзорен орган“ за контрол на качеството;
• Насърчаване на ефективното прилагане на предварителната ОВ на практика, като се въведат мерки за укрепване на аналитичния капацитет, разширяване на обхвата на ОВ с включване в него и на актовете, издавани от министрите, както и преразглеждане на целенасочеността на самата ОВ;
• Увеличаване на достъпа на заинтересованите страни до обществени консултации, за да насърчи прозрачността на законодателния процес;
• Въвеждане на систематичната последваща оценка на практика, което е от решаващо значение, съпроводено от укрепване на аналитичния капацитет и въвеждане на регулаторен надзор върху последващата оценка.

Според препоръките, на политико-стратегическо ниво България следва да разработи и публикува ясна, официална и обвързваща общоправителствена стратегия за регулаторна политика като самостоятелен публичен документ на високо ниво във формата на решение на правителството, която потвърждава политическата посветеност и ангажимент за създаване на регулиране с високо качество.

В изразеното по време на проявата становище от Центъра за оценка на въздействието на законодателството (ЦОВЗ, партньор на БСК), се казва, че всички препоръки са много точно формулирани и покриват изцяло проблемите, които България среща, но те се отнасят за следващия етап на развитие, когато регулаторната реформа е приключила и се преследват нови цели за изграждане на усъвършенствана стратегическа и институционална рамка на регулаторна политика. "България не е приключила реформата, защото в Народното събрание инструментите за управление на регулирането не работят. Най-ценното от тези препоръки е необходимостта от препотвърждаване на политическата решимост от най-високо ниво, от всеки от двата субекта с право на законодателна инициатива за качествено регулиране. Вместо правителствено решение, според нас, по-скоро е необходимо междуинституционално споразумение за по-добро нормотворчество, каквото действа от 2016 г. на ниво Европейски съюз, което да обвързва двете ключови институции Народно събрание и Министерски съвет за спазване на най-високите стандарти за качество на законодателството. Това единствено би позволило довършване на регулаторната реформа в рамките на законодателната власт", се казва още в становището на ЦОВЗ.