ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, В ЧАСТТА ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЙОРДАНОВА,

БСК оценява като необходима и положителна стъпка промяната на законодателната рамка по несъстоятелност и стабилизация, с цел ускоряване и подобряване на нейната ефективност. Проблемите на производството са точно идентифицирани и може да се очаква, че предлаганите законодателни решения ще способстват за преодоляване на тромавостта на процедурите по осребряване и разпределение на имущество.

Подкрепяме допълването на критериите за свръхзадълженост по чл. 742 от ТЗ с преценка на възможността предприятието да продължи активната си дейност. Доколкото обаче се касае за субективна преценка на вероятността дружеството да продължи като действащо предприятие, може да се стигне до известна неяснота и несигурност, а оттам и разнородна съдебна практика. Тук биха били полезни обективни показатели, съдържащи се в закона, които да подпомогнат съда при оценяване на възможностите за преодоляване на финансовите затруднения на предприятията. Подобна субективна преценка е заложена и в чл. 762, ал.1 ТЗ относно производството по стабилизация, в който също липсва обективен критерий за това кога е налице възможност за продължаване на дейността, така както е разписан в ал. 2 на същия член относно наличието на непосредствена опасност от неплатежоспособност.

Като положителна промяна трябва да се отбележи отпадането на обусловеността на преферентните и отменителните искове по чл.646, ал.2 и чл.647, ал.1 от ТЗ от началната дата на неплатежоспособността /свръхзадължеността. По този начин ще се постигне не само по-голяма бързина, но и по-голяма гаранция за реалното връщане на имущество и активи в масата на несъстоятелността, чрез избягване на тенденциозното протакане на производствата от страна на длъжниците, поради обжалване на решенията за откриване на производството по несъстоятелност в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособността / свръхзадължеността.

Безалтернативното връчване на съобщения и призовки чрез обявяване в Търговския регистър създава празнота в закона по отношение на юридическите лица, посочени в чл. 1, ал. 2 от ЗТР, които не подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ. Би следвало законопроектът да се прецизира в това отношение.

Подкрепяме предложението за промяна на чл. 613 относно местната компетентност на съда по несъстоятелността, с което се отнема възможността за „избор“ на съд, като широко практикувана порочна практика от страна на недобросъвестни длъжници.

Категорично възразяваме срещу изменението на чл. 637 от ТЗ, въведено с §12 на ЗИД на ТЗ, с което се предвижда решенията по арбитражните производства срещу длъжника да нямат действие по отношение на синдика и кредиторите по несъстоятелността.

Сега действащият чл. 637 ТЗ е конструиран логически и систематически в синхрон с цялостната уредба на несъстоятелността. Арбитражните производства са уредени като алтернатива на държавния съд (в рамките на арбитражната им компетентност) и тяхната уредба е в Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА) и в Гражданско-процесуалния кодекс. По силата на тази уредба, влязлото в сила решение на арбитражния съд е равносилно на решението на държавния съд и едно подобно изключване на арбитражното производство и арбитражното решение от обхвата на чл.637 ТЗ в проекта на ЗИД на ТЗ буди тревога. То е дискриминационно и неоправдано. Конституционният съд с Решение № 9 от 24.10.2002 г. по конст. д. №15/2002 г. също е обърнал внимание на приликите и разликите между държавните съдилища и арбитражите по отношение на инстанционността, без да поставя под съмнение правната сила на постановените от арбитражните съдилища решения. В посоченото конституционно дело като заинтересовани страни са конституирани АС при БТПП и АС при БСК.

Ако има каквито и да е съмнения в дейността на отделен арбитражен съд и съмнения за участието на фиктивни кредитори или арбитражен процес, който заобикаля закона, е необходимо да се вземат мерки за контрол на дейността на арбитражните съдилища, като се санкционират и отстранят тези арбитражи, които не са изрядни и се използват за лично облагодетелстване и за източване на масата на несъстоятелността.

Подобен подход беше възприет с измененията в чл.19 от ГПК от 2017 г.[1], като беше премахната възможността за отнасяне на потребителските спорове пред арбитражна институция, заради дейността на недобросъвестни арбитражи. От тази радикална мярка за неарбитрирумост на потребителските спорове – решение, което е доста крайно, в крайна сметка пострадаха всички арбитражни съдилища, които действат законосъобразно, и потребителите, и в крайна сметка - обществото. Защото в повечето държави-членки на Европейския съюз потребителските спорове са арбитрируеми, като по този начин потребителят разполага с едно допълнително средство за защита.

В тази връзка, за да се постигне преследваната цел, е необходимо да се засили контролът над арбитражните съдилища и, ако е необходимо, да се измени ЗМТА, като се увеличат съществуващите към настоящия момент в чл.52 ЗМТА контролни функции на Инспектората към Министерството на правосъдието по отношение на арбитражните съдилища и отделните арбитри. Като следваща стъпка е необходимо въвеждането на акредитация на арбитражните съдилища в България, съответно – вписването само на тези, които отговарят на определени критерии, в специален регистър към Министерство на правосъдието. А дотогава не е налице законово основание за третиране на арбитражните производства и решения по-различно от предвидения досега ред.

Арбитрирането е прието в цял свят като бърз, гъвкав и справедлив алтернативен способ за решаване на спорове. С предлаганото изменение се подкопава доверието в арбитражната дейност, поставя се под съмнение безпристрастността и компетентността на арбитрите, нанася се удар по имиджа на арбитражни съдилища, които функционират от десетки години и имат висок национален и международен престиж.

Разклащането на доверието в арбитражните производства в условията на икономически сътресения, които очаквано ще доведат до увеличаване на търговските спорове и още по-висока натовареност на съдилищата, не е в полза на правораздавателната дейност. Предлаганата промяна увеличава правната несигурност и допълнително способства за непредвидимост и нестабилност на икономическата среда.

Предлагаме да отпаднат ограниченията за управителите и членовете на управителни органи на търговци и търговски дружества по чл. 21, ал. 3 ТЗ, чл. 57, т. 4 ТЗ, чл. 141, ал. 8 ТЗ, чл. 234, ал.2, т.1 ТЗ , като противоконституционни.

Законът свързва обявяването в несъстоятелност с редица неблагоприятни последици за управителните органи на търговците. Не може да бъде управител на дружество с ограничена отговорност лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Забраната действа и по отношение на членовете на съвета на директорите и надзорния съвет в акционерни дружества. Аналогично ограничение е въведено за прокуристите.

Нормите на чл. 21, ал. 3 ТЗ, чл. 57, т.4 ТЗ, чл. 141, ал. 8 ТЗ чл. 234, ал.2, т.1 ТЗ лишават завинаги визираните в тях лица от право да участват в управлението на търговски дружества. Въвеждат презумпция за виновност на управителите и членовете на управителни и контролни органи, и колективна отговорност. Горепосочените текстове на ТЗ се отнасят и за лица, които нямат никаква вина за фалита на ръководеното от тях дружество.

Пандемията СОVID-19, инфлацията в резултат на поскъпването на енергоносителите, войната в Украйна и други международни фактори, постави на изпитание функционирането на икономическите субекти. Значителна част от тях неколкократно бяха затваряни, други намалиха или преустановиха стопанската си активност. Голяма част от тези, които осъществявават дейност, са в режим на оцеляване, поради влошената икономическа среда, увеличените цени суровините и крайните продукти, свиване на потреблението, загуба на клиенти и пазари, ограничаване достъпа до кредитиране, увеличаване на взаимната задлъжнялост, забавяне на плащанията и т.н. Според проучвания на икономисти, до края на настоящата година се очаква значителен ръст на корпоративните фалити. В тази обстановка изпадането в несъстоятелност не е свързано с лош мениджмънт от страна на управителните органи.

Нормата на чл. 747 и сл. от ТЗ са непрецизни и не създават надежден механизъм за възстановяването на права за управителните органи при несъстоятелност. Според чл. 747, ал. 1 ТЗ възстановяването на права е относимо за едноличен търговец и неограничено отговорен съдружник. В следващата алинея се предвижда прилагането на разпоредбите и за физическите лица, участвали в управлението на обявено в несъстоятелност търговско дружество. Тази норма не е синхронизирана с чл. 21 ал. 3 ТЗ, чл. 57 ТЗ, чл. 141, ал. 8 ТЗ, чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ, които не позволяват възстановяване на права при условията на чл. 748, ал. 2 от ТЗ, в случаите, в които са останали неудовлетворени кредитори, но несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Нормата на чл. 748, ал. 2 от ТЗ създава трудно осъществима възможност за възстановяване на права на съдържащото се в нея основание. Трайната съдебна практика приема (цитирам Решение № 11759 от 04.08.2020 г. по т.д. № 5216/2019 г. на САС), че: „…неблагоприятно изменилата се стопанско икономическа среда в страната не представлява самостоятелна, установена в закона предпоставка, обуславяща сама по себе си възстановяване на правата на длъжника в хипотезата на чл. 748, ал.2 от ТЗ, а е необходимо същата да е обусловила настъпилата несъстоятелност, като в тежест на молителя е при условията на пълно и главно доказване да установи изискуемата от закона причинна връзка, която оправдава и невъзможността търговецът, дори да е бил добросъвестен, да продължи търговската си дейност (така Решение № 977/31.01.2008 г. по т.д. 579/2007 г., определение № 464/ от 12.07.2018 г. по т.д. 2609/2017 г. на ВКС )“. Преглед на съдебната практика показва, че в преобладаващия брой решения съдът е приел, че липсват доказателства за причинна връзка между влошената икономическа среда и лошите показатели в рамките на конкретно предприятие обявено в несъстоятелност.

Лишаването от права, в случая право да се упражнява определена професия или дейност, е противоконституционно. В противоречие с принципите на правовата държава и международните норми, е вменяването на отговорност без ограничение във времето, въз основа на презумпция за вина, която не е обоснована с доказана лична отговорност.

Предлагаме да отпаднат ограниченията по чл. 21, ал. 3 ТЗ, чл. 57 ТЗ т. 4, чл. 141, ал. 8 ТЗ, чл. 234, ал.2, т.1 ТЗ за осъществяване на посочените функции, като такива ограничения бъдат установени само за осъдените за банкрут.

Тази нормативна промяна ще способства фалитът да бъде приеман като нормална практика за закриване или рестарт на предприятия, която дава възможност за ново начало, а не като негативен отпечатък, който бележи за цял живот най-предприемчивата част от обществото.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

[1] ДВ, бр. 8 от 2017 г.