Изх. №02-00-5#/02.04.2024 г.

 

 

ДО

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ПР 49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

На Ваш Изх. № КОН-49-453-09-36/20.03.2024 г.

 

ОТНОСНО:  Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 49-402-01-11, внесен от Министерския съвет на 18.03.2024 г. 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЪЛЧЕВ,

Във връзка с покана да изразим становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, №49-402-01-11, внесен от Министерския съвет на 18.03.2024 г., изпращаме за Ваша информация писмено становище на Българската стопанска камара, депозирано в хода на общественото обсъждане, което поддържаме. В допълнение, при разглеждане на законопроекта, намираме за подходящо да бъдат обсъдени следните конкретни предложения:

  1. Да се създаде нова ал.3 на чл.95 (с оглед на отпадането на досегашната според внесения законопроект), задължаваща студентите, завършили обучение по професионалните направления и защитените специалности, включени в Списъка по чл. 95, ал. 7, т. 8, чиито такси и други свързани с обучението разходи са поети от държавата, да работят по специалността си на територията на България за срок не по-кратък от 5 години след завършването. Следва да се предвиди и санкция, свързана с неизпълнението на това задължение, обвързано с разходите за обучение.

Мотиви:

Промяната на модела на споделено финансиране на обучението на студентите води до прекратяване на досегашната мотивационна политика за кандидат-студентите да кандидатстват в приоритетни професионални направления и защитени специалности, за които не се заплащат такси за обучение и които са важни за бизнеса и работодателите.

В Постановление №283 от 19 август 2021 г. за приемане на Списък на професионални направления и защитени специалности по чл. 95, ал. 7, т. 8 от Закона за висшето образование (Обн. ДВ бр.70/2021г.) те са описани подробно. Например: машинно инженерство, металургия, горско стопанство, отделни специалности в транспорта, хидростроителство, материали и материалознание, химически и физически науки и т.н. Точно в тези направления има по-малък интерес от страна на кандидат-студентите, защото са трудни за изучаване и изискват по-големи усилия от тяхна страна, а в същото време такива специалисти са необходими за цели сектори на икономиката.

Ако бъде приет този принцип за пълно и общо премахване на таксите за всички професионални направления и специалности в държавните висши училища, основният поток от кандидат-студенти отново ще се насочи към масовите специалности (икономика, администрация и управление, право).

Има логика за професионалните направления и защитените специалности, включени в Списъка по чл. 95, ал. 7, т. 8 от Закона за висшето образование (на основание на което е прието Постановление № 283 от 19 август 2021 г.), да бъде осигурено високо финансиране на обучението, като освен отпадането на таксите да бъдат увеличени стипендиите и другите плащания. Така тези защитени специалности, които с важни за икономиката и обществото, отново ще станат привлекателни за кандидат-студентите.

От друга страна, за да не бъдат похарчени напразно тези публични средства за студенти, които веднага след завършването си ще емигрират, защото са силно търсени и от другите икономики, следва да бъде осигурен нормативен механизъм за временното им задържане в българската икономика.

  1. В чл.11 да се въведе, нова ал.5 със следното съдържание: „(5) В Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация по ал.1 като членове задължително се включват по един представител на всяка една от национално представителните организации на работодателите, отговарящи на критериите по чл.35 от Кодекса на труда“.

Мотиви:

Бизнесът и икономиката са основните потребители на продукта (резултата) от функционирането на висшите училища. Те имат голям интерес от повишаването на качеството на висшето образование. Ето защо, представители на бизнеса следва да участват постоянно и активно в дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация. Това не трябва да е само инцидентно и ad hoc , както се случва в момента по линия на еднократни участия и становища или инцидентни представители в отделни работни групи.

На второ място, със сега предлаганите изменения на Закона за висшето образование има риск от влошаването на качеството, поради липсата на мотивация от участващите студенти за придобиване на знания. Не можем да ползваме избирателно ограничени елементи от образователната система на икономически по-развитите държави в ЕС. От една страна, в Германия, Австрия, Швеция и Дания има „безплатно“ висше образование. Но от друга страна, там още след втората учебна година отпадат почти 50% от студентите, които са приети в началото. В предложения вариант на отпадане на таксите, без да се направи преди това реформа, свързана с качеството на преподаването, ще се стигне до девалвиране на дипломите за висше образование. Всички ще бъдат приемани за студенти и всички ще завършват при съществуващото наличие на правото на явяване на безкраен брой поправителни изпити и условно преминаване в по-горен курс. Ще има много хора, които започват да учат висше образование с цел да придобият статут на студент, просто за да ползват евтино жилище в общежитие в големите градове, докато фактически се занимават с нещо друго, различно от учене. Да не говорим, че приемните изпити в българските висши училища масово вече са по оценка от матурата и трудно могат да бъдат наречени „приемен изпит“.

Ето защо считаме, че с предлаганата от нас нова ал.5 в чл.11 на Закона за висшето образование ще се създаде нормативен механизъм, който ще гарантира в по-голяма степен качеството на висшето образование чрез реалното и ефективно участие в акредитационния процес на основните потребители на образователната услуга.

  1. Предлагаме докторантите да бъдат изключени от текста на §1 от Законопроекта, с който се правят изменения на чл.9, ал.3, т.6 от сега действащия Закон за висшето образование.

Мотиви:

Пълното отпадането на таксите за т.нар. „докторантура“ е категорично нежелателно. Това  ще доведе до девалвация на всички научни титли и надпревара на университетите да направят докторант всеки магистър. Това създава риск студенти да бъдат зачислявани в докторантура с цел запълване на бройки без оглед на потенциален научен принос или приложение в икономиката и обществото. За хора с финансови затруднения предпочитаният инструмент следва да бъдат стипендиите.  

  1. Предлагаме в постоянните комисии и експертните групи, свързани с дейността на НАОА, да се включват много повече чуждестранни експерти (научни работници от реномирани чуждестранни висши училища и научни институти).

Мотиви:

Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на висшите училища и професионалните направления, извършвана от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА), трябва да се подобри съществено.

В Постановление №106 от 19 юни 2000 г. на МС, чл. 2 е отбелязано, че „членовете на Акредитационния съвет получават месечно възнаграждение в размер 225 лв.“ А в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на Постановлението е посочено, че възнагражденията на председателите и членовете на постоянните комисии и на експертните групи се определят с решение на Акредитационния съвет (АкрС) и не могат да надвишават 80 на сто от възнаграждението на член на Акредитационния съвет.

За чуждестранните експерти, които участват в постоянните комисии и експертните групи, свързани с дейността на НАОА, може да бъде осигурено финансиране по линия на фондовете на ЕС, насочени към образование. Тяхното участие ще доведе до по-обективна процедура на акредитация и по-високо качество на висшето образование в България.

  1. Следва да се регламентира по-конкретно механизъм за определяне на средствата за издръжка на обучението, който да не поставя в риск финансовото функциониране на държавните висши училища.

Мотиви:

Таксите за обучение до момента бяха част от собствените приходи на държавните висши училища (чл.90, ал.3 от действащия ЗВО), като размерът им се определяше от тях. С промените в Закона, които се предлагат в момента, тези средства ще се превърнат в средства за издръжка на обучението. Те ще се определя по правилата за предоставяне на средства за издръжка на обучението от държавата. Остават обаче неясни критериите, по които ще се предоставят средства за издръжка на обучението на един студент, който ще се обучава безплатно. Виждането на вносителя, че това ще става на определена годишна база според разпоредбите в съответния Закон за държавния бюджет (и със съответните рестрикции при неговата ежегодна конструкция в рамките на Закона за публичните финанси), не внася яснота. Това ще създаде риск за нормалното функциониране на държавните висши училища.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЪЛЧЕВ,

Смитаме, че възприемането на предложенията, описани по-горе, би допринесло за по-висока ефективност на нормативната уредба. От друга страна, Законът за висшето образование и Законът за развитието на академичния състав в република България се нуждаят от сериозно преосмисляне, което да доведе до по-високо качество на висшето образование и ясно да посочи кои са основните потребители на образователната услуга на висшите училища. Национално представителните организации на работодателите, отговарящи на критериите по чл.35 от Кодекса на труда, трябва да имат по-активни правомощия по Закона за висшето образование, защото те представляват основната част от българските работодатели.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

Прочетено: 961