С ЛЕВИ МЕРКИ – ДЕСНИ ПОЛИТИКИ: ИСТОРИЯ ЗА ТОВА КАК СЕ ПРАВЯТ ДИВАНИ
Материалът на Дневник е създаден по време на медийната обиколка, която Камарата организира с журналисти. С група журналисти гостувахме в заводите на Мебел Стил на 14-15 май 2024 г. по тяхна покана. Медиите видяха предприятията на фирмата в с. Макариополско и в Търговище и се запознаха нагледно с процеса по производството на дивани.
Илко Илиев е инженер по образование, бил е капитан на кораб, дилър на принтери, карал е такси, претапицирал врати… И това е малка част от превъплъщенията му, преди да основе заедно с брат си бизнес за мебели. Започват го със 7800 германски марки през 1995 г. – по 3 хил. от тях и 1800 от роднините, за да достигнат до наети около 630 души в няколко завода днес.
Историята започва от разкрояването на матрак в хола вкъщи, минава през производство на кухни, на тръбна мебел, но сега почти всичко е ориентирано около диваните. Те се правят в Търговище, а крайните клиенти са търговци на мебели.
Работа, пари и хора
Илиев се насочва към матраците заради съзряната в този сегмент ниша в началото на бизнеса. Сега двата завода – в Търговище и в близкото село Макариополско, обслужват производството на дивани, а този в Попово произвежда матраци и по думите на собственика се явява „третият крак“, който балансира бизнеса. Диваните на „Мебел стил“ се продават в около 26 държави, но най-силен остава българският. Въпреки че това не е нито стока от първа необходимост, нито често се купува в страната. За разлика от французите, които сменят дивана на 3-4 години, българските потребители далеч не правят така.
Всеки ден от производството излизат по 500 дивана, в създаването на които участват 60 души, а производственият процес преминава през 12 взаимно зависими звена, обяснява Илиев.
Според него формулата за успех в бизнеса по принцип се крепи на три условия: работа, пари и хора. А за да продава успешно, е установил, че компанията трябва да има продукт бестселър от поне 1000 броя на даден пазар. При него такъв е случаят с диван, който определя като добър на разумен бюджет.
Важно за този вид мебели е да се използват лесно – всичко да пасва като в „Лего“. Това оскъпява продукта, но пък сваля процента на рекламациите.
Компанията има значителни инвестиции в техника, но въпреки това делът на ръчният труд при производството на дивани остава висок.
Съседите са ни важни
Наред с местния пазар ключови за компанията са и съседните – Румъния, Гърция и др. на близко разстояние. Важен фактор за това е оскъпяването, което се получава при доставка до по-отдалечени пазари. Илиев посочва, че скокът в цените на транспорта по време на пандемията се е запазил и до днес с изключение на доставките от Китай, които единствени са поевтинели спрямо тогава.
В същото време диван, който е хит в България, изобщо не се харесва на други пазари и обратно.
Друга особеност на пазара е, че такова нещо като авторството няма. Не е възможно да се защити даден дизайн, механизъм или др. по отношение на тези мебели, а освен това и често производители като този нямат претенции произведеният от тях продукт да се продава на пазара под името, което те са му дали. Причината е, че не продават сами, а реално техни клиенти са търговците, а не крайните потребители. Така често от завода диванът излиза под името, което е посочил клиентът.
Пълният текст може да прочетете тук.
