ИМА ЛИ ДИСКРИМИНАЦИЯ СПРЯМО ЖЕНИТЕ В ОХРАНИТЕЛНИЯ БРАНШ?

Една от задачите на Българската камара за охрана и сигурност (БКОС) е да следи и анализира състоянието и тенденциите в охранителния сектор. През м. март насочваме вниманието си към момичетата в охранителната професия, традиционно смятана за „мъжка територия“. Според актуално проучване на БКОС, в по-големите охранителни фирми броят на жените в охранителния състав може да достигне до 35%. Това показва, че дамите могат да бъдат напълно конкурентни на мъжете като компетентности и качество на работа, стига да им бъде дадена възможност да разгърнат потенциала си.

БКОС направи запитване сред мениджъри и собственици на охранителни фирми и общото мнение е, че публичният образ на професията „охранител“ е на „мъжка професия“. Отдавна обаче жените са доказали, че имат много качества, с които дори могат да превъзхождат колегите си от противоположния пол, като например, по-добра дисциплинираност и управляемост, по-адекватни действия в много случаи, по-ефективна концентрация, по-добър подход, особено за училища и детски градини. В повечето охранявани обекти вече не се разчита на респектиращия елемент и, поради огромния дефицит на хора, желаещи да работят като охрана, жените стават търсен ресурс, при това не само в обекти, в които е задължително да има представителка на нежния пол (например, ако се налагат физически проверки на жени).

Наскоро една журналистка ми сподели мнение, че се феминизират нископлатените професии и това, че в охраната навлизат все повече дами, означава, че на мъжете не им е атрактивно заплащането за тази професия. Ако съдим по аналитичното проучване, което направи БКОС относно авторитета на охранителната професия, най-вероятно твърдението е вярно – охранителната работа е неатрактивна, основно поради ниското заплащане и високите изисквания към нея. Жените обаче са по-склонни да работят срещу по-малко пари, за разлика от мъжете, за което роля оказват характеристиките на пола и личността.

Макар все още да е актуална, темата за по-ниското заплащане на жените е по-скоро клиширана, затова ще я оставя на втори план и ще поставя акцент върху възможностите за кариерно развитие на дамите в сигурността и доколко е налице полова дискриминация.

Въпреки че мениджърите и клиентите декларират, че охранителите се оценяват по качествата им, а не по полов признак, някак не познаваме много жени на особено високи позиции в сферата на сигурността. Не че няма изобщо, но са толкова малко, че изглеждат като изключение, а не като нещо обичайно. Действително съществуват няколко охранителни фирми, управлявани от жени, но е факт, че всички тези фирми са създадени от мъже и няма нито една компания за охрана, учредена и разработена до успешен бизнес от представителка на нежния пол.

От личен опит, след 25 години в охранителния бранш мога да споделя, че когато се обявяват конкурси за атрактивни мениджърски позиции в сигурността, често има условие, поставено на агенцията за подбор на персонал, изобщо да не се интервюират жени. Това съм го научавала случайно впоследствие от колеги-мъже, допуснати до подбора, недоумявайки защо не съм допусната до интервю, въпреки че като професионален бекграунд и компетенции съм топ-кандидатура за позицията.

Въпреки казаното дотук, също от личен опит мога да споделя, че жените имат възможност да развият кариера в сигурността, стига наистина да го искат. Дамите обаче трябва да инвестират три пъти повече време и усилия, да се доказват много по-дълго и да са в пъти по-компетентни, за да успеят да се преборят за мениджърско място в сигурността. Когато една жена има достатъчно силна мотивация, работи и доказва професионализма си неоспоримо и достатъчно продължително, тя може да постигне признанието и кариерата. Но вероятно дълго време след това, ако каже на някого, че работи, например, в охранителна фирма, може да получи въпрос: „В Човешки ресурси или в Счетоводството работиш?“

В сферата на киберсигурността ситуацията е сходна – мъжете преобладават, жените определено са малко. Вероятно с цел взаимна подкрепа и взаимопомощ, или пък с цел привличане на внимание, има вече няколко функциониращи сдружения – на жените в киберсигурността, в технологиите и др. Въпросът тук, всъщност, е дали наличието на тематично женско сдружение или форум не подчертава различията и разграниченията между половете в съответния икономически сектор, вместо да се бори срещу преодоляването им. Имах един преподавател във Военната академия, който на въпроса ми как да се преборя със скритата дискриминация, ми отговори по следния начин: „Ти не можеш да биеш мъжете на тяхна територия. Дори да успееш, те никога няма да те приемат като една от тях. Предимството ти е именно в твоята различност. Използвай я! Тя ти дава ценните качества, които ще те направят полезен и равностоен член на екипа, в който работиш“.

Преди години имах намерение да направя дамска секция в БКОС, но при по-задълбочен анализ всъщност не открих за какво точно ще се бори тази група жени. Ако имаме възможност да работим ЗАЕДНО с мъжете, да имаме възможността да развиваме професионализма си в среда на предизвикателства, да постигаме успехите именно защото различията ни позволяват да се допълваме, да се учим взаимно, да сме си взаимен коректив и да се усъвършенстваме по този начин, само тогава границите ще се размият и полът няма да има значение за кариерата.

За финал, по повод 8 март, на всички „мъжки“ момичета, имали куража да изберат професионалния път на сигурността, пожелавам воля, енергия и вдъхновение за високи професионални постижения, но и да съхранят женската си нежност, красота и чар!

Автор:

Николета Атанасова, Ph.D., председател на БКОС и експерт с 25-годишен опит в сферата на сигурността