ИЗГЛЕДИТЕ ПРЕД РЪСТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ ОСТАВАТ МРАЧНИ
Вследствие на влошаван ето на финансовата и икономическата криза през 2008 г. перспективите за глобални преки чужди инвестиции /ПЧИ/ остават мрачни, посочва годишното изследване на световните тенденции в инвестициите на ПРООН.
Световният доклад за инвестициите за 2009 г. , оповестен снощи, прави оценката, че потоците на ПЧИ ще паднат от около 1.7 трилиона долара през 2008 г. до по-малко от 1.2 трилиона долара през 2009 г. Възстановяването през 2010 г. се очаква да бъде бавно - с не повече от 1.4 трилиона долара, но през 2011 г. ще набере сила и ще достигне 1.8 трилиона долара.
Докато потоците от ПЧИ бележат както глобален спад, така и спад в развитите страни, където възникна финансовата криза, потоците към развиващите се страни и икономиките в преход на Европа и страните от Общността на независимите държави /ОНД/ миналата година продължиха да нарастват. Отчасти това показва забавяне, тъй като икономическата криза се усети от икономиките на развиващите се държави и засегна техния износ доста по-бавно. Тази динамика, а също и предварителните данни за първото тримесечие на 2009г., обясняват спада на ПЧИ във всички региони през втората половина на 2008г.
Кризата промени релефа на ПЧИ и отбеляза дял на развиващите се икономики и икономиките в преход в глобалните потоци на ПЧИ от 43% през 2008 г. Тази промяна на модела на входящите потоци отчасти се дължи на големия спад на потоците от ПЧИ към развитите страни, който през 2008 г. се сви с 29% до 962 млрд. долара в сравнение с нивата от предходната година. Въпреки това САЩ остава най-голямата страна реципиент в света, следвана от Франция, Китай, Великобритания и Русия. Появата на Китай и Русия сред първите пет страни реципиенти е знак за променящия се релеф на ПЧИ. Входящите потоци на ПЧИ към развиващите се икономики нараснаха със 17%, достигайки 621 млрд. долара, като приблизително половината от тези потоци се дължат на Южна, Източна и Югоизточна Азия и Океания. Най-голямото процентно повишение е в Африка /27%/. Входящите потоци към Латинска Америка и Карибите продължиха да растат (с 13%), както и тези към Западна Азия /с 16%/. Най-слабо развитите държави привлякоха рекордната стойност от 33 млрд.щ.д. входящи ПЧИ през 2008г. Икономиките в преход на Европа и ОНД също поставиха нов рекорд с входящи потоци от 114 млрд.щ.д. През 2009г. обаче ПЧИ към всичките тези региони ще отбележат спад.
Изходящите потоци на ПЧИ от развитите страни през 2008 година отбелязаха по-слаб спад /-17%/ в сравнение с входящите потоци. САЩ запазиха позицията си на най-голяма страна източник на ПЧИ, следвани от Франция, а Япония влезе в списъка на петте най-големи страни инвеститори. Като цяло изходящите потоци от развиващите се региони продължиха да нарастват като през 2008г. достигнаха 293 млрд.щ.д., въпреки че нивата в отделните региони варираха. Транснационалните корпорации в Латинска Америка и Източна Африка, и особено в Китай, отбелязаха значителна експанзия, докато Западна Азия пък регистрира сериозен спад на изходящите потоци на ПЧИ. Сред развиващите се икономики и икономиките в преход трите най-големи източници на ПЧИ бяха Хонг Конг (Китай), Русия и Китай, които се подредиха сред 20-те най-големи инвеститори в света.
Основен фактор, който допринесе за спада на глобалните потоци на ПЧИ бе нарасналото деинвестиране от страна на ТНК в световен мащаб. От средата на 2008г. изтеглянето на капитали, под формата на репатрирани инвестиции, обратни вътрешно фирмени заеми или връщане на дълг към компаниите майки, превиши брутните потоци на ПЧИ в редица държави. Илюстрация на тази тенденция е факта, че приблизително една трета от трансграничните сливания и придобивания през 2008г. и първата половина на 2009г. са продажби на филиали в чужбина на други компании.
Трансграничните сливания и придобивания – основен източник на ръста на ПЧИ в предходните години, се свиха значително със свиването на финансовите пазари през втората половина на 2008г. За годината като цяло стойността на подобни сделки падна с 35% до 673 млрд. долара /ниво сходно на това от 2006г./, като и през 2009г. те продължиха да вървят надолу и техният спад през първото тримесечие на 2009г. достигна 76%. Частните капиталови фирми, които до този момент подпомагаха трансграничните сливания и придобивания, също отчетоха спад на стойността на своите сделки от 38% през 2008г. и даже още по-голям спад през първата половина на 2009г. В разрез с тази обща тенденция, суверенните фондове отчетоха нарастване на ПЧИ през 2008г. Стойността на техните трансгранични сливания и придобивания – преобладаващата форма на ПЧИ за тези фондове – скочи с 16% до 20 млрд. долара. Тези фондове обаче също почувстваха финансовата и икономическа криза след като стойността на преди това направените инвестиции се срина.
Въпреки ситуацията на финансова криза и масирана правителствена намеса в икономиката нито през 2008г., нито в началото на 2009г. се забеляза обща тенденция в публичната политика към засилен инвестиционен протекционизъм.
Годишното изследване на промените на националните закони и регулации във връзка с ПЧИ показа, че през 2008г. са въведени 110 нови мерки във връзка с ПЧИ, 85 от които по-благоприятни за тях. В сравнение с 2007г. процентът на по-малко благоприятните мерки за ПЧИ остава непроменен.
След като кризата отмине и глобалната икономика тръгне към възстановяване, катализатор за нова вълна от трансгранични сливания и придобивания може да бъде изтеглянето на държавните фондове от боледуващите промишлените сектори, посочва докладът. ТНК в отрасли, които са по-малко чувствителни към бизнес цикъла и в които търсенето е константно /като например агробизнеса и някои услуги/, както и тези с дългосрочни положителни перспективи за растеж /например фармацевтичния сектор/, имат най-добри перспективи за ПЧИ и вероятно ще предизвикат следващия бум на ПЧИ, посочва докладът.
