На 4 юли 2025 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за несъстоятелността на физическите лица (ЗНФЛ), който въвежда за първи път в България възможността физически лица да бъдат обявени в несъстоятелност и освободени от задължения след изчерпване на възможностите за удовлетворяване на кредиторите. 

Законът предвижда физическите лица да имат възможността да инициират производството по обявяването си в несъстоятелност чрез подаването на молба до районния съд по настоящия им адрес, ако в продължение на повече от една година не могат да изплатят свои задължения на стойност над десет минимални работни заплати и при условие, че са били добросъвестни при натрупването на задълженията. Като такива законът определя длъжници, които са поемали задължения, съобразявайки имуществените си възможности, и са разходвали средствата си, без да увреждат кредиторите. Добросъвестността ще бъде преценявана от съда във всеки отделен случай. Измененията няма да се прилагат спрямо физически лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или извършват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, тъй като в тези случаи действат разпоредбите на Търговския закон.  

Кредиторите по производството ще бъдат всички лица с вземания, възникнали преди откриването му, без ограничение относно вида на вземането. Те следва да предявят своите вземания писмено пред съда в тримесечен срок от обявяване на решението за откриване на производството. 

С цел гарантиране защитата на интересите и на двете страни ще се назначава синдик, който да упражнява контрол върху действията на длъжника, установява и управлява имуществото му, прекратява договори и участва в съдебни производства от негово име.

Самото производството по ЗНФЛ е уредено като ускорено, с кратки срокове за обжалване и предявяване на вземания, като съдебните актове и документите на синдика се публикуват в специален публичен модул на Регистъра по несъстоятелността. С откриването на производството се спират всички съдебни, арбитражни и изпълнителни дела, свързани с имущество, включено в масата на несъстоятелността.

Кредиторите ще имат възможността да приемат план за погасяване на задълженията, който може да включва отсрочване, разсрочване, опрощаване или други действия с имуществото на длъжника. При липса на утвърден план, длъжникът се обявява в несъстоятелност, като се отнема правото му да управлява имуществото си, а синдикът пристъпва към осребряване, включително на половината от вещите в съпружеска имуществена общност.

Производството ще се прекратява при изплащане на задълженията или изчерпване на масата. Непредявените вземания се погасяват, а задълженията, посочени в молбата, се погасяват с изтичане на тригодишна давност от решението за несъстоятелност. Възможно е извънсъдебно споразумение с кредиторите, при което съдът прекратява производството, ако няма оспорени вземания. Законът изключва погасяване на определени задължения – обезпечени с ипотека или залог, глоби, издръжка, непозволено увреждане, задължения след откриване на производството и такива на поръчители и солидарно задължени лица.

Важно е да се подчертае, че молбите за обявяване в несъстоятелност ще могат да бъдат подаване едва след създаването на новия модул за несъстоятелност на физически лица в Регистъра по несъстоятелност, което се очаква да бъде осъществено в рамките на 9 месеца от приемане на закона.  

ЗНФЛ представлява значима реформа, която създава справедлив механизъм за освобождаване на добросъвестни длъжници и осигурява предвидимост и защита за кредиторите, в съответствие с утвърдени европейски практики.

***

Материалът е изготвен от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“. Дружеството е член на Българска стопанска камара. Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в сферите търговско право, производството по несъстоятелност и процесуалното представителство, включително и представителство по разнообразни граждански дела с предмет имуществени права и задължения на длъжници. 

Прочетено: 336