Върховният касационен състав е сезиран с въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за органното представителство на търговско дружество?“ 

Разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, гласи, че ако представителят и лицето, с което той се договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Към настоящия момент съдебната практика е противоречи и не приема единодушно дали този принцип на гражданското право намира приложение в търговското представителство, или не. 

Част от съставите на ВКС приемат, че сделка, сключена от управителя на ООД, която е във вреда на дружеството, е недействителна за последното, като посочват, че съгласно  чл.141, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) при няколко управители на дружество всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго, вследствие на което други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.   

Противоречащи на това виждане са мотивите на други състави на ВКС, според които, външно изразената воля на органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство, основаващо се на представително правоотношение, а по-точно представлява представителна функция, част от компетентността на органите на юридическото лице.   

Предстоящото тълкувателно решение има потенциала да преодолее съществуващите противоречия, като внесе яснота в правните отношения между органното представителство и търговското дружество, и по този начин да укрепи правната сигурност.

Материалът е изготвен от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“. Дружеството е член на Българска стопанска камара.

Екипът на АДД „Мургова и партньори“ продължава да следи от близо развитието по делото.

 

Прочетено: 127