ПРОВЕДЕ СЕ ЗАСЕДАНИЕ НА УС НА БСК
Заседание на Управителния съвет (УС) на Българската стопанска камара (БСК) се проведе днес, 19.11.2025 г.
Освен текущи оперативни въпроси и преглед на дейността на БСК в периода между две заседания на УС, основната дискусия се съсредоточи върху актуалната политико-икономическа ситуация, с акцент върху проектобюджетите на Република България, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
Председателят на УС на БСК Добри Митрев запозна членовете на УС с предприетите действия и изразените позиции на работодателските организации (в т.ч. и БСК) по отношение на проектобюджетите.
В изказването си Добри Митрев подчерта, че до момента политическите партии и представителите на държавното управление са гарантирали, че не се предвиждат промени в данъчно-осигурителната политика, но проектобюджетите предвиждат именно това – промени в нивата на данъчни и осигурителни ставки. Като пример той посочи повишаването на максималния осигурителен доход с повече от планираното, повишаването на осигурителните вноски, на данък „дивидент“ и на МРЗ, въвеждането на задължителен СУПТО, разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск и въвеждане на задължително GPS проследяване на транспорта на такива стоки.
Освен това, в бюджета на ДОО се предвижда и увеличение на обезщетението за втората година от майчинството от 50 на 75% за майките/осиновителките, които се завърнат на работа. Добри Митрев определи мярката като популистка и посочи, че възползвалите се от тази възможност досега са пренебрежимо малко. „Политиката по насърчаване на заетостта е държавна политика и трябва да е за сметка на държавния бюджет и да е преминала през социалното подпомагане, където има имуществени критерии и парите не се дават на „калпак“, т.е. ние не оспорваме това, че трябва да се стимулират жените да се връщат на работа, но не смятаме за правилно това да се случва през системата на общественото осигуряване“, каза председателят на БСК.
Според него, планираните бюджетни приходи са крайно нереалистични като възможност за събираемост. Например, приходите от данък „дивидент“ ще са по-ниски от тези през 2025 г. „Хората, които досега са били коректни и са си плащали 5% дивидент, от следващата година ще търсят начини да не го правят и има такива съвсем законни. Това е изключително лош сигнал въобще към всички вътрешни и външни инвеститори и ние не можем да разберем логиката на това предложение“, каза Добри Митрев. Според него, възможностите през следващата година за още по-голямо утежнение на данъци и осигуровки са много големи. „Ако настоящите предложения станат факт, по същото време догодина ще говорим за още по-голяма тежест за предприятията в България. Тогава вероятно ще се говори и за ДДС, и за прогресивен данък, и за увеличение на корпоративен данък, за увеличение на осигуровките и т.н.“, каза председателят на БСК.
Зам.-председателят на БСК Мария Минчева допълни, че много от нещата, за които бизнесът настоява от години, не се случват. „Работи се по трудовата миграция повече от две години и в момента, в който има нещо готово, няма политическо съгласие. В депозитната система също се стигна почти до края и отново няма политическо съгласие. По аналогичен начин стоят нещата и с формирането на такса „битови отпадъци“ и т.н.“, припомни Мария Минчева. Тя добави, че „в Европа се говори как да се опрости законодателството и как да се намали регулаторната тежест, а в България виждаме как държавата мрази бизнеса и търси начини да го притиска все повече“.
Според зам.-председателя на БСК Станислав Попдончев, „все още имаме минимален шанс за някакви промени, но те ще са наистина минимални. Големите проблеми, които натоварват всички предприятия, ще останат в предложения от управляващите вид“.
Като част от дискусията, проф. Григор Димитров – представител на БСК в Надзорния съвет на НЗОК, представи актуалната ситуация с бюджета за здравеопазване. „БСК винаги е подкрепяла бюджета на НЗОК, защото трябва да вървим напред, но тази година имаше обстоятелства, които ни накараха да не го подкрепим“, каза проф. Димитров. Той подчерта, че има сериозен проблем със структурата на разходите в бюджета за здравеопазване – само 15% са предвидени за профилактика. Като пример той посочи, че за лечение на жените с рак на гърдата годишно се дават 300 млн. лв., а ако отделим от тези пари 5%, можем да платим на всички жени в България всяка година безплатен преглед.
Друг голям проблем е дисбалансът при финансирането на болничната помощ – 20 болници прибират 43% от бюджета за цялата болнична помощ, София и Пловдив взимат 50% от бюджета на НЗОК.
Дисбаланс има и по отношение на лекарствената политика – 90% са иновативните (скъпите) лекарства и само 6% са достъпните генерици. В този факт проф. Димитров вижда силни корпоративни интереси, които са във вреда на НЗОК и цялото общество.
По отношение на намеренията за промени в заплащането на труда в здравеопазването проф. Димитров отбеляза, че НЗОК ще се превърне в ТРЗ на цялата здравна мрежа и че всичко се прави на принципа „Разделяй и владей!“ – противопоставят се едни работещи на други. „Ще дадат пари само за държавни и общински болници, но не и на частни, които работят по клинични пътеки, финансирани от НЗОК. Няма да дадат на извънболничната помощ, а само на болничната. Ще дадат на лекаря без специалност, а на този със специалност заплатата ще се формира само от заработеното чрез клинични пътеки. На сестрите – тотална уравниловка, т.е. сестрата на рецепцията и операционната сестра ще получават горе-долу едни и същи заплати. Противопоставят млади и опитни лекари. Младите лекари не разбраха, че това е против тях – ще се намалят двойно местата за специализанти“, категоричен бе проф. Димитров.
В рамките на проведената дискусия членовете на УС подкрепиха досегашните позиции и действия на работодателските организации, в т.ч. на оперативното ръководство на БСК. Бяха изразени мнения, че трябва активно да се обяснява на обществото какви ще са реалните ефекти от проектобюджетите върху живота на всеки един български гражданин, вкл. изтегляне на инвестиции извън страната и закриване на работни места, ръст в цените на стоките и услугите, поради начисление в тях на новите данъчно-осигурителни и други разходи, и т.н.
Следващото заседание на УС на БСК ще се проведе на 17 декември 2025 г.
