БЮДЖЕТ 2026 И СОФТУЕРЪТ ЗА ОТЧИТАНЕ НА ПРОДАЖБИТЕ: МЕЖДУ КОНТРОЛА И НЕСИГУРНОСТТА
В спора около бюджета за 2026 г. и промените в режима за софтуерите за управление на продажбите (СУПТО) държавата и модерната търговия говорят за едни и същи текстове, но виждат съвсем различни рискове.
Министерството на финансите подчертава, че няма задължение всички търговци да преминат към софтуер на НАП и че остава възможността продажбите да се отчитат и както досега – чрез фискални устройства. Бизнесът обаче чете друго – задължителен преход към „одобрен от НАП“ софтуер, който идва в най-натоварения технологично момент – непосредствено след въвеждането на еврото и паралелно с новите изисквания за данъчен одит.
КАКВО ВСЪЩНОСТ Е СУПТО?
По закон “софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, който обработва информация за продажби на стоки или услуги в търговски обект, за които има задължение за фискален бон. Наредба Н‑18 допълва, че “управление на продажби чрез СУПТО“ означава автоматизирана обработка и съхранение на данни за вида, броя и цената в реално време – от заявката на клиента до предоставянето и плащането.
За СУПТО не се считат решения, чиято единствена функция е последващо издаване на данъчни документи, счетоводни регистри или документи за движение на стоки и услуги.
На практика тази дефиниция прави границата между “обикновен“ и “регулиран“ софтуер изключително тънка – особено за големите вериги, които оперират именно с интегрирани, силно автоматизирани системи за продажби.
КАКВО СЕ ПРОМЕНЯ?
Чрез закона за държавния бюджет за 2026 г. се променя чл. 118 от Закона за ДДС. Според промените производителите и разпространителите на СУПТО се задължават да декларират пред НАП, че техните софтуери отговарят на изискванията на Наредба Н‑18.
Според данните на приходната администрация в момента 5 943 търговски обекта на 4 272 икономически оператора вече използват СУПТО, за който данните са доброволно декларирани. В публичния списък на НАП фигурират 120 софтуера за управление на продажбите, за които са подадени нужните обстоятелства.
В официалната си позиция Министерството на финансите определя критиките като “манипулативни политически твърдения“ и е категорично, че не се въвежда задължение за използване на специален софтуер, разработен от НАП, няма общо задължение всички търговци, като промяната ще засегне само търговците, които вече използват софтуери, които попадат в дефиницията за СУПТО.
Юридически това е вярно. Но прочитът на модерната търговия е различен.
Сдружението за модерна търговия (СМТ), което представлява големите вериги, вижда в промените комбинация от лош тайминг, висок технологичен риск и реална заплаха за стратегическата независимост на техните ИТ системи.
Първият аргумент е времето. Промяната идва в момент, в който секторът вече е под силен натиск. Въвеждането на еврото изисква сериозни модификации във всички оперативни и счетоводни системи. Влиза в сила и задължението за подаване на Standard Audit File for Tax (SAF‑T), което означава допълнителен обем работа за ИТ, финансите и одита.
На този фон нов режим за СУПТО се възприема като натрупване на регулаторен и оперативен риск.
Вторият фронт е архитектурата на системите. Големите вериги работят със сложни, интегрирани ИТ платформи. Функционалността обикновено е унифицирана за целия концерн, а националните особености се реализират чрез локални конфигурации. В такава среда изискването софтуерът да бъде одобрен от НАП или включен в специфичен списък бързо се превръща в технологично ограничение и удар по технологичната независимост.
Третият проблем е цената. СМТ предупреждава, че разходите за привеждане на софтуерите към нормативните изисквания ще са съществени. Макар частични, изискванията в закона включват почти целия сектор на модерната търговия в България. Модерната търговия призовава за отсрочка от 12 месеца, преди задълженията да влязат окончателно в сила, за да се осигури необходимото време за подготовка.
