ОТНОСНО: НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕОЦЕНКА И ОТМЯНА НА ВРЕМЕННАТА МЯРКА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ИЗНОСА И ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ НА НЕФТОПРОДУКТИ
Изх. № 02-00-2/ 27.1.2026 г.
ДО
Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА НА ГЕРБ – СДС
Г-ЖА НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА
Г-Н НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА "ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"
Г-Н КОСТАДИН КОСТАДИНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА ВЪЗРАЖДАНЕ
Г-Н ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – НОВО НАЧАЛО" – ДПС – НОВО НАЧАЛО
Г-Н ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА "БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА"
Г-Н ТОШКО ХАДЖИТОДОРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА "ИМА ТАКЪВ НАРОД"
Г-Н ХАЙРИ САДЪКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА "АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ"
Г-Н КИРИЛ ВЕСЕЛИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА НА ПП МЕЧ
Г-Н ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА "ВЕЛИЧИЕ"
Г-ЖА ПАМЕЛА МИТОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ
ПРИ 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ:
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ЖЕЧО СТАНКОВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
Г-Н ПЕТЪР ДИЛОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА
ОТНОСНО: Необходимост от преоценка и отмяна на временната мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НАЗАРЯН,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Във връзка с решението на Народното събрание от 31.10.2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави–членки на Европейския съюз, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 93 от 01.11.2025 г., Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес представя настоящата позиция относно необходимостта от институционална преоценка на въведеното ограничение, с оглед на неговия временен характер, липсата на определен краен срок за действие и настъпилата промяна в обстоятелствата, при които мярката е била приета.
На първо място следва да се отчете, че устойчивото функциониране на рафиниращата индустрия в Република България е обективно свързано с възможността за реализация на произведената продукция както на вътрешния, така и на външните пазари. Това произтича от технологичните и логистични характеристики на производството, ограничените складови капацитети, както и от необходимостта предприятията да оперират при икономически обосновани обеми и пазарни условия. Ограничаването на износа нарушава този баланс и създава предпоставки за неефективна експлоатация на значими за икономиката производствени мощности.
Въведената мярка следва да бъде разгледана и от гледна точка на регулаторната ѝ характеристика. Макар формално да е определена като временна, в решението не е предвиден краен срок на действие, нито механизъм за периодична оценка на необходимостта от нейното поддържане. Подобен подход не съответства на принципите на добра регулаторна практика, правна сигурност, пропорционалност и предвидимост на стопанската среда. Временните мерки по своята същност следва да бъдат ограничени във времето и да действат единствено до отпадане на причините, които са наложили тяхното въвеждане.
Продължаващото действие на ограничението не съответства с принципите на свободното движение на стоки в рамките на Европейския съюз. Поддържането на подобна мярка при липса на актуално фактическо основание увеличава риска от правна уязвимост за държавата и създава неблагоприятен сигнал за стабилността и предвидимостта на регулаторната рамка.
Обръщаме внимание, че следва да бъдат отчетени и ефектите върху регионалната енергийна сигурност. България традиционно изпълнява важна роля за снабдяването и стабилността на пазарите на горива в Югоизточна Европа. Ограничаването на износа ограничава възможността страната да изпълнява тази функция в период, в който част от съседните държави изпитват затруднения на пазарите на горива, и създава предпоставки за допълнителна регионална нестабилност.
От икономическа гледна точка мярката води до затруднения при изпълнението на договорни ангажименти към международни партньори, до натрупване на преки финансови загуби за предприятията и до повишен риск от прилагане на реципрочни ограничения от страна на други държави–членки на Европейския съюз. Подобно развитие би имало неблагоприятен ефект както върху енергийните доставки, така и върху инвестиционната среда в страната.
Обстоятелствата, при които мярката е била въведена, са били обусловени от конкретен момент на несигурност, свързан със санкционния режим и потенциалните рискове за снабдяването. Към настоящия момент тази ситуация е съществено променена. Не се констатират проблеми с доставките на горива, необходимите оперативни и резервни количества са налични, а вътрешният пазар е обезпечен. При тези условия необходимостта от поддържане на ограничението следва да се счита за отпаднала.
С оглед на изложеното, Българската стопанска камара счита, че продължаването на действието на временна мярка без определен срок и при отпаднало фактическо основание създава повече рискове, отколкото ползи, включително по отношение на националната и регионалната енергийна сигурност, на българската икономика и индустрия, както и на устойчивия икономически растеж на предприятията. В този смисъл е налице необходимост от своевременна преоценка и отмяна на ограничението за износ и вътреобщностни доставки на нефтопродукти.
В тази връзка Българската стопанска камара настоява Народното събрание да преразгледа и отмени действащата временна мярка.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК
