БСК СЪС ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗЮЛНЦ
Изх. №02-00-7/23.2.2026
ДО
Г-жа АННА АЛЕКСАНДРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Г-жа РОСИЦА КИРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА
ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ,
ЖАЛБИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО
С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
ПРИ 51-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, сигнатура 51-654-01-25 от 13/02/2026, внесен от група народни представители
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛЕКСАНДРОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КИРОВА,
Българската стопанска камара оценява необходимостта от законодателни промени, които да елиминират рисковете от неправомерно упражняване на публични функции от юридически лица с нестопанска цел и да въведат ясни правила при определяне и вписване на техните наименования.
Тази промяна следва да бъде синхронизирана с действащото законодателство и специалното място, което Конституцията на РБ и законите на страната отреждат на неправителствения сектор като коректив и основен партньор на държавните органи при определяне и провеждане на техните политики.
Внесеният законопроект съдържа прекомерно ограничителни разпоредби, които влизат в колизия с действащи правни норми и, вместо ред и стабилност, може да доведе до объркване, хаос, и противоречива практика при прилагането му.
Конкретните ни бележки са следните:
По §1 от законопроекта
С него се създава нов чл. 3а с две забранителни норми: ал. 1 постановява, че юридическите лица с нестопанска цел нямат право да извършват дейност, сходна или припокриваща се с дейността на органи, натоварени с публични функции, а ал. 2 забранява делегирането на такива функции.
Горните разпоредби не са съобразени с редица закони, които уреждат сътрудничеството и взаимодействието между публичните власти и сдруженията на граждани и юридически лица.
Така например, Законът за виното и спиртните напитки предвижда Националната лозаро-винарска камара да участва в осъществяването на националната политика за развитие на лозарството и винарството. Законът за социалното подпомагане постановява, че държавната политика в областта на социалното подпомагане се осъществява в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза. Законът за частната охранителна дейност дава право на директора на Главна дирекция "Национална полиция" или от упълномощени от него лица да издават лицензи за самоохрана на юридически лица с нестопанска цел. Законът за митниците предвижда ред за делегиране правото на частни субекти да издават документи, придружаващи стоките, които подлежат на проверка от митническите органи. Законът за професионалното образование и обучение дава възможност обучение да осъществяват не само висши училища, но и организации на работодатели и на работници и служители.
Тези и много други закони действат от години, без да са констатирани злоупотреби и недобросъвестни практики, и няма необходимост от тяхната отмяна.
С цел да бъдат избегнати противоречия в действащото законодателство предлагаме разпоредбите на ал. 1 и 2 на новия чл.3а да бъдат допълнени с текста “освен ако това не е предвидено в закон“. Санкцията на Народното събрание в тези случаи е достатъчна гаранция за недопускане на нерегламентирана противозаконна дейност и осигуряване на правната сигурност.
Предлагаме в ал. 1 на чл.3а думата „сходна“ да бъде заличена, за да се избегне субективен подход при тълкуването и от държавни, правоохранителни и контролни органи.
Новата ал. 3 на чл. 3а e в противоречие с чл. 13 ал.1 т. 3, „б“ от ЗЮЛНЦ, според която юридическо лице с нестопанска цел се прекратява с решение на окръжния съд по седалището му, когато извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави. Предлагаме алинеята да бъде заличена като възлагаща нетипични функции на длъжностните лица в Агенция по вписванията.
По §2 от законопроекта
С него се създава нова ал. 6 в чл. 7, която забранява наименования, съдържащи думите „агенция“, „комисия“, „направление“, „национална“ и „национален“. Считаме, че този казуистичен подход с изброяване на термини е неподходящ като правна техника, защото не могат да бъдат обхванати всички възможни комбинации, които са заблуждаващи. Ако законодателят избере този подход, текстът трябва да бъде прецизиран, като се съобрази общоприетото значение на термините. С думата „агенция“ се обозначават както държавни, така и частни структури. Такива са напр., информационните агенции, агенциите за недвижими имоти, рекламните агенции, рейтинговите агенции и др. Техните сдружения – напр., Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Асоциацията на рекламните агенции (АРА) и много други, въпреки че съдържат думата „агенции“ не са наименования, заблуждаващи или накърняващи добрите нрави по смисъла на чл. 7 ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Думата „агенция“ е подвеждаща в комбинация с думата „национална“. От своя страна, пълната забрана на понятията „национален“ и „национална“ също е необоснована, доколкото в комбинация с думите „сдружение“, „камара“, „съюз“ „асоциация“ не въвежда в заблуждение, а цели да подчертае функционирането на организацията на територията на цялата страна, като я разграничава от регионалните организации.
Обръщаме внимание, че §2 съдържа предложение за регулация, действаща занапред, без да предлага решение за заварените случаи, които са многобройни.
По §3 от законопроекта
Подкрепяме публикуването на информация за получените дарения, с цел осигуряване на публичност и прозрачност.
По §4 и §5 от законопроекта
Размерът на глобите е прекомерно висок и би следвало да бъде определен пропорционално на поставените цели – да осуети и санкционира осъществяването на нерегламентирана дейност. Трябва да напомним, че част от административно-наказателните актове се отменят по съдебен ред, което има за правна последица отговорността на държавата за причинени вреди. Такъв размер на глобите, наред с полезната превантивна функция, може да създаде предпоставки за неправомерен натиск и порочни практики от страна на контролните органи.
С уважение,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК
