БРЮКСЕЛ СЕ ОТКАЗВА ОТ НАЙ-НИСКАТА ЦЕНА В ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
Авансово платени пари в чували, недовършени магистрали, "нагласени" поръчки за определени кандидати, проблеми, известни за нашите ширини, оказва се, не са срещани само у нас (макар и не в точно този им вид). Всяка година държавите от Европейския съюз харчат колосалната сума от около 2.5 трлн. евро обществени пари- това са близо 15% от общия брутен вътрешен продукт на 27-те страни членки. Европейски средства, които често не успяват да реализират желания икономическия потенциал, нито заложените цели за иновации, растеж или зелен преход.
Промяната не е продиктувана единствено от проблеми в самите обществени поръчки. След пандемията, енергийната криза и нарастващото геополитическо напрежение Брюксел започна да разглежда обществените поръчки като инструмент не само за ефективно изразходване на публични средства, а и за укрепване на европейската конкурентоспособност, икономическата сигурност и устойчивостта на веригите за доставки.
В тази връзка се подготвя за радикална промяна, която ще стане факт още от есента с обявяването на нов Законодателен акт за обществените поръчки (Public Procurement Act). Посоката на готвената реформа е по-скоро ясна: преминаване от чисто процедурни правила и превес на кандидатите с "най-ниска цена" към стратегическо управление на обществения ресурс, опростяване на сложната правна рамка, засилване на екологичните и социалните изисквания и въвеждане на силно оспорваното даване на предимство на европейските стоки и производители, известно като "европейско предпочитание".
Предстоят обаче продължителни преговори между Комисията, Европейския парламент и Съвета, поради което окончателното съдържание на реформата ще бъде предмет на политически компромис.
Къде сме днес?
Според доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) от преди три години конкуренцията на пазара на обществени поръчки в ЕС постепенно намалява. Средният брой оферти за една поръчка е спаднал от 5.7 през 2011 г. до едва 3.2 през 2021 г.. Делът на договорите, спечелени от един кандидат (single bidder), е скочил почти двойно - от 23.5%до притеснителните 41.8% за същия период. Процентът на трансгранично участие в обществени поръчки остава незначителен.
Въпреки че през 2014 г. Брюксел въведе критерия за "най-икономически изгодна оферта" (MEAT), позволяващ отчитане и на качествени фактори, в осем държави членки, включително България, над 80% от договорите все още са възлагани единствено въз основа на най-ниската цена. Гъвкавите процедури остават предимно на хартия.
Сложността и неяснотата на сегашните правила са довели до 107 оспорвания пред Съда на ЕС (СЕС) между 2016 и 2025 г., като по-голямата част от тях касаят изключване на кандидати. Според ЕСП реално участие на МСП също не се е увеличило.
Какво предстои и защо е нужно?
Към момента правилата за обществени поръчки в ЕС са разпокъсани в над 30 различни секторни законодателни акта. Това създава административен лабиринт. Новата реформа има за цел да интегрира тези разпилени изисквания в една обща рамка.
Призив за промяна дойде още в началото на мандата на настоящата Комисия с докладите на икономистите Марио Драги (който призова за въвеждане на критерии за ниски въглеродни емисии и екологична устойчивост, но отбеляза, че по-големият фокус върху това какво да се купува би трябвало да избегне създаването на административна тежест) и Енрико Лета (който разглежда иновативните обществени поръчки, особено в областта на зелените и цифровите технологии, като важен лост за подкрепа на стартиращи, разрастващи се предприятия и МСП при разработването на нови продукти и услуги).
Законът за нулево-нетно производство (Net Zero Industry Act) въведе нови задължителни критерии, различни от цените, в процедурите за обществени поръчки за чисти технологии.
Последващи конкретни стъпки вече бяха направени с в предложението за Акта за индустриален ускорител (IAA), което предвижда задължително изключване на компании от трети страни, които не предоставят реципрочен достъп на европейски фирми, както и изисквания за европейски произход на енергоемки продукти (конкретно бетон, строителни разтвори и алуминий) и електрически превозни средства. Новият законодателен акт за обществените поръчки трябва да дефинира как тези изисквания ще се прилагат на практика.
Преди две седмици, Европейската комисия предложи прилагането на европейска преференция да се взима предвид и при обществени поръчки в областта за цифровата сигурност с EU Tech Sovereignty Package, включително при избора на доставчик на облачни услуги за публичните администрации.
За да се стимулира купуването на иновативни и екологични решения, новата рамка ще надгради върху това и ще се опита да даде по-голяма правна сигурност на критериите, свързани и с околната среда, социалната отговорност и трудовите стандарти. Сегашното им доброволно прилагане води до огромни разминавания между държавите членки.
Очакванията се разминават
Предстоящата реформа се очертава като тежка политическа битка, тъй като интересите на различните лобита и държави са на двата полюса.
От една страна, държави като Франция са твърди поддръжници на протекционистичните мерки. Европейският парламент също подкрепя идеята в "целеви стратегически сектори". Срещу това обаче се изправя коалиция от по-малки държави членки, които предупреждават, че ограничаването на глобалната конкуренция ще навреди на иновациите, ще оскъпи доставките, ще ограничи избора на купувачите и рискува да предизвика ответни търговски санкции от международни партньори. Унгария и Испания, например, са силно зависими от китайски инвестиции и критерият за преференция на местното производство буквално е удар за техните икономики.
Най-голямото индустриално лоби в Брюксел BusinessEurope настоява за облекчаване на административното бреме, но изрично подчертава, че опростяването не трябва да означава "приемане на нови регулации за решаване на проблемите". Строителната федерация FIEC също подкрепя тази позиция.
От своя страна SMEunited (представителите на малкия бизнес) посочват, че проблемът е в лошото прилагане на сегашните правила - например нежеланието на възложителите да разделят големите поръчки на обособени позиции (лотове), което автоматично изхвърля по-малките фирми от пазара.
Местните власти призовават за повече гъвкавост. Общините настояват Брюксел да определя правилника за това как да се купува (процедурите), но да остави на тях свободата да решават какво да купуват спрямо специфичните си нужди.
Екологичните неправителствени организации настояват зелените критерии да станат задължителни, за да има реален пазарен ефект. Предизвикателството тук няма да бъде само приемането на новите правила, а тяхното практическо прилагане. Възложителите ще трябва да разполагат с капацитет да оценяват критерии като въглероден отпечатък, което е далеч над възможностите на средното ниво в администрацията.
