СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ФОНДАЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ И ТРУД
Зам.председателят на БСК Дикран Тебеян прие днес, 20 март, по тяхна покана делегация на Европейската фондация за изследване на условията на живот и труд, водена от директора на организацията г-н Йорма Карпинен. Повод за посещението е предстоящото утре, 21 март (хотел „Хилтън”, 9.00 ч) представяне на изследване, осъществено от Фондацията в 28 европейски страни (вкл. България) относно качеството на живот в Европа. Европейската фондация е базирана в Дъблин, Ирландия, и осъществява сравнителни изследвания, прогнозни проучвания, както и т.нар. „изследвания на примери” на ниво предприятие. Работната програма на фондацията за 2006 г. предвижда дейност в четири основни направления – заетост и преструктуриране; условия на труд; индустриални отношения (социално партньорство) и условия на живот.
По време на днешната среща бяха обсъдени възможностите за бъдещо партньорство между фондацията и българските работодателски организации.
„Даваме си сметка, че стандартите на живот и труд в България изостават от средните европейски равнища, но се надяваме след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС процесът на конвергенция да се ускори”, заяви по време на срещата г-н Тебеян и допълни, че надежда в това отношение ни дава фактът, че вече няколко последователни години страната ни поддържа по-високи темпове на развитие от тези на ЕС и новоприетите страни-членки.
Зам.-председателят на БСК подчерта, че сред препоръките на Европейската комисия в Мониторинговия доклад за напредъка на България в процеса на евроинтеграция е недостатъчната гъвкавост на пазара на труда, както и липсата на достатъчно добър социален диалог на секторно равнище. В този контекст българските работодатели проявяват интерес за възлагане на проучване от страна на Европейската фондация. Според г-н Тебеян, българските работодателски организации са за установяване на условия за по-голяма гъвкавост на трудовия пазар, но синдикатите се опасяват от намаляване на сигурността на работното място. Според г-н Тебеян причините за тези опасения се крият във факта, че бизнес средата за малките фирми (които представляват 98% от всички фирми у нас) е сравнително нестабилна, което предполага чувство за нестабилност и у заетите в тези предприятия (45% от всички заети у нас).
На въпрос от страна на гостите относно най-динамично развиващите се икономически сектори в България, г-н Тебеян обясни, че такива са туризмът, строителството, текстилната индустрия и електротехниката. Според него, обаче, вече сме свидетели на достигане на едно пределно ниво на развитие на текстилната индустрия, особено в контекста на поетапното повишаване цената на труда, което именно прави този сектор конкурентоспособен на външните пазари. „Имаме добре подготвени кадри в сферата на информационните технологии, но се нуждаем от повече инвестиции в тази област”, обясни зам.-председателят на БСК. Заедно с това, обаче, той отбеляза, че образователната ни система продължава да не отговаря на изискванията на трудовия пазар и да произвежда недобре подготвени кадри. „Имаме свободни работни места за квалифицирани специалисти и, успоредно с това – армия от полуграмотни безработни”, каза г-н Тебеян. Нещо повече, нямаме проучване на потребностите на трудовия пазар от кадри в дългосрочен план, а държавата финансира системата на професионално обучение, без да знае към какви професии да насочи средствата си. Например, 50 процента от студентите изучават обществени науки, а икономиката се нуждае от инженери.
В подкрепа на своя домакин, г-н Карпинен подчерта, че успехът на Ирландия през последните години се базира именно на отлично функциониращата образователна система. Според него, предпоставка за успех на една икономика е обучението на специалистите. Необходима е целенасочена държавна политика в подкрепа на обучението на специалисти за приоритетните за икономиката отрасли, каза г-н Карпинен. Той сподели, че един от изводите на изследването, което предстои да бъде оповестено утре, е именно този, че болшинството от анкетираните българи споделят отрицателното си отношение към образователната система. Представителите на Европейската фондация съобщиха, че предстои през 2007 година да изготвят ново изследване за България и не надяват тогава резултатите да са по-добри от настоящите.
Друг акцент в разговора бе тенденцията към застаряване на работната ръка. Г-н Тебеян съобщи, че България е достигнала още преди 5-6 години съотношение между работещи и пенсионери 1:1, което се очаква да се случи в Европа едва след 50 години. Тежката демографска картина предполага въвеждане на механизми за удължаване на трудовия живот, смята зам.-председателят на БСК. Според него, неизбежно ще се върви към увеличаване на пенсионната възраст, но това е тежко политическо решение, което би донесло съответни негативи за управляващите, затова все още не се пристъпва към подобни ходове. В отговор на това, гостите споделиха, че предстои след две седмици да оповестят доклад относно застаряването на работната ръка. В проучването са разгледани повече от 200 компании от всички европейски страни, вкл. България, като е изследвано как фирмите гледат на този проблем и как работят за неговото преодоляване.
