КАКВО И КОЛКО ИМА ДА ВЗЕМА БИЗНЕСЪТ В БЪЛГАРИЯ?

С днешна дата царските 800 дни, в който "Ще се оправим!", звучат така: "Ще се разплатим, но догодина по същото време".

Грубо казано това обещава на бизнеса балансираният Бюджет 2010, в който разходите за ключови министерства са силно орязани, не е ясно предвидени ли са средства за разплащане на настоящите задължения.

Към края на деветмесечието бизнесът има да взема както от републиканския бюджет, така и от общините, които откриваха поръчки по различни проекти най-вече в строителството. Каква е общата сума на неразплатените задължения трудно може да се пресметне, но пък опита да съберем 1+1 извежда наяве може би най-същественото проявление на кризата за тези, които създават националното богатство.

По официални данни, изнесени от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за поддръжка и ремонт на пътища Националната агенция за пътна инфраструктура дължи близо 140 млн. лв. на фирми-изпълнителки. Преди две седмици министър Росен Плевнелиев обясни, че тези дългове ще бъдат изчистени догодина, като предстои да бъдат подписани двустранни споразумения с всяка една от фирмите, които при нужда ще могат да теглят кредити от банки, за да поддържат дейността си.

Обемът на обществените поръчки годишно е около 7 млрд. лв., главно за доставки, услуги и строителство. Тук обаче не се включват откритите поръчки по евро фондовете, обявените по САПАРД, както и от другите предприсъединителни и структурни фондове. Миналата седмица от ДФ "Земеделие" например съобщиха, че между 40 и 50 проекта по САПАРД няма да бъдат финансирани заради допуснати несъответствия в провеждането на обществените поръчки. От платените 13 млн. лв. по други 60 проекта през септември може да се добие представа за приблизителния размер на пропадналите плащания.

Важна цифра към общата сума на това, което бизнесът има да взема от бюджета, е дългът по ДДС. След намесата на финансовия министър Симеон Дянков още в първите дни от встъпването му в длъжност, сумата на невърнатия данък за бизнеса спадна до 350 млн. лв. , но в следващия момент сумата може пак да скочи на 600 -700- 800 млн. лв., обръща внимание Камен Колев, заместник председател на Българската стопанска камара, който припомня, че преди години невъзстановеният данък бе надхвърлил 1 млрд. лв.

На последно място в уравнението следва да се добави тежестта на междуфирмените задължения, които по данни на БСК достигат вече близо 100 млрд. лв.

По думите на Камен Колев от БСК такава е сумата на всички задължения на всички фирми към свързани лица, доставчици и задължения под формата на търговски заеми. Разбира се има и елемент на повторно броене, признава Колев, защото ако една фирма дължи на втора 1 млн. лв., а втората на трета има да дава 500 хил. лв., когато първата се разплати с втората и й даде този 1 млн. лв., то втората без проблем ще се разплати с третата за дължимите 500 хил. лв. Когато обаче тези суми стоят неразплатени, сумата на тези задължения е общо100 млрд. лв.

Освен строителите, потърпевши в този финансов водовъртеж са доставчиците на медикаменти и консумативи за лечебниците по общини. Един от трите най-големи дистрибутора на лекарства в страната Софарма трейдинг АД има вземания от болничния пазар за близо 50 млн. лв.

В договорите с Министерство на здравеопазването има фиксиран срок от 60 дни на отложеното плащане, което се спазва стриктно, още повече, че там става дума за животоспасяващи медикаменти,  коментира Венцислав Маринов, изпълнителен директор на Софарма трейдинг АД.

Проблемите при нас идват по-скоро от болниците като търговски дружества, като в някои случаи има забавяния от порядъка на 280 дни. Основният въпрос, който се повдига в такива ситуации, е как ще бъдат обслужени тези вземания. Няма как да има национална политика, която да уеднакви поведението на болниците. Факт е обаче, че има такива, които са изрядни платци и се справят добре и други, чийто мениджмънт не успява да се справи с проблемите, смята още Маринов.

Според някои икономисти не задълженията сами по себе си са проблем. Притеснителното е, когато има забавяне в разплащанията. По същата логика задълженията са показател на интензивно  работещата икономиката, докато забавянето на плащанията е вече причина за задържане на икономическия растеж, изразяващо се в спиране на ръста на Брутния вътрешен продукт.

След грубото сумиране на гореизброените цифри, под чертата се оформя неприятният извод, че всяко второ плащане в републиката е забавено, тоест не се изпълнява в предварително договорения срок.

Ясно е, че в крайна сметка държавата като длъжник ще се разплати, ако не през тази година, то поне през следващата, но междувременно остават неизпълнени например задълженията на строителните фирми към техните доставчици и по този начин се увеличава междуфирмената задлъжнялост, обръща внимание Камен Колев от БСК.

Тенденцията, разбира се, не е нова и се наблюдава от много години. Особеното в момента обаче е, че това забавяне от страна на държавата утежнява още повече ситуацията за бизнеса, който е притиснат от невиждана икономическа и финансова криза.

Една от възможностите за бизнеса в условията на забавени плащания от страна на бюджета, общините и търговски дружества като болниците, е сключването на арбитражни клаузи в договорите, тъй като стандартната съдебна процедура отнема повече време и средства. В същото време арбитражното дело разрешава спора окончателно в рамките на 2-3 месеца.

Друга мярка, която би спомогнала на бизнеса според Камен Колев от БСК, е уеднаквяването на режимите за лихвено облагане на задълженията. В момента държавата не плаща такива по отношение на своите задължения към бизнеса. Освен това такива задължения тя има не само по линия на обществените поръчки, но и от възстановяването на ДДС. Там ревизиите могат да се проточват по 6–8 месеца, като започването на ревизия спира нормативните срокове и така държавата не понася лихвена санкция за получилото се забавяне.

На практика вместо като първокласен платец, държавата се проявява като генерираща такива взаимни задължения между бизнес субектите. Това обаче е естествено с оглед на това, че отсъстват голяма част от планираните приходи. От териториалните дирекции на Националната агенция за приходите регулярно се съобщава за изпълнение на бюджета под планираното, а към 80% събираемост клонят и местните общински бюджети.

Според Камен Колев при общините проблемът се усложнява и от факта, че те са междинно звено между републиканския бюджет и фирмата, изпълнителка на дадена поръчка.

Така новината, че парите в министерства като това на Регионалното развитие и благоустройството ще бъдат орязани, вече не звучи много "балансирано" за компаниите в сектора на строителството, например. А обещанията за разплащане догодина са още по-неприятни на фона на 30% спад в обема на поръчките за бизнеса и липсващото насрещно плащане на останалите поне 50% от вече свършената работа.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!