Протичащата напоследък дискусия в медийното пространство относно мястото на Българската академия на науките в българския обществено-икономически живот ни провокира да изразим позицията си, като организация, чийто дългогодишен член е БАН.

Приветстваме, по принцип, декларираното намерение на отговорни институции да търсят пътища за постигане на по-висока ефективност на разходите за наука и по-активна връзка между научните изследвания и икономиката.

Възниква въпросът, не следва ли държавните органи и БАН – една доказала се през последното столетие институция, заедно да разгледат и да решат проблемните въпроси за повишаване ефективността на научните изследвания, а не проблемите да се коментират чрез пресата?

Българска стопанска камара винаги е отстоявала позиции, основани на принципа за пазарната ориентираност на обществените разходи. Заедно с това, бихме искали да припомним, че голяма част от дейностите на научните екипи, работещи в БАН, поради естеството на своята дейност, принципно не биха могли да носят пряк финансов ефект. Непреките ползи за икономиката и за обществото, обаче, трябва да бъдат обективно оценени и те са неоспорими.

Позволяваме си да припомним, само някои от тях:

1.    Ежедневни метеорологични и хидрологични прогнози, включително система за ранно предупреждение за възможен пренос на радиоактивно замърсяване при ядрена авария и ежедневно измерване на съдържанието на радиоактивни вещества във въздуха, водите и валежите.

2.    Подържа Национална система за регистрация, анализ и оценка на силни земни движения, сеизмичното осигуряване на сгради и съоръжения.

3.    Мрежа за наземни измервания на биологично активната слънчева ултравиолетова радиация.

4.    Ежедневно изследване на развитието на ветровото вълнение в крайбрежните води на Черно море и ежедневна специализирана морска прогноза за корабоплаването в Западно Черно море, екологичен мониторинг на крайбрежните Черноморски води и проследяване на транспорта и дифузията на нефтени разливи.

5.    Единствената в страната лаборатория по компютърна вирусология.

6.    Изготвя и поддържа червените книги на фауната и флората на България, ръководи дейността по крупните проекти „Натура 2000”.

7.    Основните археологически проучвания по българските земи, в резултат на което са разкрити такива ценни обекти като Перперикон, Долината на тракийските царе, защитния вал около старите български столици и много други!

8.    Нова, широка гама микробиологични средства и препарати.

9.    Високо интелигенти изделия за отбранителната промишленост.

10.    Развитие на методите за леене с противоналягане и основаване на нови направления в машиностроенето.

11.    Широка гама електроихимични източници.

12.    Нови типове електрооптични изделия.

Настоящата позиция е утвърдена от Управителния съвет на БСК на заседание, проведено на 19 ноември 2009 г.

Прочетено: 2681