ПОЗИЦИЯ НА БСК ОТНОСНО ДИСКУСИЯТА ЗА МЯСТОТО НА БАН В БЪЛГАРСКИЯ ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЖИВОТ
Протичащата напоследък дискусия в медийното пространство относно мястото на Българската академия на науките в българския обществено-икономически живот ни провокира да изразим позицията си, като организация, чийто дългогодишен член е БАН.
Приветстваме, по принцип, декларираното намерение на отговорни институции да търсят пътища за постигане на по-висока ефективност на разходите за наука и по-активна връзка между научните изследвания и икономиката.
Възниква въпросът, не следва ли държавните органи и БАН – една доказала се през последното столетие институция, заедно да разгледат и да решат проблемните въпроси за повишаване ефективността на научните изследвания, а не проблемите да се коментират чрез пресата?
Българска стопанска камара винаги е отстоявала позиции, основани на принципа за пазарната ориентираност на обществените разходи. Заедно с това, бихме искали да припомним, че голяма част от дейностите на научните екипи, работещи в БАН, поради естеството на своята дейност, принципно не биха могли да носят пряк финансов ефект. Непреките ползи за икономиката и за обществото, обаче, трябва да бъдат обективно оценени и те са неоспорими.
Позволяваме си да припомним, само някои от тях:
1. Ежедневни метеорологични и хидрологични прогнози, включително система за ранно предупреждение за възможен пренос на радиоактивно замърсяване при ядрена авария и ежедневно измерване на съдържанието на радиоактивни вещества във въздуха, водите и валежите.
2. Подържа Национална система за регистрация, анализ и оценка на силни земни движения, сеизмичното осигуряване на сгради и съоръжения.
3. Мрежа за наземни измервания на биологично активната слънчева ултравиолетова радиация.
4. Ежедневно изследване на развитието на ветровото вълнение в крайбрежните води на Черно море и ежедневна специализирана морска прогноза за корабоплаването в Западно Черно море, екологичен мониторинг на крайбрежните Черноморски води и проследяване на транспорта и дифузията на нефтени разливи.
5. Единствената в страната лаборатория по компютърна вирусология.
6. Изготвя и поддържа червените книги на фауната и флората на България, ръководи дейността по крупните проекти „Натура 2000”.
7. Основните археологически проучвания по българските земи, в резултат на което са разкрити такива ценни обекти като Перперикон, Долината на тракийските царе, защитния вал около старите български столици и много други!
8. Нова, широка гама микробиологични средства и препарати.
9. Високо интелигенти изделия за отбранителната промишленост.
10. Развитие на методите за леене с противоналягане и основаване на нови направления в машиностроенето.
11. Широка гама електроихимични източници.
12. Нови типове електрооптични изделия.
Настоящата позиция е утвърдена от Управителния съвет на БСК на заседание, проведено на 19 ноември 2009 г.