БЪЛГАРСКАТА 2009 ГОДИНА - В ДАТИ

През 2009 година България официално влезе в рецесия, пострада от газовите неразбирателства между Русия и Украйна, бори се с разразилата се световна икономическа криза, докосна се до масовата психоза за разпространението на "свинския" грип и си избра ново правителство. То предприе първите си стъпки, част от които бяха съпроводени от шумни скандали в публичното пространство. Донякъде се изясни съдбата на съвместните ни енергийни проекти с Русия, както и бъдещето на знакови за българската промишленост предприятия като "Кремиковци" и "Булгартабак". В следващите няколко реда може да се запознаете с хронология на по-важните събития за годината.

Януари

1 януари - Русия и Украйна се скарват заради цената на газа. В резултат от това "Газпром" спира доставките за Украйна, много страни от Европа остават без "синьо" гориво.

6 януари - Доставките на газ за България са прекратени. Страната започва да черпи "синьо" гориво от хранилището в Чирен.

16 януари - "Газпром" отказва да плати компенсации на България за газовата криза.

20 януари - България отново получава газ от Русия. По първоначални изчисления вредите, нанесени на бизнеса, възлизат на 169 млн. лв. 

28 януари - Според официални изчисления на Министерството на икономиката и енергетиката загубите от газовата криза възлизат на 456 млн. лв.
Февруари

7 февруари -  Лидерът на РЗС Яне Янев съобщава, че Софийската градска прокуратура е започнала досъдебно производство срещу висши служители на Националната агенция по приходите (НАП). Обвинението е за източване на ДДС в особено големи размери.

12 февруари - Директорът на НАП Мария Мургина подава оставка. Според официалната информация на приходната агенция причина за оставката са по-малкото приходи от данъци. Според неофициалната Мургина е нанесла щети за над 1 млрд. лв. на държавата.

17 февруари - Досегашният зам.-изпълнителен директор, отговарящ за оперативната дейност на НАП Красимир Стефанов е назначен за шеф на агенцията.

24 февруари -  Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обявява, че парното в София няма да поскъпне с предвидените от ДКЕВР 19% от Нова година. Димитров взима решението в качеството си на принципал на дружеството.
Март

10 март - Начало на проблемите с боклука на София. Досегашните концесионери от "Новера" не излизат да чистят града. Кметът Бойко Борисов отговаря, че това е достатъчен повод да се иска прекратяване на концесията по чистота на столицата.

12 март - Правителството потвърждава решението си парното в София да остане на цените от декември. Вследствие от решението сметките за януари и февруари са преизчислени. Шанс да запазят старите цени получават и останалите топлофикации в страната, но те се отказват от тази си възможност.

13 март - "Ражда се" "Синята коалиция". Обединението между ДСБ и СДС става факт, след като в столичния хотел "Радисън" лидерите на двете партии Иван Костов и Мартин Димитров подписват споразумение за общо явяване на изборите.

24 март - Настоящ и очакван бъдещ премиер на страната - Сергей Станишев и Бойко Борисов, се изправят за първи и последен път на дебат един срещу друг. Дебатът между двамата продължи около два часа и по време на него бяха засегнати множество икономически теми.
Април

9 април - Правителството обявява кризисно положение с боклука на София. На следващия ден е създаден Национален кризисен щаб, начело на който застава областният управител Тодор Модев.

11 април - "Новера" отново чисти София. Този път по заръка на правителството. Пет дни по-късно правителството решава да даде 10 млн. лв. за кризисното почистване на столицата.
Май

8 май - Пуснат е нов участък от софийското метро, който свързва квартал "Младост I" и Националния стадион "Васил Левски". С това времето за пътуване от от центъра на града до "Младост" се скъсява до под 10 минути.

10 май - Правителството готви закон за боклука на София. По силата на текстовете в него почистването на столицата става задължение на държавата. Тя също така се нагърбва със събирането на такса "смет".

12 май  - Европейската комисия взима решение да размрази 115 млн. евро по програма ИСПА за България. Парите, които Брюксел решава да размрази, са предназначени основно за строежа на магистрала "Люлин" и други инфраструктурани проекти.

15 май - Подаването на газ към „Кремиковци" е окончателно прекратено. Ден по-рано бразилската компания CSN окончателно се отказва от придобиването на коксхимичното производство на комбината.

15 май - Повдигнати са три обвинения срещу бившия шеф на Националната агенция за приходите Мария Мургина. Тя е обвинена в длъжностното престъпление, за невярна декларация за имуществено състояние и за оказване принуда на нейна служителка.

18 май -  Напусна ни актьорът Петър Слабаков.

27 май - Законът за боклука на София минава на първо четене в Народното събрание. Впоследствие законопроектът не минава на второ четене, тъй като управляващите решават да разгледат промените в Семейния кодекс, а не закона в последните дни от управлението на Тройната коалиция.

28 май - Иван Искров е преизбран за управител на Българската народна банка. Той получава втори мандат начело на централната банка. От опозицията се изказват против това решение, тъй като според тях то нарушава закона.
Юни

1 юни - Регистриран е първият случай на свински грип у нас.

4 юни - Върховният административен съд отменя кризисния щаб за боклука в София.

7 юни - ГЕРБ печели изборите за Европейски парламент. Партията, ръководена от Бойко Борисов, получава право да изпрати петима евродепутати. В същото време БСП получава право да изпрати четирима.

9 юни - Напусна ни академик Вера Мутафчиева

10 юни - България официално влиза в рецесия. Това става факт, след като Националният статистически институт отчита спад на БВП на страната в две поредни тримесечия спрямо предходни три месеца.

13 юни - Появява се информация, че правителството е взело решение приватизацията на "Булгартабак" да бъде отложена. Информацията е опровергана от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който заявява, че тя е пусната в публичното пространство от конкурент на холдинга.

24 юни - Потвърдени са още два случая на свински грип.

24 юни - Ахмед Доган взривява политическата обстановка в страната, заявявайки че властта е в негови ръце и той разпределя порциите в държавата.

Скандалното изявление на лидера на ДПС поражда много коментари през следващите няколко дни. От партията на Доган защитават лидера си, заявявайки че думите му са извадени от контекста. От БСП виждат в изявлението директен удар срещу партията. Бойко Борисов заявява, че ще се откаже от властта, ако трябва да зависи от Доган.
Юли

5 юли - ГЕРБ печели безапелационно изборите за Народно събрание. Партията, ръководена от Бойко Борисов, получава 39.7% от всички подадени гласове. По този начин тя взима 116 мандата в 41-ото Народно събрание.

НДСВ, която преди 8 години спечели убедително паралементарните избори, остава извън Народното събрание. Резултатът води до оставката на лидера на партията Симеон Сакскуборготски. На провелия се през декември конгрес на НДСВ той е наследен от бившия министър на труда и социалната политика Христина Христова.

15 юли - Става ясно, че ГЕРБ ще състави "правителство на малцинството", без участието на други партии. На следващия ден бъдещият премиер Бойко Борисов получава мандат за съставяне на правителство.

23 юли - Става ясен съставът на новото правителство, оглавявано от Бойко Борисов. 4 дни по-късно правителството полага клетва.

31 юли - Известният журналист и автор на предаването "Вариант III" Живка Гичева загива в катастрофа на пътя.
Август

6 август - Ваньо Танов е представен като шеф на Агенция "Митници". Той заменя на поста Христо Кулишев. Последният търпи много критики за това, че в последната година митниците са били разделени между три групи.

20 август - Иван Искров подава оставка като управител на Българската народна банка. Тя е приета от мнозинството в Народното събрание. ГЕРБ номинира Искров за нов мандат, тъй като по думите на експерти от партията това е "знак за приемственост в управлението", а и така се спазва законът.

23 август - Почина Алесандър Божков - известен икономист, министър в две правителства, основател и първи директор на Агенцията за приватизация, първи главен преговарящ за България в преговорите за присъединяването на страната към Европейския съюз и съпредседател на Центъра за икономическо развитие.

25 август - Димитър Ангелов е обявен за шеф на АЕЦ "Козлодуй". Той заменя на поста Иван Генов, който подава оставка заради ниската оценка за работата му, поставена от министър Трайчо Трайков.

26 август - Иван Искров е преизбран за управител на БНБ. Той получава нов шестгодишен мандат, който е подкрепен от 195 депутати.  

28 август - Премиерът Бойко Борисов се заканва да закрие Българския енергиен холдинг. Според него холдингът е ненужен, а служителите в него печелят заплати, които са няколко пъти по-високи от тази, която получава самият Борисов.

31 август - Георги Миков е избран за шеф на Националната електрическа компания. Той заменя на поста досегашните директори Любомир Велков и Мардик Папазян, които са освободени заради слабите резултати на дружеството.
Септември

5 септември - Туристически кораб с българи на борда потъва в Охридското езеро. Впоследствие става ясно, че потъналият плавателен съд "Илинден" е бил произведен в началото на 20-те години на миналия век и потъва за втори път. При тежкия инцидент загинаха 15 български граждани.

7 септември - Софийското метро започва да се движи от "Младост I" до "Обеля". Официалното откриване става факт ден по-късно от предварително планираното, заради деня на национален траур в памет на жертвите в Охридското езеро.

8 септември - повдигнато е първото обвинение срещу ексминистър от кабинета "Станишев". Бившият земеделски министър Валери Цветанов е обвинен за престъпление по служба заради неизгодни замени на земи. Освен Цветанов обвинение получава и бившият председател на Държавната агенция по горите Стефан Юруков. Двамата бяха са привлечени като обвиняеми за общо 35 неизгодни сделки със замяна на държавни земи. Впоследствие - на 10 ноември, до главния прокурор Борис Велчев е изпратен втори сигнал срещу Цветанов за неправомерно издадено разрешение за извършване на дейност по селекция и репродукция на Асоциацията за развъждане на българската родопска порода

8 септември - Президентът Георги Първанов напада остро енергийната политика, на правителството. Според него във водената политика има "дефицит на компетентност". Премиерът Бойко Борисов отговаря на нападките, посочвайки, че по големите енергийни проекти с Русия няма направено нищо, освен една "първа копка", която е била направена за трети път, визирайки проекта "Белене". От своя страна ресорният министър Трайчо Трайков окачествява изказванията на президента като "вредни".

14 септември - Министър Симеон Дянков обявява плановете за реформа на Националната агенция по приходите (НАП). Те включват закриване на досега съществуващите 29 териториални дирекции (ТД). Тяхната работа от Нова година ще бъде поета от 5 регионални дирекции във Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив и София, които ще обслужват цялата страна.

14 септември - Доклад на икономисти от БАН, предназначен за президента Георги Първанов, поражда напрежение между вицепремиера Симеон Дянков и държавния глава.

Част от идеите в документа предлагат 1000 лв. необлагаем минимум и премахване на "плоския данък". Пред журналисти вицепремиерът окачествява последната идея като "малоумна". На следващия ден Първанов отговаря задочно на Дянков, заявавайки че в настоящата ситуация високомерието не е най-добрият тон.

16 септември - Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обявява началото на мащабна реформа в Агенция "Митници". Тя включва закриване на част от митниците, митническите бюра и митническите пунктове в страната. Също така са обявени значителни съкращения в персонала на митническата администрация.

18 септември - Руският министър на енергетиката Сергей Шматко пристига на посещение у нас. По време на срещите с българския му колега Трайчо Трайков и премиера Бойко Борисов е постигната договореност трите съвместни енергийни проекта - АЕЦ "Белене", "Бургас-Александруполис" и "Южен поток", да се реализират.

22 септември - След оспорвана надпревара Ирина Бокова е избрана за генерален директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Тя става първата жена на този пост. Бокова е 10-ят генерален секретар на организацията, петият европеец и първият избраник от Източна Европа.

29 септември - Държавата се отказва от мажоритарния си дял в проекта АЕЦ "Белене". Според министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков какъвто и дял да има държавата, нейният интерес ще бъде защитен.

30 септември - Регистриран е първият смъртен случай от свински грип у нас.
Октомври

1 октомври - Влиза в сила новият Семеен кодекс. Част от промените в него предвиждат възможността да бъде сключен брачен договор преди самия брак, както и задължава родителите да се грижат за децата си до 25-годишна възраст.

9 октомври - Иван Искров полага клетва като управител на Българската народна банка.

9 октомври - Проектът "Бургас-Александруполис" продължава. Това става ясно от думите на министър Трайчо Трайков, който бива лично запознат с работата по проекта от международната компания за изграждане на петролопровода - "Транс Болкан Пайплайн". Според Трайков проектът "върви навреме".

15 октомври - Ирина Бокова е утвърдена начело на ЮНЕСКО от Генералната конференция на организацията

19 октомври - Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков излиза с предложение част от фискалния резерв да бъде вложен в търговски банки. Според него по този начин ще може да бъде получена по-висока доходност в размер на около 6 на сто.

21 октомври - Премиерът Бойко Борисов официално отхвърля идеята за инвестиране на част от фискалния резерв в търговски банки. Според управителя на БНБ Иван Искров идеята е предизвикала много негативни реакции както в България, така и по света.

28 октомври -  Избраният за стратегически инвеститор в проекта АЕЦ "Белене" немски енергиен концерн RWE се отказва от проекта. От Българския енергиен холдинг обясняват, че изготвянето на нова визия на проекта ще отнеме около година и половина.

28 октомври - Свинският грип взима втора жертва.

30 октомври -  В Народното събрание се разразява скандал между настоящия и бившия министър на финансите Симеон Дянков и Пламен Орешарски. Тема на спора е фискалният резерв на страната. Симеон Дянков разкрива информацията, че по време на управлението на Тройната коалиция 14% от него е бил вложен в търговски банки. Орешарски потвърждава, че такова тайно споразумение е имало и то е трябвало да бъде използвано при нужда. Но допълва, че "тайните споразумения са затова, за да не се огласяват".

30 октомври - Синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков съобщава, че облигационерите са отхвърлили оздравителния план на комбината. Той предвижда капитализация на взиманията на кредиторите.
Ноември

3 ноември - Ресорният министър Трайчо Трайков обяснява, че енергийният холдинг няма да бъде закриван. Той единствено ще бъде преструктуриран, като от неговата структура ще бъдат извадени енергийните оператори, каквито са заръките на Европейската комисия.

3 ноември - Бившият премиер Сергей Станишев се отказва от имунитета си. Срещу него прокуратурата повдига обвинения за две престъпления. Станишев ще бъде разследван за това, че е загубил документи и материали, които съдържат държавна тайна, а също, че по непредпазливост е станал причина за разкриване на класифицирана информация

6 ноември - Бившият министър на социалната политика Емилия Масларова се отказва от депутатския си имунитет. Срещу нея е повдигнато обвинение за длъжностно престъпление в особено големи размери.

6 ноември - Бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев е назначен начело на "Български пощи" ЕАД. Той заменя на поста Енцислав Хараманджиев, който е обвинен в множество извършени нарушения.

6 ноември - Министерството на здравеопазването обявява Национална грипна епидемия.

9 ноември - Грипът взима две нови жертви.

9 ноември - От ГЕРБ настояват президентът Георги Първанов да се яви на изслушване в Народното събрание по основни въпроси, свързани с правомощията му. От "Атака" обявяват, че започват консултации за свалянето на държавния глава. БСП в лицето на лидера на партията Сергей Станишев защитава държавния глава.

10 ноември - Според премиера Бойко Борисов всички партии, освен ДПС и БСП, подкрепят искането за сваляне на държавния глава. По думите на премиера чувството за вина у Първанов никога няма да изчезне.

10 ноември - Приватизацията на "Булгартабак" може да стане факт най-рано в началото на следващата година, става ясно от думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той обяснява, че холдингът ще бъде приватизиран чрез конкурс. Впоследствие се появяват информации, че принципалът на холдинга може да стане земделското министерство. Идеята обаче е отхвърлена.

11 ноември - Първоначално премиерът Бойко Борисов обявява, че ще подкрепи искането за импийчмънт на държавния глава. Няколко часа по-късно Борисов се отмята и заявява, че свалянето на президента би разклатило страната. С това темата за евентуалния импийчмънт на Първанов е затворена.

11 ноември - След поредното заседание на правителството става ясно, че 80% от кредиторите на "Кремиковци" не подкрепят оздравителния план на комбината. Според вицепремиера Симеон Дянков в плана се предлага отлагане на всички публични плашания, "което в условия на криза не е особено добра идея".

15 ноември - За първи път в историята жена става кмет на София. Бившият заместник-кмет на София и министър на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова печели изборите в София. Тя побеждава на първи тур кандидата на БСП Георги Кадиев. Министър на образованието, младежта и науката става досегашният заместник-министър Сергей Игнатов.

18 ноември - Европейската комисия решава да размрази над 80 млн. евро по програма ФАР, предназначени за България. Според премиера Бойко Борисов това е една висока оценка за работата на правителството.

20 ноември - Националната грипна епидемия е отменена.

27 ноември - Обявени са ресорите в новата Европейска комисия. Министърът на външните работи Румяна Желева получава ресор "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи". На 12 януари следващата година Европейският парламент предстои да изслуша Желева.
Декември

2 декември - След 17 часа обсъждания Народното събрание приема на второ четене бюджета за следващата година. В него се запазват данъчните облекчения за млади семейства, които в първоначалния проект отпадат.

2 декември - Завършва земният път на директора на Националния военноисторически музей о.з. полк. Петко Йотов

4 декември - Марио Тагарински напуска парламентарната група на партия "Ред, законност и справедливост.

8 декември - Става ясно, че преди работата по проекта "Бургас-Александруполис" да продължи, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) трябва да изготви екооценка за въздействието му. Премиерът Бойко Борисов обяснява, че изготвянето на оценката може да отнеме няколко месеца. Той коментира още, че в този си вид проектът е неизгоден за България.

9 декември - ПГ на РЗС престава да съществува. Причината за разпадането й е напускането на Марио Тагарински и фактът, че той е десетият депутат в групата. По правилник не може да съществуват групи с по-малко от 10 депутати.

9 декември - Агенция "Митници" се преобразува в Централно митническо управление. Общата численост на персонала се намалява на 3370 щатни бройки.

9 декември - Вицепремиерът Симеон Дянков обявява, че България ще завърши годината с малък дефицит до 500 млн.лв. Впоследствие предложението е прието от Народното събрание и влиза като промяна в Закона за бюджета за 2009 г.

11 декември - Русия обявява, че е готова да влезе в акционерното дружество, което ще се строи АЕЦ "Белене". Това става ясно по време на XIII заседание на Българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, което се провежда в София. По време на него става ясно още, че България принципно подкрепя увеличението на годишния обем газ, който ще се транспортира по тръбопровода "Южен поток".

14 декември - Напусна ни известният театрален режисьор и педагог Крикор Азарян.

16 декември - Европейската комисия отчита, че преструктурирането на "Кремиковци" се е провалило. От комисията посочват, че българското правителство трябва да си поиска помощта, дадена на комбината в размер на 222 млн. евро. На следващия ден министър Трайчо Трайков отчита, че държавата правилно е отказала да подкрепия последния оздравителен план на комбината. По думите му правителството води дело за връщане на парите, което в момента е на втора инстанция.

19 декември - МТИТС съобщава, че за периода 2007-2009 г. по Оперативна програма "Транспорт" са усвоени едва 81 млн. лв. По-голямата част от парите - 79.7 млн. лв., са били усвоени през тази година

23 декември - Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията обявява промени в Закона за движение по пътищата, с които санкциите за фиктивен годишен технически преглед и шофьорски курс се увеличават драстично

29 декември - НАП отчита дейността си за годината. Става ясно, че данъчните няма да се притеснят да искат облагане на хонорарите на световни звезди от музикалния бизнес, които са посетили или ще посетят България, като Мадона и Елтън Джон например. Става ясно, че 1429 са фирмите у нас, които са големи данъкоплатци. 8 собственици на луксозни коли са обложени с 15,5 млн. лв. НАП заявява, че като цяло очаква да събере над 13 млрд. лв. до края на годината и представя новата си структура, която ще действа от началото на 2010 г.