БИЗНЕСЪТ НАСТОЯВА ЗА ОТЛАГАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА НАРЕДБАТА ЗА ОТПАДЪЦИ ОТ ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКО И ЕЛЕКТРОННО ОБОРУДВАНЕ

В пресконференцията участваха председателите на Камара на електротехниката в България – Румен Атанасов, и Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) – Златко Златков, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, зам.-председателят на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев и директора на Център „Чиста индустрия” при Българската стопанска камара Димитър Бранков.

Участниците в пресконференцията заявиха категоричната си позиция, че дискутираната Наредба не е съобразена с реалните възможности за нейното прилагане, поради което следва влизането й в сила да се отложи поне с 6 месеца, за да имат възможност засегнатите от нейното действие фирми да организират дейността си, с цел изпълнение на изискванията към тях.

Изразено бе, също така, мнение, че събирането на продуктови такси не решава проблема с рециклирането на отпадъците и по този начин практически не се прилагат изискванията на европейските директиви.

Съществени проблеми за фирмите създава задължението за маркиране на опаковани продукти, което ще доведе до допълнителни разходи за преопаковане.

Като цяло, прилагането на Наредбата ще се отрази върху цените на електротехническото и електронно оборудване, което ще засегне конкурентоспособността на фирмите от сектора, ще намали потребителското търсене и ще ограничи достъпа на гражданите до този пазар.

Общо бе мнението, че Министерството на околната среда и водите категорично отказва да води ефективен диалог с представителите на бизнес организациите, нещо повече –многократните писма и др. материали, депозирани в МОСВ, не получават никакъв отговор от страна на Министерството.

Официалната позиция на бизнес организациите беше изпратена вчера, 21 юни, до министър-председателя, министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката и енергетиката и председателя на Парламентарната комисия по околна среда и води. Освен срещи с премиера и с други отговорни институции, представителните организации на работодателите и заинтересованите браншови организации предвиждат да внесат въпроса за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество (тъй като чрез Наредбата се засягат интересите на потребителите) и Съвета за икономически растеж. Обсъжда се, също така, вариантът да бъде сезиран Върховният административен съд с цел спиране действието на нормативния документ.

***

СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: ВЪВЕЖДАНЕТО НА НАРЕДБАТА ЗА ОТПАДЪЦИТЕ ОТ ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКО И ЕЛЕКТРОННО ОБОРУДВАНЕ

Европейската директива за отпадъците от електротехническо и електронно оборудване WEEE беше приета от Европарламента в началото на 2003 г. след няколко годишна разработка на базата на съществуващия опит в Европа за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци. Тази директива има основополагащи и нови за обществото идеи:

1. Европейската директива WEEE отчита повишената употреба на електронно и електрическо оборудване (ЕЕО) и рязкото скъсяване на неговия жизнен цикъл поради морално остаряване в резултат на драстичното му поевтиняване и увеличаване на покупателната способност на населението. ЕЕО в развитите страни от инвестиционна стока се превръща в консумативна стока. Всичко това води до ускорено натрупване на използвано ЕЕО.

2. Европейската директива WEEE има за цел да организира производители и вносители за нови съпътстващи дейности, които едновременно да бъдат екосъобразни и да подобрят ефективността на индустрията:

o Събиране на изхвърляното от бита и бизнеса електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), за да не се натрупва и замърсява природата.

o Оползотворяване на отпадъците от ЕЕО чрез извличане за повторна употреба на материали, детайли и възли, като по този начин се подобри ефективността на използване на природните ресурси.

o Целесъобразно конструиране на ЕЕО, което да улеснява оползотворяването на отпадъците от ЕЕО.

3. Европейската директива WEEE предвижда финансирането на тези дейности да става директно от производители и вносители, като те самите ги управляват, така че да бъдат оптимални и ефективни и да не се отразяват негативно на конкурентоспособността. Това е един нов ангажимент към обществото за екологична индустрия с минимални допълнителни разходи. Това е причината директивата да не предвижда никакво участие на държавата в управление на финансирането.

4. Изхождайки от горното, законодателната власт и бизнеса, както на европейско, така и на национално ниво, в продължение на години (преди разработването на директивата през 2002 г. и след приемането й от европарламента), работеха в тясно сътрудничество за уточняване на редица проблеми на практическото прилагане, така че директивата да бъде работеща, без да има негативен ефект върху икономиката. Различните държави използваха и анализираха опита, който имат за разделно събиране на битовите отпадъци. По тази причина директивата е на различен стадий на внедряване в отделните страни, като например в Обединеното Кралство още се отлага въвеждането й.

5. Директивата отчита необходимостта от екологично поведение и на консуматорите на ЕЕО чрез подходящи системите за насърчаване на организираното събиране на отпадащо ЕЕО,

В българската Наредба, която транспонира европейската директива WEEE, всички тези основополагащи принципи на европейската директива формално присъстват. Всички те обаче се компрометират от „малки подробности” при „побългаряването”, а именно:

1. Държавата се намесва като субект, който да акумулира пари на бизнеса, да ги разходва по свое усмотрение, без да има никакъв ангажимент за събиране и оползотворяване на отпадналото ЕЕО. Въвеждането на продуктова такса е фактическо въвеждане на нов държавен данък за производителите.

2. Намесването на държавата компрометира европейския принцип за „свободно движение на стоки”

3. Чрез ускореното въвеждане в сила на Наредбата, без да се дава време за осмисляне на практическото й прилагане, без консултации с бизнеса, без да му се дава време да организира изпълнението на своите отговорности, плащането на държавния данък под формата на продуктова такса остава единствената практическа възможност.

4. Липсата на диалог с бизнеса, липсата на съвременна практика и манталитет в събирането на отпадъци, репресивният стил на въвеждане на директивата и множеството неизяснени въпроси по практическото й  прилагане ще доведе до редица силно негативни ефекти за българската индустрия, икономика и общество:

o ще се намали шоково конкурентоспособността на българските производители като се натоварят с допълнителен данък.

o ще бъде насърчен сивия сектор, нелегалното производство, митническите измами и корупцията.

o няма да се постигнат националните цели и показатели за събирането и оползотворяването на отпадналото ЕЕО, тъй като продуктовата такса е по същество „индулгенция” за неизпълнение на задълженията.

o ще бъдат компрометирани идеите на европейската директива, на което ни обръщат внимание европейските експерти на последните семинари и конференции.

o вероятно ще се насърчи инфлацията.

Отчитайки отговорностите, които носим в този решителен исторически момент на националния проект за присъединяване към ЕС, предлагаме да бъдат мобилизирани всички усилия на обществото, държавната администрация, местните власти и най-вече на бизнеса за ускорена работа по организиране на колективни и индивидуални системи, заложени в евродирективата, с внедряване на една работеща наредба, която да постига националните цели. Във връзка с това настояваме:

1. Да бъде отложено влизането в сила на Наредбата за 31.12.2006 г.

2. Да бъде създадена система за постоянен диалог с бизнеса по подобие на този в европейските страни.

3. Да бъдат внесени в Наредбата необходимите поправки с цел поетапното и внедряване и практическото й работене.

София,
21.06.06