БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2007 Г. ОБСЪЖДАХА ПОСЛАНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕС С РЪКОВОДСТВОТО НА БСК И БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ

В късния следобед на 19 октомври т.г. се проведе среща между ръководството на „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес” и акредитираните у нас посланици на страните-членки на Европейския съюз. В срещата участваха и представители на браншови организации, членове на БСК.

Целта на срещата бе да се представи готовността на организираните делови среди в България за посрещане на пълноправното членство на България в ЕС от 1 януари 2007г. В тази връзка, дипломатите бяха запознати с актуалното състояние на работодателското движение у нас и с партньорските контакти на БСК и на членуващите в Камарата браншови структури със сродни европейски организации. Акцент беше поставен върху членството на БСК в UNICE-Конфедерация на европейския бизнес – най-мощният бизнес съюз в Европа, представляващ интересите на 39 организации от 33 страни, обединяващи повече от 20 млн. фирми.

Беше подчертано, също така, че 32 от членуващите в БСК 102 браншови организации, са членове и на съответните европейски структури. Част от тези браншови организации (от металургичната, химическата, електротехническата, минната, млекопреработвателната, месопреработвателната и строителната индустрия), присъстващи на срещата, информираха за международната си дейност, за членството им в сродни европейски структури и за по-големи партньорски проекти в областта на социалния диалог, прилагането на европейските изисквания в отделните сектори и др. Беше обърнато внимание на дългогодишния опит и на сериозния експертен потенциал на БСК и участващите в срещата браншови организации, в качеството им на посредници между интересите на бизнеса, изпълнителната и законодателната власт, и като защитници на работодателските интереси в диалога със синдикатите на национално и на секторно равнище.

Чуждите дипломати проявиха сериозен интерес относно вижданията на представителите на бизнеса по актуални проблеми на социално-икономическото развитие на България, в контекста на предстоящото пълноправно членство в ЕС. Сред дискутираните теми бяха трудовият пазар, квалификацията на човешките ресурси, емиграцията, корупцията, лицензионните и данъчните режими и др.

В изказването си пред участниците в срещата председателят на БСК Божидар Данев подчерта сериозният икономически напредък, който постигна страната ни през последните години, и изрази мнение, че българите не са толкова бедни, каквито нагласи се насаждат в европейските общества напоследък. За пример той посочи, че реалният ръст на БВП е около 7.9 процента, безработицата е реално по-ниска и е свързана по-скоро с квалификационната структура на населението (има много незаети работни места в индустрията), сравнително нисък е и процентът на бедност. Г-н Данев информира, че само притокът на пари от българските емигранти е (неофициално) около 3 млрд. лв. годишно, 85 % от гражданите на страната притежават собствени жилища, а още 55 % имат и извънградски къщи (вили). „При постоянно растящите цени на недвижимите имоти у нас трудно може нацията да се определи като бедна”, заяви председателят на БСК в отговор на въпрос за опасностите от приток на български емигранти към страните-членки на ЕС след 1 януари 2007 г. и допълни: „Вижте цифрите за покупка на нови коли и самите колите на улицата, вижте хората в заведенията, проверете и броя на българите, които летуват зад граница, и се запитайте толкова бедни ли са българите”.

Що се отнася до трудовия пазар, председателят на БСК изрази мнение, че опасност съществува по-скоро за България, тъй като има опасения от изтичане на висококвалифицирани кадри към пазарите на другите европейски страни, което ще постави в още по-трудна ситуация българските фирми.

По отношение на корупцията, г-н Данев заяви, че не липсата на качествено законодателство, а прилагането на съществуващите норми създава предпоставки за корупционни практики. Според председателя на БСК необходимо е да се идентифицират източниците на т.нар. сиви пари, които се използват за корупционни цели, след което да се набележат и приложат механизми за справяне с проблема.

Специално внимание по време на разговора бе обърнато на необходимостта от увеличение на средствата за развойна и иновационна дейност. Участниците в срещата бяха единодушни, че усилията – и на държавата, и на бизнес организациите, трябва да се насочат към търсене на по-пряка връзка между фирмите и научните среди с цел постигане на изискванията на Лисабонската стратегия за развитие на икономика, основана на знанието.

Интерес от страна на дипломатите бе проявен и по отношение конкурентоспособността на българските фирми в рамките на европейския пазар. Според председателя на БСК известни затруднения ще изпитат предприятията от хранително-вкусовата индустрия, но като цяло, преобладаващата част от българските фирми вече отговарят на европейските изисквания и, съответно – не се очакват някакви сериозни трусове.