БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ СПАСИТЕЛНА ВРАТИЧКА В ПАКТА "ЕВРО ПЛЮС"
България започна да обмисля как условията й за членство в пакта "Евро плюс" да станат по-благоприятни, след като се присъедини по принцип миналата седмица. През юни предстои нова среща на Европейския съвет, на която могат да се заявят национални резерви, а до края на годината парламентите на всички държави ще трябва да ратифицират поправка в Лисабонския договор за учредяване на Европейски механизъм за стабилност, който е свързан с "Евро плюс".
Ако България не заяви резерви, има риск да остане трайно на дъното по доходи в ЕС, да загуби данъчните си предимства и да поеме дългове за милиарди евро на държави от еврозоната, които не са спазвали финансова дисциплина.
На заседанието на Европейския съвет миналия четвъртък премиерът Бойко Борисов си е оставил вратичка за допълнителни преговори и за смекчаване на последиците за държавата, научи "Сега" от източник, близък до екипа, подготвил неговото слово. "Ще се включим активно, но и много внимателно в процеса на дефиниране на конкретните ангажименти, произтичащи от пакта за всяка отделна страна. Нашите приоритети в рамките на пакта ще бъдат отразени в Конвергентната програма и Националната програма за реформи, които ще представим през април", казал той. По въпроса за хармонизация на данъците, за която настоява преди всичко Франция, Борисов е дал да се разбере, че България не може да се откаже от ниския си корпоративен данък от 10% (във Франция е 33%). "Ние ще участваме в такъв процес на по-висока степен на координация на нашите политики, който не забавя икономическия растеж на България", казал Борисов.
Данъчната хармонизация е главният проблем, който е накарал няколко държави да заявят участие с резерви в пакта "Евро плюс". Това са Малта, Кипър и Ирландия. По същата причина Унгария и Чехия са отказали да се включат. Великобритания не влиза, защото по принцип е против еврото, а Швеция смята, че има риск за нейната система на колективно договаряне. Дания пък се е присъединила с уговорката, че ще използва първоначалното име на пакта - Пакт за конкурентоспособност, защото също като Великобритания не желае да въведе еврото. Полша, Литва, Латвия и Румъния, които като България и Дания не членуват в еврозоната, още не са заявили публично дали имат уговорки.
България ще поиска да бъде изключена от задължението, произтичащо от пакта, според което нарастването на работната заплата се обвързва с производителността на труда, съобщи вчера зам.-шефът на икономическата комисия Делян Добрев. Според него ЕС няма интерес да продължим да получаваме най-ниските заплати и затова трябва да ни позволи те да могат да растат по-бързо от нарастването на производителността на труда. "На срещите в Брюксел, на които съм присъствал, винаги страните от еврозоната са поставяли въпроса за дъмпинга, който България прави с евтината си работна ръка", обясни Добрев.
На вчерашното заседание на съвета за обществени консултации към парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете присъстваха само няколко депутати и нито един министър. Зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева се ограничи да заяви, че "с личните усилия на премиера България вече стана страна на пакта "Евро плюс", което е ангажимент за национална отговорна политика". Тя се похвали, че България е на второ място по добри показатели за дълг в ЕС след Естония и на пето по дефицит като процент от БВП. На въпрос на в. "Сега" какви са финансовите параметри на българския ангажимент към ЕМС пресцентърът на финансовото министерство отговори, че те ще са валидни едва след присъединяването на страната към еврозоната. Експерти по европейски въпроси обаче заявиха, че това не е вярно, защото България ще трябва да плати своя дял от 354 млн. евро след задействането на механизма през 2013 г. независимо дали дотогава ще влезе в еврозоната. Единственото облекчение ще бъде, че плащането ще е разсрочено на 5 вноски и че 12 г. ще бъде изчислявано по благоприятна формула заради ниския национален доход. След това делът й ще нарасне до почти 700 млн. евро, а при поискване държавата ще трябва да е готова да плати над 6 млрд. евро гаранции заради неплатежоспособни държави съгласно участието си в общия гаранционен фонд от 700 млрд. евро.
