16.01.2012

Системата на социалния диалог в България през последните две десетилетия показа своята
жизненост и ефективност. Това е една от малкото сфери, към които страната ни не е получавала критики от европейските институции. Основната причина за това е, че системата за партньорство бе изградена и вече повече от 20 години функционира на база принципи, които се прилагат в целия цивилизован свят и са формулирани в Конвенция 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и от България.


Важен факт е, че в преобладаващата част от всичките 27 страни в ЕС представителността се урежда съгласно международните норми, заложени в Конвенция 87 на МОТ, а само в 3-4 държави-членки това става чрез записи в закон. Освен това, законодателството в тези страни не е променяно през последните 20 години, докато в България това става на всеки 4 години, т.е. всяко ново правителство у нас желае да моделира по свои критерии социалния диалог.


Новите критерии за национална представителност на работодателските организации:

 

  1. Противоречат на основни принципи на международното и европейското законодателство и практика.
  2. Въвеждат ретроактивно действащи норми, които водят до дискриминационно третиране на организации с десетилетна история и принос към развитието на социалния диалог в страната. Основен правен принцип е, че със законодателни промени могат да се черпят права само в бъдещ период и че законите се прилагат към датата на тяхното осъществяване. Въвеждането на ретроактивни норми е изключително опасно явление, което руши доверието в институциите и създава възможност за изпълнение на политически поръчки.

 

Целият текст вижте по-долу.


 


Обръщение относно новите критерии за представителност на работодателските организации
Добави мнение