Изх. № 03-00-4 / 26.01.2010 г.

ПОЗИЦИЯ

 

ОТНОСНО: Възстановяване на пазара на труда в условията на икономическа криза и стартиране на големи национални проекти с частно финансиране

 

Протичащата остра икономическа криза нанася тежки и продължителни удари на експорта, инвестициите, производството, търговията, услугите, финансовата система. Изключително сериозни като мащаб и тенденции са и негативните последици за трудовия пазар. По данни на МТСП и Агенция по заетостта в края на м.г. нивото на безработица в страната достигна 9,13 %. При отчитане на данните на НСИ за постоянно нарастващия брой т.нар. обезкуражени лица (нерегистрирани и нетърсещи работа безработни), общото равнище на реалната безработица в края на м.г. надхвърля 13.8 %.

 

Бюджетните прогнози за 2010 г. за средно равнище от 11.4%, предполагат официално регистрираната безработица да надхвърли 13.7 % в края на т.г. При отчитане и на нерегистрираните трайно безработни и обезкуражени лица, както и нарастващия обратен поток на трудова миграция към страната, реалното равнище на безработица през декември 2010 г. се очертава да достигне критични прагове на социална поносимост (19-20 %, в зависимост от оценката за контингента от икономически активни лица). Следва да бъде взето предвид и вероятното забавяне (лаг) на търсенето на работна сила спрямо икономическия растеж, поради необходимостта от увеличаващо се нарастване на производителността на труда като условие за растеж в отделните сектори.

 

Последните индикации за постепенно, забавено и вероятно ниско като растеж възстановяване на българската икономика, липсата на осезаем значим ефект от предприетите антикризисни мерки, изискват компетентните държавни органи да предприемат незабавни допълнителни действия с бърз и мащабен ефект върху заетостта в краткосрочен и средносрочен план. Активните мерки и политики, осъществявани от МТСП и Агенцията по заетостта, вкл. по Националния план за действие по заетостта и ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, следва да бъдат допълнени с ускоряване стартирането на крупни проекти в основната инфраструктура, енергетиката, транспорта и мобилизиране на допълнителни частни финансови ресурси. Такъв тип мерки, действия и проекти следва да бъдат реализирани с минимален бюджетен ресурс, когато е заявен частен инвеститорски интерес и висока степен на предварителна готовност. Допълнително следва да бъдат преразгледани всички административни и регулативни пречки, възпиращи бързата реализация на един основен пакет от крупни национални проекти с частно участие и финансиране.

 

Като представителна организация на българския бизнес и работодатели, Българската стопанска камара изразява сериозна загриженост и предлага:

 

  1. Спешно да стартира работата по идентифицирането на големи национални проекти за незабавно концесиониране и публично-частни партньорства. При липса или забавено държавно и европейско финансиране съответните обекти да бъдат концесионирани при ускоряване на предварителната готовност (техническо и строително проектиране, отчуждителни процедури, разрешителни, ОВОС и др.) и при наличие на интерес от частни инвеститори и финансиращи институции, вкл.:

 

 

1.1.   Национална програма за ускорена газификация за бита и индустрията;

1.2.   Национална програма за саниране на жилищни и обществени сгради;

1.3.   Електронно правителство;

1.4.   Възстановяване и развитие на напоителната система и на хидроенергийното строителство (програма за 20 незавършени язовира);

1.5.   Концесиониране на пристанище Лом и рехабилитация на ж.п. линията Лом – Солун за гарантиране трафика от Солун през Лом за страните от ЕС

1.6.   Изграждане на хидрокаскада на р. Дунав при Никопол - Търну Мъгуреле и Силистра – Калъраш за гарантиране на навигацията и пътните връзки, проектиране и строителство на нови мостове на р. Дунав при Оряхово-Бекет и при необходимост на Силистра-Калъраш;

1.7.   Магистралите участъци от “Струма”, “Хемус”, “Черно море”, “Русе-Ст.Загора-Кърджали”, Северна околовръстна дъга на София, София-Калотина,

1.8.   Връзките между магистралите “Струма” и “Тракия”, и “Тракия” и “Хемус”

1.9.   Транспортни тунели при Шипка, Петрохан, Троян-Кърнаре;

1.10. Изграждане на магистрала (Одрин) – Лесово – Ямбол – Шумен – Силистра за гарантиране на алтернатива за гарантиране на трафика от Близкия Изток към Европа.

1.11. Изграждане на магистрален участък София – Банкя – Брезник (връзка с магистрала Белград - Скопие) за едновременна автовръзка с Белград и Скопие

1.12. Газопровод Турция-България, Гърция - България;

1.13. Ro-La терминал Турция - р. Дунав;

1.14. Възстановяване на проектните скорости в жп-мрежата по коридори 4, 8, 9 и 10 и високоскоростни жп-линии, двупътна жп-линия за смесено движение (пътнически и товарни влакове) с повишени скорости на движение Видин – София – Кулата;

1.15. Реконструкция и модернизация на жп-линията София – Пловдив – Бургас;

1.16. Транспортна връзка между Аерогара София (терминал 2) и Централна жп-гара

1.17. Развитие на транспортните (жп и пътни) връзки между Русе и Варна

1.18. Автоматизирана GPS-система за управление на вагонния парк.

 

  1. Да се предприемат мерки за привличане на свеж финансов ресурс, вкл. чрез:

2.1.   Продажба на емисии по Протокола от Киото;

2.2.   Продажба на държавното участие в „Марица Изток”, „Белене”, електроразпределителните дружества и др.

 

  1. Да се ускорят всички видове плащания на държавата и общините към бизнеса (ДДС, акцизи, обществени поръчки, средства по европейските проекти и програми и др.

 

  1. Активна политика за възстановяване на селското стопанство, вкл. комасация на земята;

 

  1. Трансформация на военнопромишления комплекс.

 

БСК предлага в спешен порядък да бъде подготвен списък с потенциални проекти за концесиониране, който да бъде публично оповестен и незабавно обсъден с представители на заинтересованите инвеститори. При възприемане на настоящото предложение БСК е готова да създаде необходимата организация и съдействие от страна на съответните браншови организации.

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БСК

 


Позиция на БСК относно проблемите на пазара на труда, вследствие икономическата криза
Добави мнение