Относно: Предложения на БСК по законопроекта за почвите (Ваш № М-653-11-            36/19.10.2006г. и № 753-11-6/14.02.2007г.)

Уважаеми господин Божинов,

Във връзка с проведеното заседание на Комисията по околна среда и водите и приемане на първо гласуване на Законопроекта за почвите, с настоящето БСК предлага внасянето на следните изменения и допълнения в текста:

1. В ДР, §1, т.7 да претърпи редакция като включи заместващ термин и съответно определение само за „замърсени земи (площи)”, а именно:

„7. „Замърсени площи” са площи, при които е налице преднамерено или непреднамерено внасяне на повърхността или в почвения слой на опасни вещества, с изключение на замърсявания предизвикани по въздушен път или от неизбежни природни явления, при които се акумулира замърсяване застрашаващо почвените функции или е налице повишен риск за човешкото здраве и околната среда.”

Допълнително следва да бъде въведен и дефиниран терминът „рискови зони” или „нарушени/увредени площи (земи)”, който частично се припокрива със сегашния термин „увредени почви”, както следва:

„8. “Увредени площи” са площи за които са налице проучвания, или достатъчни основания да се допусне, че са налице или се очаква в близко бъдеще да протекат един или няколко процеси деградиращи почвите, включително които са ерозирани, вкислени, засолени, повърхностно преовлажнени и заблатени, уплътнени, запечатани, механично разрушени, с намалено почвено органично вещество, със загуба на почвено биологично разнообразие, наводнени или опустинени.”

Предложените термини и определенията се основават на съдържанието и критериите от чл. 9 и чл. 6 от Предложението на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на основна рамка за защита на почвите и за промяна на Директива 2004/35/ЕС - COM(2006)232 final.

Въведените нови определения за “рискови зони” (risk areas) и “замърсени площи” (contaminated sites), позволява да бъдат възприети основни елементи (критерии) за тяхното идентифициране, вместо общия термин “Увредени почви” по т. 7 от § 1 на ПЗР на законопроекта.

2. В Сегашната Глава шеста Мониторинг на земите и почвите, Национална информационна система за почвени ресурси и собствен мониторинг се преномерира и преименува както следва:

„Глава четвърта Инвентаризация на замърсени площи и рискови зони. Национална система за мониторинг на земите и почвите”

Съответно:

- в сегашния член 23, ал. 2, отпадат думите „прогнозиране на тяхното развитие”, а в края се постави запетая и добавят думите „идентифициране и инвентаризация на увредени и замърсени площи”.

- в сегашния член 26, ал. 1, т.1 в края се постави запетая и добавят думите „както и на рисковите зони и замърсени площи”;

- включи се текстът на сегашния чл. 18 (без т. 3) след сегашния чл. 26;

- след това се добави текстът по сегашния чл. 10 (мониторинг на рисковите зони – увредени земи, осъществяван от Министър на регионалното развитие и благоустройството);

- удължат се сроковете за съхраняване на данни от мониторинга (значително по-дълго от предвидените 6 години в чл. 27, ал. 6).

- текстът на чл. 25 се включи систематично след сегашния чл. 28, доколкото подготовката на национален доклад за състоянието на земите и почвите, е резултат от текущата инвентаризация и други предхождащи мерки по мониторинга.

3. Допълнително (например като втора алинея в сегашния чл. 24) следва да бъде включен текст за инвентаризация на увредените и замърсени площи при които е неизвестен извършителя, вкл., поета е отговорност на държавата в рамките на реституцията и приватизацията извън площадките и съответните имоти (т.н. orphan sites). Съответно се въвежда нова т.9 в ДР, §1:

„т.9 „Изоставени нарушени площи” – са увредени и/или замърсени площи при които извършителя е неидентифициран, замърсяването е възникнало преди приватизацията и/или реституцията, и съответната отговорност за отстраняване на екологични щети е поета от държавата.”

Съответно следва да се промени номерацията на останалите точки от §1.

4.1 Текста от сегашните „Глава четвърта Възстановяване функциите на почвата” и „Глава пета Национални и общински програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите” се обединяват систематично в нова:

„ Глава пета Възстановяване и рекултивация на увредени и замърсени площи ”.

4.2 В плановете и програмите по сегашната Глава пета, се въведе изискване за приоритизация на рисковите зони и замърсени земи с оглед фазиране във времето на мерките за възстановяване и рекултивация и т.н.

4.3. Регламентират се работещи финансови механизми за реализация на мерките за възстановяване и рекултивация с участие на държавния и общински бюджети, частен сектор (вкл., срещу придобиване на „нарушени площи” (orphan sites) и поемане от държавата на отговорността за отстраняване на екологичните щети.

4.4. Включване/дефиниране на цели за намаляване на риска и ограничаване внасянето на опасни вещества в почвите като част от националните и общински програми.

Предложените промени дават възможност, след окончателно приемане на проекта на директива на ЕС за установяване на основна рамка за защита на почвите и за промяна на Директива 2004/35/ЕС-COM(2006)232 final, чрез последващи изменения и допълнения на закона относително безконфликтно да бъдат:

-          регламентирани дейностите, замърсяващи почвите (по анекс ІІ на проекта на директива) за които задължително се извършва оценка на риска и инвентаризация на площите, вкл., и при внасяне на опасни вещества в количества посочени в Директива 96/832/ЕС или се извършват дейности по Директива 96/61/ЕС (респ. Прил. 4 Закона за опазване на околната среда);

-          допълнително прецизирани замърсяването на почвите от внасяне на опасни вещества по Директиви 67/548/ЕС и 1999/45/ЕС (за които следва да бъдат дефинирани цели за намаляване на риска и ограничаване внасянето на опасни вещества в почвите);

-          създаване в рамките на националната информационна система за мониторинг на земите и почвите на три регистъра (на замърсените площи, на увредените площи и на изоставени нарушени площи), като допълнително се поддържа информационна система за наличните почвени ресурси;

-          последваща, фазирана (до 25г.) във времето инвентаризация на “рисковитe зони” и “замърсените площи”, вместо фокус върху проучване, инвентаризация и мониторинг на общите почвени ресурси (значително по-обмени, продължителни и скъпоструващи дейности);

-          по-точно определяне на компетентните органи за инвентаризацията “рисковитe зони” и “замърсените площи”, определяне на отговорности за идентифицирането, обща координация, а не само по подържането на регистъра по сегашния чл. 18, ал. 3 (по сегашния проект функциите и задълженията остават фрагментирани между МОСВ/ИАОС по чл. 5, ал. 1, т. 6, МЗ по чл. 9, т. 3 и МРРБ по чл. 10, МЗГ по чл. 26, ал.1);

-          въвеждането на процедури за мониторинг, вкл., отлагателни периоди за териториален обхват (до 25г. от приемане на директивата);

-          определяне съдържанието и обхвата на проучването за състоянието на почвите (замърсители, гранични концентрации, свързани със значимо въздействие върху човешкото здраве и ОС);

-          задължението за продавача/купувача на замърсени/увредени земи върху които са извършвани или се извършват дейности замърсяващи почвите в приложното поле на директивата, да подготвя доклад (проучване) за състоянието на почвите преди всяко прехвърляне на имота и го предоставя на компетентните органи.

С уважение,

                        Божидар Данев

                        Председател