ОТНОСНО ОБЕДИНЕНИЯ ПРОЕКТ ЗА ПРОМЕНИ В ДОПК

Българската стопанска камара подкрепя всички законодателни инициативи за усъвършенстване на данъчното законодателство, своевременно транспониране на изискванията на правото на ЕС, въвеждане на ясни и недвусмислени норми, опростени и прозрачни процедури за подобряване на бизнес средата. По предложения обобщен законопроект изразяваме следното становище и предложения:

1. По §4, чл.32, ал.4: С предложената промяна се намаляват възможностите на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) да бъде информирано. Въвеждането на съюза „или“ означава НАП да използва дин от двата начина за информиране, предвидени при особения ред на връчване на съобщението чрез прилагане към досието. Така отпада задължението на НАП за информиране на ДЗЛ и по двата способа едновременно - чрез поставяне на определено за целта място в териториалната дирекция и чрез публикуване в Интернет. Предлагаме следната редакция на ал.4, с която се запазва задължението на НАП за информиране на ДЗЛ и по двата начина, като „или“ се замени с „и“:

„ал. (4) Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува в Интернет.“

2. По §7, глава осма, раздел II, нов чл. 59а - заявяваме категорично несъгласие с предложението на Министерски съвет "органът по приходите да може да изисква пояснения от страна в ревизионното производство по реда на чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)" и предлагаме народните представители да не го приемат, тъй като:

• Двете производства са различни по своя характер. В производството по АПК се оспорват административни актове, докато в производството по ревизионни актове, страна се явява самата НАП. Основа за действията на НАП е самият ДОПК, като пряката цел е установяване на задължения в ревизионният процес и събиране на публичните задължения, които могат да бъдат оспорени по административен ред. При това отделните процедури са уредени в два различни акта от еднаква висока степен. Направеното предложение е за призоваване по реда на чл. 45 от АПК, но двата кодекса имат различна дефиниция за страните и приложимите процедури.
   
• В конкретния случай не са изяснени статута, правомощията и способите за комуникация между страните в ревизионното производство с което се създават условия за административен произвол, неправомерен натиск върху физически лица и разширени възможности за потенциално елиминиране от пазара на предприятия – страна в производствата вкл., за които в крайната фаза се констатират незначителни или никакви нарушения.
   
• Понастоящем административният орган по приходите има право в ревизионното производство да изисква документи, справки и писмени обяснения по реда на чл.56 и чл.57 от ДОПК от проверяваното лице, от лицата, които го представляват, както и от трети лица, и никой няма право да отказва  да даде такива, освен роднините на ревизирания субект и лицата, които с обясненията си биха предизвикали наказателно преследване срещу себе си или свои роднини.
   
• Не е представен анализ на производствата по ДОПК от който да е видно, че писмените обяснения не са достатъчни и са необходими други способи, както е посочено в мотивите към законопроекта.
   
• Не са представени ясни и убедителни аргументи за необходимостта от увеличаване на правомощията на НАП, доколко подобни функции са присъщи на приходната администрация и не са оценени възможните рискове от злоупотреба с тези нови правомощия.
   
• Неясна е доказателствената сила на дадените пояснения на място и начина на тяхното валидиране, съхранение и използване.
• На приходната агенция и нейните служители се предоставят неприсъщи функции, специфични методи и инструменти, използвани от органите на дознанието и следствието, за които служителите нямат необходимата подготовка.
   
• Не е представена оценка на въздействието на необходимия допълнителен административен капацитет и бюджетни разходи и очакваните ефекти.
• Предлаганата промяна ще доведе до повишаване на разходите на бизнеса и в частност на малките предприятия, ще нарасне необходимостта от ползване на юридически консултации и адвокатски услуги.
   
• Разширяват се инструментите за селективен натиск върху бизнеса, конкретни физически лица – служители и собственици на съответните дружества при неизяснени процедури и условия за осъществяване на непосредствени контакти с длъжностни лица, създават се допълнителни възможности за корупционни действия и практики от страна на служителите на приходната администрация.
   
• Предложенията увеличават значително административната тежест, категорично не съдействат за съкращаване сроковете за приключване на административните производства и силно контрастират с нереализираните предимства и възможности на електронните услуги, управление и контрол върху стопанската дейност и администриране на данъчните задължения.
   

3.  По §12, чл. 129, ал.5 т.3: Не следва да се отменя правото на ДЗЛ да получи присъдените в негова полза суми, обезщетения и направените разноски при спечелване на дело. Това означава НАП да не носи отговорност за неправомерни своите действия и тежестта в съдопроизводството да падне изцяло върху ДЗЛ независимо от изхода на съответното производство. Сегашният текст на т.3 гарантира на ДЗЛ в случаите, когато ревизионният акт пада в съда, че направените от него разходи ще бъдат възстановени. Предлагаме предложението да отпадне.

4.  По §22, чл. 172, ал.1 т.1: Промяната предвижда безкрайно разтягане на производството по установяване на публичното вземане до издаването на ревизионния акт вместо действащото ограничение от една година. Това не е в интерес както на бизнеса, така и на държавата и насърчава мудност и безотговорност при изпълнение на задълженията на администрацията и влошава условията за бизнес. БСК предлага предложението да отпадне.

5. По §25, чл. 182: Отмяната на ал. 1 и ал. 2 отново разширява възможността за бездействие на НАП, която по досегашния ред задължително да уведомява ДЗЛ за последствията преди да бъдат предприети действия за принудително събиране на задълженията. Не подкрепяме отмяната и на ал.6, която предвижда срок за предприемане на действия в случаите на погасяване на задължението или предоставяне на обезпечение, като предлагаме следната редакция: «(6) При погасяване на задължението или при предоставянето на обезпечение в размера на главницата и лихвите органът, установил вземането е длъжен служебно в 3-дневен срок да предприеме действията по реда на ал.5.»

6. По §37, чл. 234, нова ал.6: Не следва императивно да се приема че иззетите вещи са изоставени след 3-месечен срок. Предлагаме накрая, в изречение второ след „постановление“, да се постави запетая и да се добави следния текст: „освен в случаите, при които длъжникът е извън страната или във фактическа невъзможност да прибере иззетите вещи.“

7. По §38, чл. 235, ал.2 и нова ал.5: С предвидените промени се нанася пряка щета на длъжника. Длъжникът не само няма да бъде уведомен от публичния изпълнител за оценката (респективно за размера на задължението), но се отнема и правото на обжалване, поради което предложената промяна не следва да се приема.

8. По §39, чл. 236: Предложената отмяна на сега действащия чл.236 отнема правото на длъжника при несъгласие, да поиска възлагане на нова контролна оценка. На практика се отнема правото на длъжника за оспорване при несъгласие с оценката определена от публичния изпълнител, както и сроковете, реда и начина за извършване на новата оценка. Лишаването от правото на обжалване при несъгласие, нанася пряка вреда на длъжника и поставя го в неизгодна и зависима позиция. Промяната не следва да се приема, както и свързаните предложения по §42 за промени в чл.241, ал.1.

9. По §52, чл. 238, ал.5: Изказаните съображения предходните две точки се отнасят и до съсобственика - недлъжник, на който също се отнема правото на информиране и на възможността за възлагане на нова контролна оценка по реда на чл.236.

10. По §71: Допусната е техническа грешка - влизане в сила на закона от 01.01.2016 г., а не 2015 г.

11. Предлагаме в чл.131, ал.1 действащият принцип на „мълчаливият отказ“ да се замени с „мълчаливо съгласие“, а реда за обжалване да се отнася при произнасяне с отказ за възстановяване. Крайно време е да бъдат внесени промени в реда за произнасяне на органа по приходите по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване, доколкото прилагането на мълчаливия отказ стимулира мудността и безотговорността на администрацията и влошава бизнес средата.

12. В чл. 12, ал. 1, следва да се създаде нова т. 17 със следното съдържание: „17. Издава юридически обвързано становище по искане на ДЗЛ по определен казус в 14-дневен срок от постъпване на искането.”

Република България, остана единствената страна в ЕС, в която не са предприети действия за законодателно уреждане на този въпрос. Създаването на норма в тази връзка ще създаде условия за предсказуемост и сигурност на правната среда за ДЗЛ, че не са в нарушение на закона при многобройните случаи при които съответните законови и подзаконови разпоредби дефинират неясни задължения и алтернативно тълкуване. Издаването на такива становища от НАП при неяснота относно прилагането на дадена правна норма ще се създаде реални възможности, ДЗЛ да приведат дейността си към изискванията  за еднакво тълкуване и прилагане на данъчното законодателство в цялата страна при по-сложни случаи. 

***

СТАНОВИЩЕТО НА БСК е изпратено до
Комисията по бюджет и финанси при 43-то НС
и до всички парламентарни групи.