ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И ГРУПА Н.ПР.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, 

Предвид изключително кратките срокове от внасянето на Законопроекта за концесиите до разглеждането и гласуването му в ресорните парламентарни комисии, както и големият обем на законопроекта, изпращаме на вниманието Ви предложения по някои принципни въпроси, които считаме, че следва да бъдат обсъдени от народните представители:

1. По финансово-икономически елементи на концесията

Законът предвижда икономическият баланс на концесията да се поддържа през целия период. Уредени са и хипотезите, при които, след като е нарушен икономическият баланс, всяка от страните може да поиска изменение, ако такова е предвидено. Считаме, че с оглед на правната сигурност, е необходимо да се уреди нормативно механизъм за проследяване (задължено лице от страна на концедента, срокове и периодичност), както и да се уредят хипотезите, какво се случва, когато е нарушен икономическият баланс, но никоя от страните не поиска изменение или изменението не е предвидено с клауза за преразглеждане.

2. По условията за възлагане на концесията

2.1. Следва да се преразгледа възможността да не се поставят като условие за участие изисквания към професионалните или техническите възможности на икономическите оператори и/или към тяхното финансово или икономическо състояние. Изискванията за „националните“ концесии би следвало да бъдат идентични с тези, предвидени за концесиите с трансграничен ефект (респ., националният интерес да бъде еднакво защитен с европейския).

2.2. Размерът на концесионното възнаграждение, когато такова е предвидено, да бъде задължителен критерий за оценка на офертите. В момента задължителни критерии са само срокът и плащанията от концедента.

2.3. Предвижда се при евентуално разваляне на концесията, дори по вина на концесионера, държавата да изплати направените от него инвестиции на концесионирания терен. Този запис в голяма степен води до осуетяване на прекратяването на концесията.

2.4. Заложените текстове дават право на концесионера да ползва съседни територии, а също така, да придобива собствеността върху съоръженията, изградени върху концесионната площ. Досега тази собственост беше държавна.

2.5. Когато приходите от концесията не са достатъчни, с цел да се елиминира или намали доплащането от страна на концедента за сметка на държавния или общински бюджет, следва да се предвиди възможността за предоставяне на право на концесионера да извършва и други търговски дейности извън концесионната.

2.6. Следва да се предвиди възможност концедентът да постави изискване за сключване на концесионен договор с публично-частно дружество, с цел упражняване на контрол върху дейността му.

2.7. Следва да се дефинира по-точно понятието „социална поносимост“ като основание за доплащане от концедента към концесионера при „несамофинансиращите“ се концесии. 

2.8. Условията за избор на оператор при концесиониране на еднотипни обекти в инфраструктурата (летища и др.) следва да стимулират конкуренцията в предоставяне на съответните услуги, а не да се създават нови монополи.

2.9. Считаме, че е необходимо да се предприемат и необходимите стъпки за обновяване и доразвиване на Националния концесионен регистър, който е важен източник на информация, осигуряващ публичност и прозрачност, и позволяващ извършването на различни аналитични разрези. Важен елемент от него следва да бъде финансово-икономическият модел на концесията.

В заключение, текстовете на закона създават условия за изграждане на нови големи инфраструктурни обекти, освобождавайки администрацията от неприсъщи дейности, водещи до неефективно използване на публични средства.

С уважение,

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател