18.09.2017

Вижте документа в PDF и MS Word формат.


18.09.2017 г.

ДО
Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:
Г-ЖА СУЛТАНКА ПЕТРОВА
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

Във връзка с обсъждане на Концепцията за реформиране на системата за експертиза на работоспособността предлагаме на Вашето внимание

ПРЕДЛОЖЕНИЯ 
на Асоциация на организациите на българските работодатели 
относно Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността

I. Общи положения

1. Въвеждане на принципа за оценка на вид и степен на функционалните увреждания, които са извън типичните за възрастта промени.

Оценката да се прави въз основа на медицинска документация по съответния проблем, проследена в динамика – 3 години назад (която да се изисква от посочения от лицето лекуващ лекар/болница по служебен път), а не по последна епикриза и/или консултации от различни специалисти – 1 месец преди явяване за експертиза.

Необходимо е ускорено въвеждане на електронно здравно досие – основен източник на медицинска информация за лицето.

При разминаване в данните от медицинската документация по съответния проблем да се изисква изследвания и прегледи от доверени лекари на всеки етап от експертизата – като в МЗ, така и при оценка на работоспособността.

2. Въвеждане на International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF) като модел за оценка на функционални увреждания, с позитивна и негативна оценка на възможностите на хората с увреждания да изпълняват трудовите си задачи с обхват: оценка на пригодност за конкретното работно място/ длъжност; за основната професия; за общия трудов пазар.

3. Цел на позитивната оценка следва да бъде функционалната дееспособност на ХУ и създаване на възможност за подкрепа за участие в трудовия и социалния живот в обществото.

4. Персонализиране на отговорността на лекарите в цялостния процес на експертизата. Да се предвиди механизъм за контрол на всички етапи от процеса.

5. Експертизата следва да съдържа:

  • точно и ясно формулирани препоръки за медицинска и трудова рехабилитация, в това число трудоустрояване с активно участие на представители от работодателите, в това число трудови медици, за определяне на продължителност, обхват и отговорности при трудоустрояване на хората с увреждания в предприятията. Оценка на ефективността на трудоустрояването в процеса на експертизата;
  • при последваща оценка на хората с увреждания да се изисква оценка на ефективността от предприетите мерки при лицето по отношение на ефективността от медицинска и/или трудова рехабилитация/трудоустрояване.

6. Финансова подкрепа при адаптиране на работните места за хората с увреждания в рамките на предприятието, както и осигуряване на средства за работодателя при трудова/ професионална рехабилитация.

7. Пенсионно-осигурителната система, основана на оценка на работоспособността, като се прилагат следните правила:

  • при възможност лицето да работи 6 и повече часа на ден – няма право на пенсия;
  • частична загуба на работоспособност от 3 до 6 часа дневно (за повече от 78 календарни седмици) – има право на частична пенсия (равна на 50% от пенсията за инвалидност);
  • при продължителна неработоспособност за професията – изплащане на пълна пенсия за инвалидност, преквалифициране;
  • пълна загуба на работоспособност за конкретното работно място(лицето е работоспособно по-малко от 3 часа дневно) – има право на пълна пенсия за инвалидност само след изчерпване на възможностите медицинска и/или трудова рехабилитация.

8. Ясно документирани отговорности на трудовите медици, консултиращи работодатели и работещите относно мерки за адаптиране, трудоустрояване и динамично проследяване на ефекта от предприетите от Работодателя мерки за поддържане на функционалната дееспособност на хората с увреждания.

II. Предложения за обхват и съдържание на медицинската експертиза

1. В Наредба за медицинската експертиза да се регламентират:

  • нова методология за оценка на вида и степента на увреждане, а не на характерни за възрастта заболявания;
  • изисквания за съвместимост на оценката с International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF);
  • персонализиране на отговорността на лекарите, извършващи оценката по увреждания;
  • необходимост и препоръки за медицинска рехабилитация;
  • определяне на знаците според вид и степен на увреждане – /знак за незрящ, за невъзможност за самостоятелно придвижване, за глух и т.н./, които определят по-нататък последващата оценка за социална подкрепа.

III. Предложения на експертизата на работоспособността

1. КЕР трябва да формулира еднозначни и ясни указания за работодателя какви дейности може и какви не може да извършва лицето с установените увреждания.

2. КЕР трябва да даде отговор на следните въпроси:

  • а) има ли пълна загуба на работоспособността за конкретното работно място/ професия/общия трудов пазар (100%);
  • б) има ли ресурс за изпълнение на трудовите задачи/професията и при какви условия (времетраене на работното време, ергономични условия, изисквания към работната среда и др.);
  • в) при липса на възможност за трудоустрояване в предприятието следва да се прави оценка от социолози, психолози, ергономи, трудови медици и др. относно възможности за преквалификация /трудова рехабилитация/ или насочване към предприятия за инвалиди – ТПК.

IV. Предложения за трудоустрояване

  1. Ако предприятието (комисията по трудоустрояването) прецени, че не може да изпълни препоръките на КЕР, Работодателят има право да обжалва решението на Комисията с мотиви.
  2. С наредбата за трудоустрояване ясно да се регламентират отговорностите на всички заинтересовани страни в процеса относно функции, задачи, оценка от ефективността на предприетите мерки, в т.ч. на трудовия медик.
  3. Да се регламентират финансовите ангажименти на осигурителния институт за доплащане на лицето на компенсация до размера на работната заплата за пълно работно време – работодателят заплаща действително отработеното време, а остатъка до 8 часа – НОИ.
  4. Да се предложат законодателни промени за осигуряване на финансови средства за подкрепа на Работодателя при необходимост от адаптиране на работната среда и за преквалификация на лицата с трайно намалена работоспособност, ако е възможно в самото предприятие.
  5. Необходимо е да се ревизира законовата и поднормативна база, касаеща местата за трудоустрояване на ХУ в предприятията. Да се прецизира необходимостта от работни места за трудоустроени в рискови предприятия и за рискови професии.

V. Считаме за необходимо да бъдем текущо информирани за предложенията за нормативни промени и да бъде осигурено участието на наши експерти в обсъждането им.

С УВАЖЕНИЕ,

за „АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ”:
Васил Велев – председател на УС

за „БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС”
Божидар Данев – изпълнителен председател

за „БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО – ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА”
Цветан Симеонов – председател на УС

за „КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КРИБ ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС”
Кирил Домусчиев – председател на УС


Предложения на АОБР по проекта на Концепция за реформиране на системата за експертизата на работоспособността
Добави мнение