ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА КФН, ПУБЛИКУВАН ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ

УВАЖАЕМИ Г-Н ГОРАНОВ,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за Комисията по финансов надзор (КФН), с настоящото БСК представя следното становище и предложения:

1. В представения проект е необходимо да бъдат добавени по-високи изисквания за квалификация и професионален опит към лицата, които заемат длъжности като членове и в администрацията на КФН.

Защитата на осигурените и застрахованите лица, както и на инвеститорите на капиталовия пазар налага компетентен и независим финансов надзор, който да се ръководи и упражнява от лица, ползващи се с добро име сред професионалната общност, с доказан опит, умения и авторитет. Подобни изисквания следва да кореспондират със:

• значителното завишаване на изискванията към  управителните и контролни органи на застрахователите, съгласно Кодекса за застраховане, пенсионноосигурителните дружества (ПОД), съгласно проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, инвестиционните посредници и проекта на Закон за пазарите на финансови инструменти.
• предложения текст в параграф 1 от ЗИД на ЗКФН относно възнаграждението на председателя и другите членове на Комисията, съгласно който възнаграждението не може да е по-ниско от средното възнаграждение с постоянен характер на членовете на управителните органи в инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, презастрахователите и пенсионноосигурителните дружества.

2. Считаме за неприемливи предложенията в чл.7 ал.3 и чл.21. ал.3, с които на практика размерът на допълнителното материално възнаграждение за членовете и служителите на КФН се определя с „вътрешните правила за работната заплата“, приети от самата Комисия.
3. Предлагаме внасяне на промени в текста на чл. 28, ал. 3, т. 4 от ЗКФН, като събраните суми от наложени имуществени санкции и глоби да бъдат насочвани към държавния бюджет.

Директното обвързване на санкциите и глобите с възможностите за допълнително материално възнаграждение за членове и служители на КФН създава предпоставки за самоцелно налагане на имуществени санкции и глоби, базирано на фискални съображения, особено като се имат предвид силно завишените размери на санкциите в приложимото към небанковите финансови институции и емитентите законодателство. Санкционната политика не следва да се превръща в основен източник за финансиране на надзорните органи.

4. Предлагаме всички излишъци от такси, събирани от държавните институции над действителните разходи за предоставяне на съответните публични услуги, да бъдат внасяни като постъпления в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд).

БСК отстоява позицията, че българската администрация следва да бъде ограничена от практиката да се облагодетелства материално от непрекъснато повишение на таксите върху бизнеса.

5. Още веднъж призоваваме КФН и НС да ограничат практиката си за иницииране на прибързани и многократни промени в нормативната уредба на финансовия пазар в България.

Развитието на финансовия пазар в България изисква наличието на правна рамка, която да създава стабилна, устойчива и предвидима среда за всички участници. За съжаление в последните години се забелязва практиката КФН да инициира непрекъснато промени в нормативната уредба (за последните 10 г. само Закона за КФН е изменян и допълван 20 пъти, т. е. средно по 2 пъти в годината), което не е добър индикатор за качество и обоснованост на подобни чести нормативни инициативи.

С УВАЖЕНИЕ,

/п/

БОЖИДАР ДАНЕВ