СТАНОВИЩЕ НА БСК ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

ДО

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ

„НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“

Г-Н ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ

КОПИЕ:

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР

НА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА

Г-ЖА ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА

Изх. № 03-00-16/12.06.2019 г.

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗИД на ЗМИП), публикуван на портала за обществено обсъждане на 06.06.2019 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Със ЗИД на ЗМИП, публикуван за обществено обсъждане се транспонират изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 Май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (текст от значение за ЕИП).

Във връзка с привеждане на националното законодателство в съответствие с европейските норми в областта на пране на пари и финансиране на тероризма, през 2018 г. беше приет изцяло нов Закон за мерките срещу изпиране на пари, изменен вече 5 пъти, в рамките на малко над 1 година след неговото приемане.

Обръщаме внимание на необходимостта от системен подход при транспониране на европейското законодателство, особено при сложни и специфични материи. Множеството изменения на всеки нормативен акт създават правна несигурност у задължените субекти и практиката показва, че подобен подход нерядко предизвиква хаос.

С настоящето искаме да изразим несъгласие с избрания подход за транспониране на част от новите задължения, произтичащи от текста на Директива (ЕС) 2018/843, а някои от тях и не намиращи правна опора в нея. Категорично се противопоставяме на изискването, въведено с новата алинея 8 на чл. 63 на ЗМИП, с която се изисква от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания лица и лицата за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 да уведомяват Агенция по вписванията, когато действителните им собственици откажат предоставянето на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по чл. 61, 62 и предходните алинеи, скрепено със съответната санкция по реда на чл. 118 на ЗМИП.

Не става ясно какви са мотивите на вносителите за това задължение, освен да се улеснят административно-наказващите органи да наложат предвидената глоба или имуществена санкция за действителния собственик. Такова изискване не съществува в Директива (ЕС) 2018/843. В ЗМИП е предвидено задължение за вписване на обстоятелства за действителния собственик, за неизпълнението на което се дължи и съответната глоба или имуществена санкция.

Евентуален отказ на действителния собственик да предостави необходимата информация е обстоятелство, което задълженото лице би могло да я използва в своя защита, в хода на едно административно-наказателно производство, водено срещи него, а не като е задължено да „доносничи“ пред Агенция по вписванията. Обръщаме внимание, че Агенция по вписванията има различни функции и изграден експертен капацитет.

Разширяването на контролните правомощия на Агенцията по ЗМИП, безспорно ще изисква допълнителен финансов и човешки ресурс и капацитет. И сега Агенцията ще е изправена пред затруднение да изпълнява контролна функция по отношение на лицата не са изпълнили задължението си да заявят за вписване обстоятелства по чл. 63, ал. 4 по ЗМИП, тъй като с последните изменения на закона, всеки отделен случай ще изисква изследване на структурата на собствеността от страна на служители на агенцията, за да се прецени, дали попадат в изключенията по чл. 63, ал. 5 и 6.

Възразяваме и срещу изискването, предвидено в новата алинея 12 на чл. 63 на ЗМИП, съгласно което „При установено несъответствие между установената информация за действителен собственик на клиент и информацията за действителен собственик, вписана в съответния регистър, лицата по чл. 4 уведомяват и прокурора, като му изпращат всички събрани материали“.

Изискването е непропорционално и не произтича от изискванията на директивата. С изменения текст на чл. 30, пар. 4 на Директива (ЕС) 2015/849, от задължените субекти се изисква да съобщават за всякакви несъответствия между информацията за действителния собственик, налична в централните регистри, и информацията за действителния собственик, с която те разполагат.

Тъй като контролен орган по прилагане на ЗМИП е дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, считаме, че информацията за констатирани несъответствия, следва да бъде предоставена на нея. Прокуратурата следва да бъде уведомявана въз основа на преценка на компетентния контролен орган, а не на задължените лица.

Още повече, че чл. 205 на НПК изисква от гражданите да уведомят орган на досъдебното производство или друг държавен орган, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, а не при съмнение за административно нарушение. В допълнение, считаме, че следва да се отмени разпоредбата на сега действащата ал. 10 на чл. 63 на ЗМИП, съгласно която „Лицата по чл. 4 предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", когато при изпълнение на задълженията си по този раздел установят данни за нарушение по ал. 1 - 5, извършено от клиент, който е лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1.“

Разпоредбата е неясна, доколкото не се разбира какво се има в предвид под „нарушение“, тъй като алинеи от 1 до 5 касаят регистрите, в които следва да се вписват обстоятелствата по чл. 63, ал. 4, процесуалния ред и данните, подлежащи на вписване. В този смисъл, хипотетичното нарушение, което може да бъде констатирано от лицата по чл. 4 е, че подобна декларация въобще не е подадена.

Следва да остане единствено задължението за предоставяне на информация, при констатирано несъответствие, каквото е и изискването на директивата. Информация за изпълнение на задължението за подадени декларации по чл. 63, ал. 4 на ЗМИП следва да се обменя по реда на чл. 63, ал. 9, във връзка с чл. 123 на ЗМИП.

Описаните по-горе предложение не отговарят на принципа за пропорционалност и създават условия за нанасяне на вреди, в т.ч. и репутационни на фирмите, вкл. и чрез злоумишлени действия на конкуренти, без това да спомага за постигане на целите на действащото законодателство в областта на пране на пари и борба с тероризма.

С уважение,

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Радосвет Радев)