26.03.2020

 

Изх. №03-00-14 /26.03.2020 г.

 

ДО

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

НА РЕРУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

С Т А Н О В И Щ Е 

ОТНОСНО: Проект на Закон за индустриалните паркове

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

БСК принципно подкрепя публикувания в портала за обществени консултации проект на Закон за индустриалните паркове, като мярка за стимулиране на инвестиционния процес в България и създаване на благоприятна бизнес среда.

По отношение на конкретните текстове, при разглеждане на проекта на закона, установихме някои противоречия и несъответствия на отделни разпоредби в закона с други основни негови разпоредби и с негови основни принципи, залегнали във философията и целта му, поради което използваме възможността с настоящото становище да дадем конкретни предложения за изменения в проекта.

На първо място, предмет на закона, очертан изрично в чл. 4, е индустриалният парк като обособена територия, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия най-малко за производствени дейности. В тази връзка, подкрепяме заложените в чл. 5, чл. 6 и чл. 7 минимални изисквания за признаването на дадена територия за индустриален парк, а именно: да има действащ ПУП и минимални площи, както и да е изградена вътрешна техническа инфраструктура, вкл. транспортно-комуникационна система, водоснабдителна система и електроразпределителна/електропреносна мрежа. Предлагаме в чл. 7, ал. 1 да бъде добавена и канализационна система за отпадни и дъждовни води, като задължителен елемент, без който функционирането на индустриалния парк е невъзможно.

В пряка връзка с гореизложеното, в чл. 21, ал. 2, т. 2-10 са посочени обстоятелствата, които се вписват в регистъра на индустриалните паркове, между които и данни за поземлените имоти на територията на парка, вкл. техните идентификатори по кадастралната карта и данните за изградената вътрешна техническа инфраструктура, включително относно въвеждането й в експлоатация. В чл. 30 от закона е предвидено вписването в регистъра на индустриалните паркове да се извърши след сключване на договора за експлоатация, а когато операторът е и собственик на индустриалния парк – след приемане на решението за създаване на индустриалния парк. Посочено е, че операторът подава заявление за вписване на индустриалния парк в Регистъра на индустриалните паркове. Заявлението е по образец, утвърден от министъра на икономиката, и съдържа информация за данните по чл. 21, ал. 2, т. 2-10. Изрично е посочено, че заявителят прилага към заявлението електронен образ на документите по чл. 21, ал. 3, т. 1 и 2 – т. е. концепцията за съответния индустриален парк и правилника за цялостната организация в индустриалния парк.

Считаме, че тази разпоредба противоречи на същностните изисквания или най-малко не отговаря на същите, поставени като изискване дадена обособена територия да бъде индустриален парк, подробно описани в чл. 4 – чл. 7 от закона – действащ ПУП и изградена и въведена техническа инфраструктура, свързана с външната инфраструктура извън парка. Според нас е задължително към документите, необходими за вписване на индустриален парк в нарочния регистър, да бъдат добавени всички документи, доказващи изпълнение на заложените в закона критерии, като т. 3 и т. 4 да бъдат добавени: т. 3 - действащ ПУП на ИП, и т. 4 - разрешения за ползване, издадени по реда на ЗУТ, относно изградената вътрешна техническа инфраструктура: транспортно-комуникационна система, водоснабдителна система, канализационна система за отпадни и дъждовни води и електроразпределителна/електропреносна мрежа, включително за свързаност на вътрешната техническа инфраструктура с приложимите елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ.

В противен случай, ще се даде възможност за вписване в регистъра като индустриални паркове на територии, за които, освен концепция и правилник, не е извършено нищо конкретно за реалното им обособяване като индустриални паркове според предназначението им по закон. По този начин, ще се даде възможност да се ползват правата и привилегиите, предвидени в Закона за индустриалните паркове, относно територии, които не са и въобще може да не придобият фактически качества на такива.

На следващо място – считаме, че в Закона не е отчетено в достатъчна степен съществуването в страната на макар и не много на брой реално обособени и изградени с необходимата техническа инфраструктура територии, отговарящи на всички законови изисквания за индустриални паркове, в някои от които са реализирани и не малки по обем инвестиции от трети лица.

Считаме за целесъобразно такива на практика вече реализирани в една или друга степен и функциониращи индустриални паркове да получат право на вписване в регистъра на индустриалните паркове, като бъдат задължени по реда на чл. 30, ал. 1 от закона при вписване да представят единствено действащите ПУП на ИП и разрешенията за ползване, издадени по реда на ЗУТ, относно изградената вътрешна техническа инфраструктура: транспортно-комуникационна система, водоснабдителна система, канализационна система за отпадни и дъждовни води и електроразпределителна/ електропреносна мрежа. Безпредметно при тях е изискването за представяне на концепция и бизнес план, които хронологически предшестват изграждането на индустриалния парк. Това изключение е необходимо да бъде предвидено в отделна алинея 2 към чл. 30 от Закона с последваща промяна на поредността на следващите алинеи.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

 


ОТНОСНО: Проект на Закон за индустриалните паркове
Добави мнение