СТАНОВИЩЕ НА БСК ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

ДО

                                                                       Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

                                                                       НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

                                                                       Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

                                                                       КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

                                                                       НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛЕКСАНДРОВА,

Категорично възразяваме срещу пристъпване на изпълнителни действия от страна на съдебните изпълнители, за събиране на вземания, които не са установени по съдебен ред и без издаден изпълнителен лист.

Законопроектът противоречи на основните нормативни актове, уреждащи изпълнителното производство. Чл. 404 от ГПК изчерпателно посочва случаите, които подлежат на принудително изпълнение и всички те се основават на актове на съдилищата. Законът за частните съдебни изпълнители в чл. 19 допуска изпълнителни действия само въз основа на изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение.

Напълно неуместно е т.нар. „доброволно изпълнение“ в законопроекта да се осъществява чрез посредничеството на съдебен изпълнител, което във всички случаи оскъпява процедурата по погасяване на дълг, поради дължимата в изпълнителното производство такса. Длъжниците и кредиторите, особено търговците прилагат в практиката достатъчно инструменти за доброволно изпълнение, чрез подписване на споразумения, доброволно отсрочване или разсрочване на дълг, прихващане, доброволно внасяне на суми по посочени от кредитора банкови сметки и т.н.

Процедурата по „доброволно изпълнение“ при това без определена максимална граница на дълга, крие рискове от редица деформации, които могат да ощетят сериозно предполагаемите длъжници и да осуетят възможностите им за защита. Такива и в момента се наблюдават в изпълнителното производство – напр. призовката за доброволно изпълнение се изпраща едновременно със запорното съобщение до банките обслужващи банковите сметки на длъжника. Това са действия широко практикувани от съдебните изпълнители, които и в момента нарушават нормативно определената изпълнителна процедура.

Предложеното „доброволно изпълнение“ е напълно неприемливо и с оглед на възможността всеки кредитор да се снабди чрез заповедното производството с изпълнителен лист за вземания до 25 000 лева.

Принудителното изпълнение на частни притезания е дейност на държавата, която се възлага по реда на закона, на физически лица - съдебни изпълнители. Предложеният законопроект приравнява тази изключително важна държавна дейност, която засяга личната и имуществена сфера на всички лица и към която обществото е особено чувствително, до дейността на колекторските фирми, които са със спорна репутация и обект на силно недоверие и негативна публична оценка.

Законопроектът на практика суспендира Конституцията в частта гарантираща защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица от съдебната власт и създава условия за произвол и злоупотреби. Той е в грубо противоречие с правото на справедлив процес, прогласено в чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Предлаганата законодателна промяна създава условия за допълнителен икономически натиск и несигурност, и е напълно неадекватна в условията на пандемията COVID-19, по време на която усилията на законодателните и изпълнителни органи по целия свят са ангажирани с извънредни социални и икономически мерки за осигуряване оцеляването на гражданите и икономическите субекти.

                                                       С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК